Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новата рискована политика на Полша - "Америка преди всичко"

В опит да избегне изолацията, Варшава залага на Тръмп Снимка: Getty Images
В опит да избегне изолацията, Варшава залага на Тръмп

Управляващите националисти във Варшава залагат на лична химия и политически афинитет с американския президент Доналд Тръмп, за да гарантират сигурността си от ревизионистка Русия, въпреки че се изолират от останалата част от Европейския съюз.

Залагането толкова много на САЩ е рискована стратегия, не само заради непредсказуемостта на Тръмп и несигурността колко дълго ще е на власт, но и защото Варшава ще изгуби най-добрия си приятел в ЕС - Великобритания, и няма очевидни алтернативни съюзници в Брюксел.

Поляците, които се радваха на 25 години впечатляващ икономически растеж и повишаващ се стандарт на живот след падането на комунизма, могат да платят висока цена и финансово, и политически за ескалиращата съпротива на правителството им срещу нормите на ЕС за независимост на съдебната власт, без да получат някаква по-голяма защита срещу руския президент Владимир Путин.

В стремежа си да направи Полша велика отново, Ярослав Качински, който е председател на управляващата партия "Право и справедливост" (PiS), но не заема държавен пост, едновременно обиди най-големия икономически партньор на страната си - Германия, и изпадна в конфликт със съседните Украйна и Литва, като залага на "политика на паметта" - разпалване на стари исторически оплаквания.

Той даде бързо заден ход, след като вбеси САЩ и Израел със закон, който заплашваше с 3 години затвор всеки, твърдящ, че полската нация е изиграла роля в нацисткото изтребване на евреите в Полша. Същевременно обаче той отказа да отстъпи пред ЕС по въпроса с чистката на висши съдии и законодателството, подчиняващо съдебната система на правителствен контрол.

Политиците от PiS също така поискаха Германия да плати репарации за нацисткото съсипване на Полша през Втората световна война и насърчиха САЩ да наложат санкции на компании, участващи в реализацията на газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия.

Европейски дипломати се опасяват, че хардлайнерите в Белия дом използват склонната да се вслуша в тях Варшава за клин, който да раздели и отслаби ЕС.

Тръмп има конфликти с Европейския съюз по въпроси като търговията, климатичните промени, разходите за отбрана, близкоизточната дипломация и глобалната политика.

Американският президент специално избра да похвали Полша в контраст с Германия в годишното си обръщение към ООН. "В Полша силен народ отстоява независимостта си, сигурността и суверенитета си", каза Тръмп като предупреди, че "Германия ще стане тотално зависима от руската енергия, ако не смени незабавно курса".

Качински твърди, че е изправил Полша от позиция "на колене" в отношенията с Берлин и Брюксел. Но неговите чести критики срещу ЕС в името на патриотизма и християнските ценности може да убедят иначе най-проевропейски ориентирания електорат на континента към обмисляне на "Polexit", след като намалее сегашният огромен приток на структурни фондове за развитие от ЕС.

Неговият съюз със също евроскептично настроения унгарски премиер Виктор Орбан, може да опази Полша от единодушно решение на ЕС да бъдат въведени санкции срещу нея за нарушаване на фундаментални права.

Той обаче няма да предпази която и да е от двете страни от рязко ограничаване на парите от ЕС в дългосрочните бюджети, ако те продължават да се дистанцират от Западните ковчежници на съюза, най-вече като отказват да приемат своя дял от пристигащите в Европа бежанци.

"Вярвам, че ситуацията в Полша напомня в почти всеки аспект ситуацията във Великобритания преди референдума за Brexit през 2016", коментира еврокомисарят Елжбета Бенковска, бивш вицепремиер от опозиционната партия "Гражданска платформа" на конференция на конфедерацията на полските работодатели "Левиатан". "80% от информацията за ЕС в обществените медии е погрешна или негативна."

Варшавската стратегия да противопоставя Америка срещу Европа излезе на преден план, когато президентът Анджей Дуда при визита в Белия дом миналия месец предложи повече от $2 млрд. за осигуряване на постоянна американска военна база на полска земя.

Това е извън ротационното военно присъствие, което съюзниците от НАТО, включително САЩ и Германия, осигуряват, за да гарантират спокойствие на Полша и прибалтийските държави след превземането на Крим от Москва и руската интервенция в източна Украйна.

Разчитайки на нарцисизма на американския главнокомандващ, Дуда каза: "Надявам се да построим заедно в Полша форт Тръмп, г-н президент."

Видимо поласкан, Тръмп отговори, че "много сериозно обмисля" идеята за базата, която би била от особена полза за около 9-милионната полско-американска общност в навечерието на изборите в средата на мандата на американския президент.

