Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заговорът за свалянето на папа Франциск

Папа Франциск не може да бъде обвиняван, че е подходил неправомерно спрямо по-голямата част от скандали в църквата, свързани със сексуален тормоз. Много от тях са се случили в диоцези, ръководени от онези хора, които сега се опитват да го отстранят.

Снимка: Getty Images
Папа Франциск не може да бъде обвиняван, че е подходил неправомерно спрямо по-голямата част от скандали в църквата, свързани със сексуален тормоз. Много от тях са се случили в диоцези, ръководени от онези хора, които сега се опитват да го отстранят.

Когато папа Франциск се възкачва на папския престол през март 2013, той се сблъсква със стена. Съпротивата идва от дълбините на самата Католическа църква, която той е избран да ръководи. Всеки път когато се опитва да въведе реформи, стената се изправя срещу него. Противниците му са толкова силни, че наскоро той сравни усилието си да реформира църквата с това "да почистиш египетския сфинкс с четка за зъби",

И все пак Франциск не се отказва, като разчита на своята популярност и вроден чар. Не след дълго външният свят започва да гледа на католическата църква в нова, позитивна светлина под неговото ръководство. Изведнъж става почти "готино" да бъдеш католик.

Консерваторите-традиционалисти в църквата обаче нямат интерес от това - те предпочитат старата църква, тази, която ги е защитавала от външния свят зад слоеве от непоклатими доктрини.

Докато папа Франциск се стреми към приобщаване на периферните групи и посвещава службите си на бедните и онеправданите, консерваторите предпочитат да наказват грешниците и да се придържат към архаични правила, които нямат място в съвременния свят.

Папа Франциск обмисля да разреши на разведени и повторно женени католици да приемат причастие, признава за приемливо опрощаването на абортите от покаяли се жени, и се отнася добре към хомосексуалните. Консерваторите очаквано настръхват.

След пет години консервативните сили във Ватикаа най-накрая започват да обръщат курса на подкрепата за папата, с когото очевидно нямат обща политика. И го правят на база греха, за който е виновна цялата църковна власт: сексуалния тормоз от свещеници.

Папа Франциск не може да бъде обвиняван, че е подходил неправомерно спрямо по-голямата част от скандали в църквата, свързани със сексуален тормоз. Много от тях са се случили в диоцези, ръководени от онези хора, които сега се опитват да го отстранят.

Поне до момента не е имало голям секс-скандал в църквата в родната му Аржентина, затова неговите критици са принудени да изберат по-мека мишена за атаки.

Консерваторите се опитват да открият слабото място на папа Франциск от години, и изглежда най-после са успели чрез Карло Мария Вигано, бившия папски нунций на Ватикана в САЩ.

Вигано написа критично 11-странично писмо, в което твърди, че папата отдавна знае всички обвинения срещу американския кардинал Тиодор Маккарик, който е уличен в сексуални връзки със семинаристи. През 2018 г. се появиха нови обвинения за поне един случай на сексуално блудство върху 11-годишно момче през 60-те години, и сексуален тормоз над 16-годишен министрант през 1971.

Вигано твърди, че папа Франциск и хората от близкия му кръг са знаели за тези сигнали, но съзнателно са прикривали Маккарик, като са го задържали на поста на официален представител на Ватикана.

Това става, въпреки че много от консерваторите (включително Вигано) имат сигурна и лесно проследима църковна дружба с Маккарик, преди той да изпадне в немилост. Сега го използват като аргумент в заговора си да свалят Франциск от папския престол.

Папата остави без коментар писмото на Вигано, което беше публикувано в няколко подбрани консервативни католически медии, точно докато Франциск се занимава със съвсем друга серия от проблеми със сексуален тормоз от свещеници по време на апостолическа визита в Ирландия. Там папата нееднократно поднесе извинения за погрешните действия на църквата спрямо продължавалите повече от век случаи на тормоз и злоупотреби.

Папа Франциск отне кардиналската титла на Маккарик и обрече 88-годишния американски свещеник на доживотна молитва за опрощение на греховете му в края на юли, след като разследването за сексуален тормоз над непълнолетен вече не можеше да бъде пренебрегнато. Въпреки всичко той не е лишен от свещенически сан.

Маккарик е перфектната мишена в кампанията срещу папата. Въпреки че е твърде стар, за да гласува, той беше един от кардиналите, лобирали за избирането на папа Франциск, твърдят няколко от историците на конклава. В един момент дори си е приписал заслугите, че новият понтифик ще е от Аржентина. Консерваторите биха се радвали изключително много точно той да е лицето, което ще свали папата от поста му.

Мълчанието на Франциск като цяло даде негативен резултат, защото така и не се чу категорично отхвърляне на съдържанието на писмото на Вигано.

