Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Конспирациите са новото нормално

В епохата на пост-истината
В епохата на пост-истината

Нарекъл ли е американският президент африканските държави и страните от карибския басейн "мизерни дупки" и има ли истина в последната книга на Майкъл Улф за Белия дом, в която Доналд Тръмп е описан като пълен глупак? Такива въпроси доминират в обществения дебат в САЩ (а и на много други места по света).

Това е част от новата реалност на света в епохата на пост-истината (post-truth) - извъртане на факти, фалшиви новини и конспирации.

Конспиративните теории далеч не са ново явление. От твърденията, че кацането на Луната е фалшиво, до всички различни спекулации по темата "11 септември". И това са само по-новите конспирации в сравнение с цялата човешка история и всички набеждавани врагове и злини.

Идеята, че зад нещастията има нещо покрито, някаква тайна завера, която цели да причини още по-голяма злина, винаги се е радвала на благодатна почва.

Днес обаче сякаш вече има една лека носталгия по онези врмена, когато конспиративните теории се разпространяваха само по разни малки форуми, създавайки тайни култове. В днешната епоха на post truth ежедневно сме заливани от фалшиви новини и изкривени факти, които се представят за чиста монета. Като към това се добавят и целенасочените дезинформационни кампании и информационната война между Запада и Кремъл, цялостното състояние на интернет действително подтиква към носталгия по онези стари теории в стил "Досиетата X".

В момента самата концепция за "фалшиви новини", независимо дали става въпрос за публикации, мътещи водата в дадено общество, или за реакцията на американския президент относно каквито и да е критики срещу него, е иззела почти изцяло нишата от феновете на теории за рептили и илюминати.

И на тяхно място идват други... Три години след нападението над редакцията на френското сатирично издание "Шарли Ебдо" ново проучване в страната показва, че почти всеки пети французин вярва, че терористите са били подпомогнати от други, неназовани участници.

В доклада на фондацията Jean-Jaurès и Conspiracy Watch, цитиран от в. "Монд", се казва още, че около 35% от всички анкетирани вярват, че aмериканското правителство предварително е знаело за готвените атентати от 11 септември 2001 г.

Може би най-тревожното наблюдение от изследването е, че обхватът на младите хора, които вярват в различни подобни конспирации, се увеличава неколкократно. Така например ако само 2% от по-възрастните респонденти смятат, че има някаква конспирация около жертвите на Холокоста, 8% от хората между 18 и 24-годишна възраст в страната смятат, че броят жертвите на нацисткия терор срещу евреите е силно преувеличен.

Това са само част от множеството теории на конспирациите, които се срещат днес. Част от тях все още остават по форумите, но други се комуникират активно в медии или дори в речи на политици.

Не е изненадващо, че разпространението на конспиративни теории е свързано с нарастващия скептицизъм към официалните медии като цяло. Според експертите някои от младите хора (а и не само) могат да подложат на сериозен скептицизъм новини или публикации, които виждат в познати и известни медии, но същевременно да се доверят безпрекословно на написаното в анонимни блогове, които просто споделят тяхната гледна точка.

Липсата на доверие в големите медии се основава на вярването, че те са зависими заради икономически, а често и политически интереси и съответно премълчават и преиначават факти и събития.

Така самата ера на пост-истината се явява като резултат на взаимодействието между настоящата пропаганда и вече съществуващото недоверие към крайния продукт, който се произвежда от медиите. Към това може да се добави и ефектът на интернет и борбата за посещения, която принуждава много от издателите да произвеждат съдържанието си по начин, който да отговаря търсенията на публиката.

От гледната точка на потребител, когато имаш толкова голямо комуникационно поле (каквото е интернет), ти трябва да избираш от всичката информация, която ти се подава.

И избираш това, което ти звучи най-интересно, привлекателно или напротив - дразнещо. Общо взето материалите, които предизвикват най-силна емоционална реакция, се радват на най-много посещения. Това, от своя страна, създава и насищане именно с такива материали или най-малкото с такъв прочит на информацията, който да предизвиква реакция.

Този момент обаче не се наблюдава само при медии, но също така и при някои политици, които искат бързо да натрупат медийно внимание или да насочат вниманието към дадена тема (и да го отклонят от друга).

На фона на американския президент Доналд Тръмп, който на практика спечели първоначалната си преднина в първичните избори в Републиканската партия, именно защото на него се обръщаше най-много внимание, и на Brexit (където скандални твърдения се подмятаха от едната страна буквално до деня на самия референдум), самата идея, че можеш да говориш открито скандални неща без това да има последствия, даде тласък на много крайноконсервативни политици, засилвайки само мощта на post-truth ефекта.

Така играта със страховете и нововъзприетия поглед върху свободата на словото засилиха и  "наториха" допълнително почвата за конспиративните теории.

По-лошото в случая е, че тези теории на конспирацията не могат да бъдат преборени с факти и логика. Те разполагат със своя собствена логика и разчитат на твърдата вяра. Така да се опитвате да убедите някого, че рептили всъщност няма, е почти толкова вероятно колкото атеист с факти да убеди религиозен човек, че Бог не съществува.

Общият фактор и в двата случая е вярата на едната страна, която не се поддава на пречупване от факти. Още повече в днешно време, както вече казахме, всеки знае, че фактите са лесни за манипулация.

Единственият начин убеждаването с факти да работи е когато то идват от авторитет или канон, който се ползва с висша степен на доверие в очите на въпросния човек. В противен случай фактите са само думи на вятъра, които биват подминавани без ефект.

Така на практика конспиративните теории могат да бъдат победени само от друга, по-интересно звучаща пропаганда или от силен емоционален апел, който да засегне "вярващия" достатъчно дълбоко, че да промени позицията му - нещо със силата "да преобърне живота" на човек.

Другият начин да се преодолее силата на конспиративните теории е да поставиш вярващия в среда, която осъжда всякакви подобни информации. Така малко по малко човекът ще се отдръпва от идеите за конспирациите подтикван от силата на конформизма.

Истината обаче е, че самото общество в момента с всичките си социални мрежи, даващи трибуна на всеки, дава предпоставка за дългия живот на теориите. И по всичко личи, че те скоро няма да изчезнат.

 

Най-четените