Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Милениалът, който може да стане новият лидер на Италия

Сега е моментът за младите хора в Европа, казва ди Майо Снимка: Getty Images
Сега е моментът за младите хора в Европа, казва ди Майо

Във Вашингтон Луиджи ди Майо определено изпъква. Спретнато облечен и гладко избръснат, италианският политик е с цяло поколение по-млад от повечето членове на Конгреса, с които се срещна тази седмица. Но ако се случи на пръв поглед невероятното и някога ренегатското движение "Пет звезди" на ди Майо победи в общите избори в Италия през март, 31-годишният политик може да се окаже сред разрастващия се списък от млади европейки държавници и да стане следващият премиер на Италия.

Във Франция 39-годишният Еманюел Макрон разтърси политическата система, като преля гласове и от левицата, и от десницата в нов центристки политически титан. В Австрия от 31-годишния Себастиан Курц се очаква да сформира консервативна коалиция под негово ръководство.

"Сега е моментът за младите хора в Европа", каза ди Майо пред Today's WorldView във Вашингтон. "Цялата политическа класа се подмладява все повече."

Много малко истории на политически възход са толкова поразителни, колкото неговата. Ди Майо, който е израснал в обременените от тежка корупция райони на Неапол, е отпаднал от университета и никога не е имал професионална кариера. Многобройни заглавия в международната преса го описват като "бивш сервитьор".

Той се е издигнал единствено чрез активизъм и блогване от името на движението "Пет звезди", протестна организация, сформирана преди по-малко от десетилетие от комика Бепе Грило.

През 2013 г. изгряващата партия капитализира масовото разочарование от статуквото в Италия и спечели близо 9 млн. гласа в тогавашните избори - поразителен резултат, разтърсил политическия пейзаж в страната. Чрез нетрадиционната система на онлайн първични избори на движението, тогава 26-годишният ди Майо стана зам.-председател на долната камара на италианския парламент - най-младият човек в историята, заемал този пост.

В последвалите години движението "Пет звезди" разиграваше италианския елит като миналия декември свали лявоцентристкото правителство на бившия премиер Матео Ренци, противопоставяйки се на неговата кампания за мащабни конституционни реформи. То също така се конкурира с надигащата се десница, предвождана от бившия премиер Силвио Берлускони - да, същия Берлускони, стоящ зад "бунга бунга" партитата и милиарди други скандали - начело на коалиция от дясноцентристки партии.

През септември, с благословията на Грило и подкрепата на други влиятелни фигури в движението, ди Майо спечели лидерския пост на партията в поредни първични избори онлайн.

Ежедневникът Il Fatto Quotidiano изтъква онлайн вота като "доказателство за вечната незрялост, некомпетентност, липса на опит и скърпено естество на движение, което се разраства, но никога не пораства."

Но за ди Майо и неговите съюзници всичко, което прави "Пет звезди", е категорично предизвикателство към всичко, предшествало появата им на политическата сцена.

"Движението се зароди от провала на левицата и десницата," казва ди Майо. "Реалният проблем в Италия е, че има много граждани, които не се идентифицират с тези партии, защото те не успяват да защитават ценностите и интересите на различните части на страната."

В този дух неговото движение не е много по-различно от други кампании в Европа, които са против статуквото. Но идеологията на "Пет звезди" е забележително трудна за дефиниране. Партията се бори за "социална и екологична справедливост", подхожда със скептицизъм към големите корпорации и не проявява интерес към ангажимента на Италия с военен съюз от рода на НАТО, въпреки че не се противопоставя на членството в отбранителната организация.

Същевременно обаче в движението цари тип либертарианство, което е враждебно към властта и изгаря от желание да внесе по-голяма свобода във финансовата система.

"То има дясна фасада, върху лява основа, под анархистичен покрив," обяснява в редакционна статия в New York Times Бепе Сервернини, критичен към партията италиански журналист.

Ди Майо отстоява целенасочено умерена версия на аморфната политическа линия на партията. Въпреки че има аспекти, в които не харесва Европейския съюз, ди Майо не го отвърля по същия начин, по който го правят открити врагове на Брюксел като Марин льо Пен във Франция, Brexit активистите във Великобритания, или дори собственият му предполагаем шеф - Грило.

"Нямаме намерение да изолираме Италия. Нямаме и намерение да въздигаме националистически нагласи", казва ди Майо, визирайки крайно десните партии в Европа. "Абсолютно отхвърляме категоризацията ни като 'популистко' движение."

По деликатния въпрос за емиграцията, той поддържа доста традиционна линия, като се оплаква от "нечестното бреме", което Италия трябва да носи, докато хиляди емигранти и бежанци търсят начин да стигнат до Италия от северна Африка. "Не вярваме във физически стени, но и не вярваме в невидимите стени, които съществуват," каза той за регулациите на ЕС, изискващи от кандидатите за убежище да остават в първата си точка на навлизане в евросъюза.

"Италия се превръща в бежанския лагер на Европа", казва ди Майо. Подобно на Макрон във Франция, той призова да се прави повече за стабилизиране на политическата ситуация в Либия.

Критиците на партията му наблягат на твърденията, че "Пет звезди" е спечелило от руски кампании за дезинформация, което според ди Майо е "фалшива новина". "Не е Бепе Грило този, който посещава Путин всеки месец", подхвърля той, като визира тесните връзки на Берлускони с руския президент.

Всъщност Берлускони може би ще се окаже най-голямата пречка по пътя към властта за ди Майо. Дясната коалиция, организирана от партията "Форца Италия" на бившия премиер, спечели местните избори в Сицилия този месец, вот, който се смята за предвестник за резултатите от предстоящите парламентарни избори.

Сицилианският кандидат на "Пет звезди" междувременно зае с малка разлика второто място след кандидата на Берлускони, в традиционно консервативната част от страната, и според ди Майо това е "добро предзнаменование."

"Не вярвам изобщо във възраждане на Берлускони", коментира ди Майо. "Нашето движение успя да измести лявоцентристите и мисля, че ще можем да направим същото и с дясноцентристките кандидати."

 

Най-четените