Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кворумни игри

Парламентаризъм или пародия на дисфункционално семейство
Парламентаризъм или пародия на дисфункционално семейство

"Смисълът на опозицията е да си там, да изразяваш аргументи и когато тези аргументи са разумни, да се чуят и да се вземат предвид.", Корнелия Нинова в "Лице в лице" по bTV, 20 февруари 2019 г.

Големият проблем на лидера на БСП е, че управляващите не спазват втората част от тези изисквания. Просто търпеливо чакат (дори в продължение на 26 часа) аргументите да се източат, за да бъде гласувано онова, което вече е било решено на ниво ГЕРБ/ОП.

Какво обаче е решението на този проблем, според Нинова и Пленума на БСП? Да изтрият от уравнението и първото му условие. Онова, което зависи от тях - да бъдат в парламента и да изразяват аргументи.

И ето как БСП сама обезсмисля ролята си на опозиция.

Парламентарната група на партията напусна Народното събрание (отново), този път - заради недоволството си около премахването на преференциите. Това обаче не беше някаква невиждана проява на бунт и опозиционна хитрост.

Нинова разпрати по-голямата част от депутатите си по села и паланки още през есента на 2018-a, за да задвижи колелата на предизборната кампания за тези пусти предсрочни избори, които БСП така настойчиво иска месеци наред. Последва още един пълен бойкот заради скандала „Валери Симеонов и майките“. Преди това със заплаха за напускане на парламента БСП си "извоюваха" и оставката на Димитър Главчев като председател на НС.

Крайното решение за БСП на Нинова се превръща в единственото.

А причината да се повтаря за четвъри път, може би, е, че работи - и Главчев беше отстранен, и Симеонов подаде оставка, а сега ГЕРБ даде заден ход за ЦИК и Изборния кодекс. И това е проблем, но не от гледна точка на крайния резултат, който в повечето случаи може да бъде определен като „правилното решение“. Проблем е, защото антиинституционалното поведение на опозицията явно работи по-добре от присъствието им в парламента и аргументирания политически дебат.

И БСП се отнася към Народното събрание просто като физическо пространство - мястото, откъдето опозиционните депутати да си тръгнат, за да стане тяхната.

Дотолкова с приказките, че крайната цел е "спасяване на парламентаризма" (Нинова, отново в същото интервю). Това не е парламентаризъм - това е поведение на домакиня, извиваща ръцете на съпруга си, за да направи той каквото тя желае. Една извратена карикатура на дисфункционално семейство, осмиваща законодателния орган. Защото в крайна сметка отстъпките на управляващите не са задължително победа за БСП, а и "ергенският" живот за ГЕРБ и "Патриотите" ще е добре дошъл.

Волен Сидеров - новият "камшик" за подсигуряване на дисциплината при управляващите - бързо заключи, че без БСП управляващите щели да могат „по-делово“ да прокарват решенията си ("Отечествен фронт" 2.0). Което е факт - стига да могат да осигуряват кворум, за ГЕРБ и ОП липсата на БСП в парламента означава по-малко слушане на изказванията на опозиционни депутати.

Парламентът като нищо може да се превърне в конвейер на спорни политически решения, за много от които може и да не се чуе нищо, освен ако някой представител на ДПС или (малко вероятно) "Воля" не нададе вой против тях в пленарна зала. Чадърът срещу президентското вето вече доказано работи – повторно гласуване и „Благодарим Ви за мнението, г-н президент, но не, благодаря!“.

Ако наистина една партия се опитва да наложи диктатура, както Корнелия Нинова твърди, решението на БСП техните депутати да гледат към парламента само отвън, докато се разхождат покрай него, само помага тя да стане реалност и да затвърди своите позиции.

Оправданието на Нинова е, че стоенето в залата докато се приемат "лобистки" закони или такива, защитаващи "партийни интереси", е "съучастие в унищожаването на парламентаризма". А не е ли съучастие и плоският предизборен популизъм?

Всичките тези кворумни игри и ролята на сърдитата опозиция биват подкопани от простичкия факт, че показният бунт и стоенето извън парламента ще са интересни до един момент. А секне ли медийният интерес към „извънпарламентарната опозиция“, ще спадне и този сред гласоподавателите, до които посланията на БСП няма да достигат.

Тогава вече започват да горят тъй ценните проценти - и дори БСТВ няма да помогне.

 

Най-четените