Критиците в Пентагона и американски военни обаче коментират, че подобно фиксирано присъствие ще обвърже на едно място малобройните бойни единици, за да сдържа маловероятна руска инвазия, ще ограничи наличните сили за мисии по света, ще причини разделение в НАТО и потенциално ще провокира нежелана насрещна реакция от Кремъл.

САЩ вече имат над 3000 военни в Полша по различни двустранни и НАТО договорености.

Но Качински, вманиачен по това как Великобритания и Франция са изоставили Полша на нацистката инвазия и разделяне на територията й с Русия през 1939-а, възприемат постоянни американски "войски на терен" като единствена надеждна осигуровка срещу руската агресия.

Ако бъдем обективни, цари двупартиен консенсус във Варшава, че страната трябва да се стреми към американска база. Предишното, проевропейско дясноцентристко правителство на Доналд Туск, сега председател на Европейския съвет, отправи първо това искане към Вашингтон преди десетилетие.

Туск обаче удържаше Полша в основната посока на ЕС, докато Качински я изтласка в периферията с чистки в съдебната система, обществените медии, държавната администрация и въоръжените сили.

Полша спря да бъде модел за успешен преход към либерална пазарна демокрация, който Америка и Европа да сочат като пример на други централно- и източноевропейски държави. Тя е изправена пред риска да бъде поставена във втората дивизия на "Европа на няколко скорости", начело на която стои еврозоната.

Ако демократите спечелят изборите в средата на мандата в САЩ, "форт Тръмп" може и да залезе като идея.

Но ако Вашингтон продължи с реализацията на тази идея догодина, някои представители на НАТО се опасяват, че това би могло да разклати консенсуса в алианса в подкрепа на сегашното "Разширено предно присъствие" по източния фланг на отбранителния съюз.

Германия, Франция и Южна Европа се опасяват, че постоянна американска военна база би била ненужна провокация и би нарушила духа на Основополагащия договор за отношенията, сътрудничеството и сигурността от 1997-а.

Документът заявява, че "в настоящите условия на сигурност и в обозримо бъдеще" НАТО не предвижда "допълнително постоянно разполагане на значими бойни сили" в държавите от бившия Варшавски договор, присъединили се към алианса.

Американски и полски представители казват, че Москва така или иначе вече е направила договора невалиден с военната си интервенция в Украйна и отказа си от договора, ограничаващ конвенционалното въоръжение в Европа.

Те също така твърдят, че бригада от около 3000 американски войници няма как да представлява офанзивна бойна сила, сравнена с 350 000 войски в руския Западен военен регион.

Американски военни експерти обаче твърдят, че има и по-добри начини да се засили отбраната на източните граници на НАТО от фиксирането на бригада в Полша.

Акцентът вместо това би трябвало да е върху използване на допълнителни разширяващи възможностите на пакта средства - от рода на планиране на военния състав и съхраняваното оборудване и инвестиране в пътища, железен път, тръбопроводи и летищна инфраструктура с двойна употреба, която да улеснява бързото доставяне на подкрепления в случай на криза.

Група бивши полски посланици предупредиха в отворено писмо правителството през юли за риска от "стратегическа изолация" като заявиха, че националната сигурност зависи от два стълба - САЩ и Европа, и изтъкнаха неопределените и променливи позиции на Тръмп по отношение на НАТО и Русия.

Изследване, публикувано тази седмица от фондация Res Publica и German Marshall Fund предвижда пет възможни сценарии за развитие на Централна Европа към 2025 г.

Най-притеснителният включва "триумф на антилиберализма", разпространяващ се от Унгария и Полша през целия континент и довеждащ до постепенно разпадане на ЕС или разпускане на НАТО, с оттегляне на САЩ от европейската сигурност след спорове за търговията и отбранителните разходи, което ще накара страните-членки на ЕС да следват разминаващи се национални стратегии за оцеляване спрямо външните сили.

По-оптимистичната алтернатива е възраждане на европейското единство предвид скорошните руски военни действия в Украйна.

Така западноевропейска военна и икономическа помощ се излива в Централна Европа, преодолявайки сегашния скептицизъм, или младежко централноевропейско движение срещу корупцията, антилиберализма и държавния евроскептицизъм, което се заражда в Полша и се разпространява из региона като заменя дискредитираната политическа класа с ново поколение про-интеграционни лидери.

Във всеки от възможните сценарии, бъдещата стабилност и единство на Европа зависят от борбата за Полша.

Вместо да се опитва да използва Вашингтон или централноевропейските си съседи, за да противодейства на германското и френското влияние, Варшава би било по-добре да играе на сигурно и да оправи сериозно пострадалите си отношения с ЕС, Берлин и Париж.

 

Най-четените