Случаят вдигна завесата и разкри дълбока борба между фракциите във Ватикана за това кой трябва да контролира "наратива" за това какво е църквата и в какво вярва тя.

Вигано, който вероятно се намира някъде в САЩ инкогнито след скандала с писмото, разпространява критиките си срещу Франциск през консервативни уеб сайтове и настроени срещу папата журналисти.

От американската църква идва и един от най-пламенните противници на папата - кардинал Реймънд Бърк, намерил солидна подкрепа в лицето на американския крайнодесен стратег Стив Банън.

Оттам идва и докладът, който на консерваторите доста поводи за обвинения заради ендемичния сексуален тормоз от свещеници и прикриването му, което изглежда сякаш върви директно от САЩ към Ватикана.

В документа са описани повече от 300 свещеници, действали като "сексуални хищници" спрямо повече от 1000 деца за 70 години само в щата Пенсилвания. Основният "виновник", посочен в него, е кардинал Доналд Уърл, наследникът на Маккарик като архиепископ на Вашингтон. Това го свързва с два от най-големите скандали, пред които е изправен папата в момента.

Повечето от противниците на Уърл настояват той да се оттегли, или - още по-добре - да бъде уволнен от папа Франциск.

Той присъства масирано в доклада за Пенсилвания, като името му се споменава десетки пъти. Критиците на Уърл казват още, че той е излъгал, когато е твърдял, че подобно на Франциск никога не е чувал за прегрешенията на Маккарик.

Консервативни католически конспиролози се оживиха миналия четвъртък, когато се оказа, че Уърл е изчезнал. Едно от предположенията в сайта OnePeterFive е, че той е заминал за Рим, за да избегне арест от американските власти, а "папа Франциск иска да го измъкне, за да не се разкрие всичко, което той знае".

Теорията не е чак толкова абсурдна, тъй като Ватиканът има дълга история на закрила на своите хора от светските власти, като за последно върна отец Карло Алберто Капела обратно в Рим миналия септември, докато властите в САЩ и Канада се опитваха да го арестуват. Само че Капела, който беше функционер от средно ниво в дипломатическия корпус на Ватикана и чиято страст към детското порно беше открита от ФБР, е бил назначен на поста си от Вигано години по-рано.

Папата в крайна сметка го прехвърли със самолет в безопасност в Рим, където той се изправи пред вътрешен ватикански трибунал миналия месец. Той беше осъден на 5 години затвор във Ватикана и глоба от €5000. Светската власт в САЩ и Канада вероятно никога няма да има шанса да го накаже по съдебен ред.

Всъщност Уърл наистина е посетил Рим за среща с папата, но не за да търси убежище - в неделя той отново беше във Вашингтон и се изправи на амвона, като беше освиркан от критици. Папата отново запази мълчание по въпроса, който само подхранва огъня, разпалван от неговите консервативни врагове.

Ако има нещо, което папа Франциск мрази, това са слуховете и клюките. Вероятно той приема писмото на Вигано за 11 страници клюки, инсинуации и открити личностни атаки. Нереалистично е да се очаква от този папа или Ватикана да отговаря точка по точка на такъв тип атаки.

Възможно е и мълчанието му по главното обвинение на Вигано да е обусловено от нежеланието му да постави предшествениците си папа Бенедикт XVI и папа Йоан-Павел II уязвими за критики.

Всъщност има един човек, който може да помогне за изясняването на тази каша веднъж завинаги. Бенедикт XVI, който се оттегли от папството и прекарва остатъка от дните си в манастир във Ватикана, е единственият човек, който знае точно какво и кога е знаел Франциск.

До този момент отказва да прави публични изявления по въпроса, което само разпалва огъня от двете страни на враждата, която продължава да разделя църквата.

Докато дворцовата интрига продължава в Рим, "епидемията" на сексуален тормоз от свещеници продължава в Америка. Щат след щат започват разследванията на този тип престъпления и търсят улики за прикриването им от католици. Вече има разследване в Мисури, където са служили и критикът на Франциск кардинал Бърк и поддръжникът на Франциск кардинал Тимъти Долан, сега архиепископ на Ню Йорк. Всичко това може да нанесе унищожителен удар на американската църква. В Мисури има 114 регистрирани случая на свещеници, които замесени в сериен сексуален тормоз.

Що се отнася до Уърл, папа Франциск всъщност има разполага с неговата оставка още от ноември 2015. Тогава кадриналът навърши 75 години - възрастта, в която всички архиепископи са задължени да предложат оставката си от постовете. Решението на въпроса е изцяло в ръцете на папа Франциск, и всъщност същото важи и за скандала, който разкъсва църквата по шевовете.

 

 

Най-четените