Помните ли времето, в което законите в Народното събрание се приемаха в присъствието на 15 души в пленарна зала (като броим стенографките, квесторите и операторите на БНТ)? Помните ли онези депутати - непризнати герои на социалистическия труд - които щракаха по пултовете с картите на липсващите си колеги като тъкачки-многомашиннички, за да гласуват с "несимволично" мнозинство?
Помните ли, че заради тях въведоха системата с пръстови отпечатъци - ход, който принуди Искра Фидосова да си купи комплект шарени маркери и да се преквалифицира в пътен регулировчик поради пълната дезориентацията на онези народни представители, които "не са оттук и са за малко"?
Помните ли как после Михаил Миков и ГЕРБ играеха на котка и мишка в пленарна зала само и само да има поне едно пленарно заседание без провал на кворума при кабинета "Орешарски"? Днес историята се повтаря първо като трагедия, после - като фарс.
От началото на политическия сезон Народното събрание го е ударило на уволнение. Най-напред Корнелия Нинова разпусна 3/4 от парламентарната си група, за да може БСП да плъзне "сред народа", разбирай, да започне предизборната кампания отрано.
После се оказа, че ГЕРБ и "Патриотите" просто не могат да вкарат 121 души в пленарна зала, дори за достоен повод като вота на недоверие срещу собственото им правителство. Кой е легнал тежко болен, кой е изчезнал в далечна командировка - аритметичното "мнозинство" на мнозинството възлиза на средно общо 76 души (при регистрация в зала) от началото на септември досега.
Най-накрая, БСП и ДПС решиха да ударят по болното място и обявиха пълен бойкот на пленарните заседания заради скандалите около Валери Симеонов - "Всеки ден ще е така до оставката". Вече 2 от последните 15 заседания се провалиха заради липсата на кворум, в други 4 случая се налагаше едночасова пауза за пре-пре-пре-преброяване, включително - прекъсване на болничния отпуск на пациент с патерици.
В момента, в който Народното събрание трябва да гласува държавния бюджет, новите данъци, парите за здравеопазване и пенсии - най-важната злоба на деня е има ли 121 глави в пленарна зала или няма.
Единственият начин да се санкционира тази инфантилна сцена е паричната глоба - друг вариант (изключване) просто няма. Оказва се обаче, че Правилникът на НС е написан така, че всъщност стимулира финансово "бунтовниците", ако не просто не дойдат на работа, но и успеят да провалят кворума. Ето го парадоксът:
1) ако депутат липсва без уважителна причина от пленарно заседание, глобата му е една дневна надница, но
2) ако депутат липсва без уважителна причина от пленарно заседание и - между другото - въпросното заседание не се състои поради липса на кворум, глобата му е 2/3 от дневната му надница. На това му се казва "Да съчетаеш полезното с приятното".
Хем не вършите нищо, хем ви плащат някой лев. Опитайте се да приложите този номер при частен работодател, ако ви стиска.
От опозицията са прави, че ГЕРБ и Патриотите са длъжни да се грижат за минималното присъствие в пленарната зала. В крайна сметка - ако дори това не е по силите на управляващата коалиция, то тя не е нито коалиция, нито управляваща.
Това, което БСП пропуска в голямата картина, е, че нейните камъни скоро ще паднат върху собствената й глава.
Единственото, което постига неприсъственият бойкот на опозицията, е да вдигне "цената" на 12-те комплекта златни пръсти от групата на Веселин Марешки, и на независимите депутати Спас Панчев (екс-"БСП за България") и Ангел Исаев (екс-ДПС).
Нищо повече. Иначе, на третата седмица вече би трябвало да е ясно, че Валери Симеонов няма да подаде оставка по молба на Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев, например.
На Корнелия Нинова също би трябвало да й е ясно, че всяко "опаковане" на БСП в комплект с ДПС навява угнетяващи спомени от близкото минало, от които тя самата се опитва упорито да се освободи.
Вярно, има прецедент - преди година Бойко Борисов "подаде оставката" на Димитър Главчев от ръководството на НС уж заради заплахата на БСП да не влезе в пленарна зала при посрещането на председателя на ЕП Антонио Таяни.
За разлика от ноември 2017 г. обаче сега няма чужденци, пред които да се "изложим", няма европредседателство, а Борисов няма да си позволи да пусне повече кръв от ГЕРБ шест месеца преди избори.
Надиграването с трикове по устав досега не е спечелило симпатиите на нито един политически лидер. Не е спечелило нито една власт.
Тъкмо обратното. Резилът на Народното събрание е резил на всеки народен представител, заедно и поотделно. Не се учудвайте, ако агресивният безотговорен популизъм надделее в следващия парламент - "системните" партии сами му освобождават мястото си.
