Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Органайзерът на Румяна Тренчева от SAP

Румяна Тренчева, която обича да играе тенис, но не и да го гледа Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg
Румяна Тренчева, която обича да играе тенис, но не и да го гледа

Webcafe.bg и Visa представят "Органайзерът на... " - съвместна рубрика за успешни хора, които трябва да управляват огромно количество информация, ангажименти и срещи. В колко стават, как организират срещите си, кога намират време за себе си и за близките си? Все въпроси, които понякога ни се струват без отговор.

Представяме ви Румяна Тренчева. Тя отговаря за управлението на общия бизнес и партньорската мрежа на SAP за Централна и Източна Европа в 16 държави.

Освен мениджър Румяна е майка на три деца. Обича да играе тенис, но не и да го гледа, да работи, докато пътува, за да може да открадне време за семейството си, когато е в София. Понякога за околните е трудно да я разберат какво говори, но това е поради спецификата на работата й.

Харесва работата си и смята, че чрез нея помага на добрите бизнеси да станат още по-добри. Плаща винаги с карта, дори и когато не може.

В колко ставаш сутрин?

Зависи дали сега или през учебната годината. През учебната година 6.30 или 6.45, а сега в 7.30.

Закусваш ли?

Вече не.

Колко време напред планираш?

До един месец, най-много два.

До колко срещи на ден са ползотворни?

Аз имам 10-12 на ден, понякога без почивка между тях. За мен конферентният разговор също е равнозначен на среща - защото той може да е 15-30-45 минути. Много зависи какъв е периодът. В края на всяко тримесечие например не участвам в никакви събития и не приемам срещи, които не са свързани пряко със сделките, които трябва да приключим.

Гледаш ли телевизия?

Не, от 4-5 години не гледам.

Как плащаш, в брой или с карта?

Само с карта и се дразня, когато не мога да платя нещо с карта.

Стилът ти на обличане "бизнес" или "смарт кежуал"?

Комбинация и от двете. Не искам да изглеждам много сухарски, но от друга страна, когато отида някъде и всички са формални, се чувствам неудобно, ако аз съм много неформална.

Коя е "най-формалната" държава?

Австрия може би. Там всички са много well dressed. Много ме изненада, че австрийците обръщат толкова внимание на външния си вид. Като стайлинг австрийските мъже наподобяват на италианците.

В коя държава тече най-лесно комуникация на човека от Балканите - нямам предвид междуличностната, а по-скоро културните и манталитетните специфики?

Навсякъде ми тече добре комуникацията, но например ми е трудно да разбера чешкия mind-set. Чехите са изключително интересни хора, хора, които винаги виждат ограниченията и действат в техните рамки. Когато говориш с чех, първото нещо, което той ще ти каже, е, че в рамките на тези ограничения правим това.

А иначе това, което много ми харесва, е топлото отношение за това, че съм българка - от чехи, поляци, украинци, словаци. Дори чисто исторически те носят много позитивни спомени. Чехите, да кажем, разказват, че ние също като тях сме били инженерна страна в рамките на СИВ, че сме се развивали повече в сферата на компютъризацията, докато те - в машинното инженерство, и това в момента се отразява и на икономиката.

И те са много респектирани и с много топло отношение към българин мениджър.

Поляците също са много различни като култура. При тях всичко е голямо. Много са важни позициите, корпорациите и въпреки това виждам много топло отношение и от тях.

Какво предпочиташ да пишеш или да говориш?

Установих, че нямам време да пиша имейли. В повечето случаи се обаждам, правим работен разговор от 15 минути, обяснявам екшън точките, които да се направят, срокове, през това време чакам да се организира следващото обаждане. И дори оставям на други хора да проследяват изпълнението.

Колко кафета на ден пиеш?

От няколко месеца не съм пила никакво кафе. Спрях го по много естествен начин. Установих, че един чай ми помага много повече.

Кога свършва работният ти ден?

Той не свършва, особено когато съм на път, почти винаги имам бизнес вечери. За мен това време, което "крада" да работя, докато пътувам е много полезно, за да мога да се опитвам да спирам да работя в 18 часа, когато съм в София заради семейството и децата ми.

Събота и неделя също не приемам ангажименти и много рядко вечери.

Какво за теб е удоволствието?

Думата удоволствие я сменям с думата удовлетворение. Удовлетворение от пълноценно общуване, от добре свършена работа, от одухотоворени хора, от успешни клиенти. Пълноценното човешко общуване му носи удовлетворение. Да уча нови неща за хората също, за културите, държавите, икономиките.

Какво четеш сега?

Една книга, която не е нова - казва се Originals. Има различни начини да успееш в днешно време, като цяло хората, които успяват, го правят не чрез конфронтация, а чрез меко въздействие. Т.е. трябва да разбереш кога идва моментът за определени проекти да станат, когато не стават сега, да знаеш, че просто не им е времето, да следваш малко философията на Изтока - че всичко е на приливи и отливи, и да си в унисон със средата.

Естествено всеки успех е много индивидуален и дори понякога неща, които ние приемаме като "правилни", невинаги са такива. Най-гениалните неща са се случили в резултат на отлагане - Мартин Лутер Кинг пише неговата знаменателна реч предишната вечер.

Защото когато се мобилизираш в последния момент, ти активизираш съвсем други нива на познания и компетенции и всъщност това е пример, че някои неща, които смятаме за правилни, са неправилни. Да бъдеш оригинален и въобще собствената ти оригиналност, често е на места, които ти не предполагаш, и в моменти, които не предполагаш.

Последната ти слабост, за която си изхарчила пари?

За пътувания, на които съм ходила сама или с майка ми. Последният път бях в Бали на духовен трип. Това е единственото ми пътуване, което съм правила на по-голямо разстояние и не съм била с децата и съпруга ми.

Голф или тенис?

Засега тенис.

Как се калява характер?

Характерът се създава - първо в семейството и в средата, с правилните примери. В най-ранната възраст това са учителите, които създадат любопитството и интереса му. С течение на годините обаче ние самите можем да работим със себе си и да постигаме много неща и всичко зависи от нас самите, ако си наложим самодисциплина.

Това да имаш характер за по-големите и важни неща в живота, когато те дойдат, защото ти не знаеш кога ще се случат, е всекидневната дисциплина в малките неща. Като например да ставаш в 7.30, да отделяш за себе си минимум 40 минути на ден, които да инвестираш в собственото си здраве и хигиена на мисълта, това да си в правилна духовно-емоционална кондиция за всичко, което се случва през деня.

Да можеш след това да се изчистиш от всичко, което полепва по теб през ден. Тези неща те подготвят, когато дойде удар, ситуация - житейска или професионална, да си много по-наясно със себе си и във връзка със себе си и да не реагираш на всичко отвън от средата. Това всъщност е характерът.

Характерът е как реагираш на външните обстоятелства и как те имат отношение с това, което си и искаш да бъдеш. Повечето хора слагат себе си в жертва на средата. Това не е характер. В професионално отношение не може да си успешен в рамките на една година, ако не си бил успешен десетки пъти в рамките на деня.

Не може да имаш силно тримесечие, ако не си затварял сделки всеки месец. Малките неща правят голямата картина. За съжаление в България я има тази култура на бързите пари, бързите коли, бързите жени, а истината е, че всяко нещо отнема време - за щастие.

За повечето неща и в професионален и в личен план - ние можем да имаме желание да ги имаме, но се изисква време, за да си готов за тях.

 

Най-четените