8-ми март в големия град | webcafe.bg
Webcafe

8-ми март в големия град

Webcafe
07.03.2018, 11:36 (обновена 09.03.2018, 07:10)
Осми март в големия град

Горчиво по осмомартенски

Големият град е гъмжило от диалекти, традиции, манталитети. Логиката е ясна – щом има място за всички, значи има място и за теб. Там са възможностите – хем да изкараш някой лев, хем "да видиш живот", хем да можеш след 2 седмици живот в тясната едностайна квартира гордо да заявиш "чи я съм си от София, бре!".

Родното село Големец, заровено из онези части на България, които и на картите не ги слагат, е само топъл спомен от едни "по-хубави времена". Времена, в които ходеше по местните дискотеки, за да "забиваш пичета", пускаше им добре отработени и доказали се във времето лафове и отблъскваше с отработен жест на ръката жените, които се опитват да продават букети на пияни тийнейджъри и бабаити.

Времена, в които нямаше жена и дете, чиито гърла чакат да бъдат нахранени. Времена, в които не ти се налагаше по 12 часа да обикаляш със служебния бус в забравени от бога части на столицата и с други шофьори да разменяте псувни, измислени от творческата фантазия на хората от родните ви краища.

А ето те сега – 8 март е, а ти стоиш в цветарския магазин и намръщено се оглеждаш. Денят не започна добре. Първото нещо, което направи след като се събуди, беше да се обадиш на майка си, за да й честитиш "празника". В училище са те учили, че "Осми март е ден на мама". Никой нищо не е споменавал за тази, която е родила децата ти, готви ти и ти пере дрехите през последните две петилетки. Чудно защо тогава тя ти се разсърди и не ти каза нито дума цяла сутрин.

И ето те в магазина, за да позакърпиш положението - оглеждаш пищните букети, а от ароматите и цветовете започва да те боли глава. Или може би е от табелките с цените, от които те присвива малко и корема. Псуваш се наум, че си решил да купиш цветя от центъра, а не от някое квартално магазинче. Но и без това нямаш никаква идея къде се продават цветя в квартала - никога не си купувал такива.

Виж, ако стане дума за бира може да изброиш всяка лафка, капанче, магазинче, супермаркет и бензиностанция, включително и марките, които могат да се намерят в хладилниците.

Питаш за най-евтиното цвете. Отегчената продавачка ти сочи нещо, което ти прилича повече на някои от онези модерни "бурени", които са храна за веганите, но с които в Големец храните животните на двора.

- Три за пет лева! - отсича продавачката.

- Пет за три! - не си балама, я, ще се пазариш.

- Две за четири!

- Става! Ама само две не е ли като за погребение?

- Зависи от цветето. Взимай сега...

Даваш четири лева, а продавачката завърта една мижава хартийка около двете цветя. Грабваш "букетчето", горд, че си я метнал. Тя стои и ти се хили, все едно тя теб е надхитрила, а не обратното. Овца! Някакъв странен глас в главата ти те подсеща да я поздравиш за празника.

- Чест... абе, ай сиктир!

Осми март е ден на майка ти, все пак. На тази да й честитят нейните децата. Тя вдига вежди, сигурно не е и очаквала повече.

Крачиш гордо към буса. Замисляш се дали да не вземеш и една кутийка бонбонки. Жена ти ще си вземе два-три и сигурно ще спре. Другите ще ги изядеш сам. Докато умуваш, вече си изминал 10-те метра до буса (все пак спря почти пред цветарския магазин). Това е знак от Бог – ако искаше да купуваш бонбони, щеше да намериш място за паркиране до някоя лафка.

Качваш се и пускаш радиото. Някакви патки си говорят за 8 март и дали концепцията на празника не била "остаряла" и "изкривена". Глупости! Гневен сменяш станцията. Там пак си говорят за Истанбулска конвенция и за насилие над жените. Без да се заслушаш теглиш една майна на гостите. Тръгваш да ги псуваш на "педерасти", но веднага сменяш на "джендъри" - сега така е модерно.

Не ти трябват на теб Истанбулски конвенции. Ти си истински мъж на място. Големец от Големец! (издигнал се до столичанин в повече). Ти знаеш кое е редно и кое не. По света е прието за нормално да уважаваш жената до себе си през всеки ден от годината. Ти обаче си продукт на една специфична българска действителност. От малък в главата ти е набивано, че ако ще се полагат усилия, то трябва да е на 8-ми март, поне докато детето ви не порасне достатъчно, за да купува само цвете на майка си.

Каквито усилия си положил днес – това ще е. Ей, го на – букетче имаш на седалката до себе си! Довечера ще го дадеш на жена си, тя ще се зарадва, може и да ти пусне. А ако е недоволна, винаги може да я превъзпиташ с един шамар. Нали така?

Oще: жени  забавление  истанбулска конвенция  манталитет  осми март  празници  провинция  развлечение  цветя 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

5 BaronVino | 08.03.201823:53

WebКлише.bg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

4 Гризли | 08.03.201816:15

От това писание разбрах само две неща:
- Ако авторът е мъж, значи идва от споменатото село Големец... И просто описва как се чувства...
– Ако е жена, явно е много недоволна, че се е омъжила за мъж от Големец... И просто описва как се чувства мъжът й на този ден... Т.е. какво може да очаква самата тя...

Много тъпо писание! Нищо чудно, че не е подписано...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.09.2011, 15:49

3 Klient | 08.03.201814:56

Такава простотия скоро не бях чел Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

2 bludniq_sin | 08.03.201811:28

Повърхностно, изтъркано, клише от всякъде.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

1 gothic | 08.03.201801:45

В някои от крайните квартали може да се наблюдава и подобна на описаната в антрефилето ситуация. Но нека чичо ви разкаже как протича осми март в центъра на големия град. Пропускам сутринта, тя на всички е ясна. Пропускам и обедната почивка. Тук също има яснота. Интересното става около 15.00 - 15.30. Тогава, значителна част от женската част от на съответното ведимство /или фирма/, съответно освободени по-рано от работа и натокани до неузнаваемост, почват да цъкат яростно по смартфоните, да водят телефонни разговори шепнешком и да поглеждат крадешком през прозорците. Виждайки това, което трябва да видят, намятат набързо връхните си дрешки /макиажът е оправен предварително/, цункат се набързо с позакъснелите колежки с пожелания за приятно изкарване, кимват бегло на колегите и се втурват почти на бегом навън. Мятат се, озъртайки се в автомобил, който обикновено /но не задължително/ е доста по-скъп от този на законната им половинка и отпрашват нанякъде. След три до четири часа се прибират щастливи, изпълнени душевно и физически у дома, където спокойно могат да изразят недоволството си от очакващото ги. И са сърдити на съпрузите си обикновено да към края на седмицата. Същата картинка, между другото, се наблюдава и през последният работен ден преди официални празници. Толкова по въпроса за осми март.... Честит празник, момичета!
   

оценка

+0 -0