Томислав Дончев, вицепремиер на България и засрамен съпруг, застава пред репортерите в кулоарите на парламента. Българските зрители са вкопчили пръсти в столовете и диваните си, сякаш е дошъл последният епизод, в който ще се разбере дали Ферхунде обича Левент. Гледат, защото Канал 3, разбира се, излъчва на живо.
"Скъпи сънародници, тук съм, за да се разгранича от глупостите, които жена ми написа във Facebook", започва с нисък глас Дончев. Смирен и справедлив.
"Ултиматумът на Българския хелзинкски комитет беше ясен - или да осъдя казаното от съпругата ми, или да подам оставка. И тъй като оставки подаваме най-вече групово и когато е удобно, аз лесно направих своя избор. Оставам на поста си, осъждам думите на жена ми и й спирам Facebook-a. И морковена торта няма да ядем".
Така си представяме поредното развитие на скандала около определяното като "антиромско" изказване на Светлана Дончева - съпругата на вицепремиера, след като Българския хелзинкски комитет (БХК) призова в отворено писмо Томислав Дончев да се разграничи от думите й или да подаде оставка.
Интересно е как БХК избират да се включат в подобни обществени казуси, а позициите им понякога могат да накарат дори колебаещите се да прегърнат противниковото мнение.
Защо само "да осъди и да се разграничи от думите"? Ултиматумът трябваше да е направо "Развод или оставка!", за да е още по-интересно. Защото не е ли в крайна сметка това целта? Хляб и зрелища, по стар римски пример. В случая - моркови и тояги.
Ултиматумът на НПО-тата не е чак такава изненадваща стъпка. Вече сме свикнали на българското #shetoo или #hetoo - някой бива посочван за враг и сините кхмери се мобилизират. "Докладват", коментират, спорят, защото "така не бива".
Дончева е наказана от социалната мрежа, която изтрива поста й. Но не трябва ли наказание и за нейния съпруг?
Крайно време е да се институционализират нещата: да се създаде едно НПО, което да усвои проект, за да следи Facebook-профилите на съпругите и съпрузите на всички политици у нас. Като се започне от тези на селските кметове, мине се през общински съветници, депутати, министри и се стигне до президентшата (за нея на хонорар да вземат и моден критик). При всеки статус, който може да бъде разтълкуван по някакъв краен начин и да се превърне в основа на скандал, НПО-то "Бюро за следене на политически съпруги" (БСПС) да сигнализира обществеността.
Големият въпрос е: и какво, ако Дончев се разграничи от думите на съпругата си? Ще оправи ли това с едно щракане на пръсти проблема с ромската интеграция?
Единственото, което постигна раздухването на темата, е 1) обществото да научи коя е Светлана Дончева; 2) тя да се сдобие с голям брой онлайн почитатели, които мислят същото, което тя е написала, а някои - и много по-крайни неща по темата за ромската интеграция. Просто не ги пишат във Facebook, а и да ги пишат, няма кой да обърне внимание - не са женени за някой "важен".
Но знаете ли кое, изглежда, е нормално у нас? Да се обръща внимание на скандали-еднодневки, докато сериозните и значими теми остават по периферията на общественото внимание. Съживяването на одисеята за АЕЦ "Белене" мина през енергийната комисия на парламента, а след това и през пленарна зала. Но има нещо по-могъщо от атома и това е клюкарството. Неустоимото изкушение към сеира.
В този ред на мисли статусът на Светлана Дончева, антиромски или не, нямаше как да дойде в по-подходящ момент. Все пак тъкмо оправихме бъдещето на децата в Норвегия. Един Facebook статус и раздухването му положиха неговите основи. За другите основи, тези на АЕЦ-а, ще се говори чак при следващия грандиозен скандал около проекта.
Освен ако и тогава не изскочи някой неполиткоректен статус на нечия депутатска съпруга.
