Webcafe

Денят на Накба и кървавото завръщане на палестинците

Webcafe, по Time
14.05.2018, 19:17 (обновена 16.05.2018, 12:46)

1 от 3 снимки Назад Напред

сблъсъци между палестинци и израелските войски

Снимка: © Getty Images

"Земята на Израел е родното място на еврейския народ. Днес обявяваме създаването на Еврейската държава. Държавата Израел"

С тези думи Давид Бен-Гурион се обръща към лидерите на еврейската общност в Тел Авив в следобедните часове на 14 май 1948 г., малко преди корабите на Британския Кралски флот да отплават от пристанище Хайфа и с това да отбележат края на мандатното управление над Палестина.

В този момент Палестина е разкъсвана от гражданска война. Шест месеца по-рано ООН решава да раздели територията й на две части - арабска и еврейска. Евреите от Палестина приемат плана, който им гарантира по-голямата част от земята въпреки численото малцинство (те са по-малко от 1/3 от обитателите). Арабите отхвърлят предложението. Евреите обаче са по-добре организирани и по-добре въоръжени.

Към 14 май вече са прогонили или принудили към бягство около 300 000 палестинци. Войната приключва през 1949 г., като Израел разширява границите си до 78% от територията на бивша Палестина. 80% от арабското население на тази територия вече е избягало от родните си места, а евреите вече представляват етническо мнозинство. За да запази това съотношение на силите, Израел не допуска връщането на бежанци, които не са от еврейски произход - независимо от призива на ООН да се разреши на всички хора да се приберат по домовете си.

Палестина отбелязва 15 май като Денят на катастрофата - "Накба".

А 70-тата годишнина от палестинското поражение и решението на САЩ да премести посолството си в Йерусалим изостриха напрежението в региона до краен предел.

Палестински активисти организираха т.нар. "Голямото шествие на завръщането" - серия от протести в близост до границата на Газа и Израел, при които бяха убити 52 демонстранти, включително деца.

Демонстрантите горят гуми и се сблъскват с израелските сили за сигурност. От израелската армия твърдят, че войниците защитават границата и стрелят само, когато са провокирани. Очаква се, че най-тежките сблъсъци ще се случат през деня на Накба.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху защити употребата на сила срещу палестинците: "Всяка държава има право да защитава границите си. Терористичната организация Хамас декларира намерението си да унищожи Израел и изпраща хиляди, които пресичат граничната ограда, за да постигнат тази цел. Ще продължаваме да действаме решително, за да защитим суверенитета и гражданите си".

Докато сблъсъците по границата продължаваха, Нетаняху присъства на откриването на посолството в Йерусалим в присъствието на дъщерята на американския президент Иванка Тръмп и съпруга й Джаред Кушнър.

Над 2/3 от населението в Газа е съставено от бежанци и наследници на бежанци от села и градчета на територията на днешен Израел. Целта на бунтовниците е да пресекат преградното съоръжение в Газа и да изпълнят на практика мечтата си за връщане в старите земи.

Идеята за завръщането предопределя както еврейския, така и палестинския национализъм. Израел е държава, създадена на принципа, че евреите имат над 2000-годишна връзка с територията и се ползват от права върху нея.

Затова страната разрешава неограничена имиграция за всеки евреин, без значение от националния му произход или от връзките му с тази земя.

В същото време, израелските власти забраняват завръщането на палестинците, изгонени от домовете, които принадлежат на родовете им от столетия.

Завръщането на бежанците от войната през 1948 г. се превръща в централен проблем на конфликта между Израел и Палестина. Остава ключова точка на сблъсък и до днес.

След събитията от 1948 г. прогонените палестинци представляват ядрото на движението за национална идентичност. На тях разчитат и основните политически лидери. Чрез въоръжена съпротива палестинските фракции се опитват да освободят родната си територия и да осигурят правото на връщане на бежанците, което се гарантира по международното право и се полага на всички останали граждани, избягали от държави на конфликт.

Израел обаче отговаря на съпротивата с нова вълна от насилие, като в продължение на години убива хиляди бежанци, опитали да проникнат през границата у дома под прикритието на нощта.

В първите 18 години след войната, конфликтът изглежда замразен. Израел е прекалено силен, за да позволи отделяне на части от територията си или да разреши връщането на бездържавните семейства. Палестинците са прекалено слаби, за да се преборят за това. Държавите в ООН демонстрират разбиране за правата им, но не полагат особено големи усилия за реализирането им.

През 1967 г. обаче парадигмата се променя. През месец юни на същата година, Израел превзема Йерусалим и остатъка от Западния бряг, включително Газа, Синай и Голанските възвишения.

Проблемът с новите палестински бежанци се превръща в един от основните приоритети на международната общност. А най-важният приоритет е да се постигне мир между Израел и съседите му чрез принудата на страната да върне земите, които окупира по време на Шестдневната война.

В продължение на повече от 20 години след тази война палестинското лидерство и арабските държави се пренастройват към прагматичната нагласа, че Израел не може да бъде победен с война. Египет сключва мир с Израел през 1979 г., арабските страни предлагат план за омиротворяване през 1982. Шест години по-късно Палестинското национално движение официално се отказва от целта за освобождение на цялата стара територия, като приема идеята за Палестинска държава в съседство с Израел, разположена върху 22% земята, която е превзета през 1967 - Газа, Източен Йерусалим и остатъка от Западния бряг.

Това обаче не слага край на тежките кръвопролития в региона. Нужни са още 2 десетилетия, преди Израел и САЩ да стигнат до разбиранет, че палестинците трябва да получат своя собствена независима държава. По време на Втората интифада (въстанието от 2000-2005) срещу окупацията, Израел, САЩ и Съветът за сигурност на ООН приемат официално понятието за палестинската държавност.

С нарастването на броя на жертвите от конфликта, Израел решава да изтегли заселниците и войниците си от Газа, като пази контрол върху територията отвън. Правят се и планове за още по-широко оттегляне от Западния бряг. Към 2005 г. обаче въстанието вече затихва.

Лидерите на интифадата са или избити, или арестувани, или достатъчно отслабени, за да престанат да се съпротивляват. Докато напрежението стихва, израелците губят мотивация да напуснат окупираните територии.

Оттогава вярата във възможността за създаване на две държави върху палестинската земя става все по-нереалистична. Еврейските селища на Западния бряг се разширяват със стабилен темп. Увеличава се и пътната, електроснабдителна, ВиК и комуникационна инфраструктура, която ги свръзва с Израел. В неофициални разговори, някои дипломати признават, че не вярват в сценария за двете държави. Докато не бъде представена друга устойчива алтернатива, обаче, опитите продължават в старата посока.

Повтарят се кухи фрази, в които вече никой не влага смисъл: има "все по-спешна нужда" от "преобръщане на негативните развития" и "установяване на политически хоризонт" чрез "възобновяване на съдържателния мирен процес", защото "двудържавният модел, договорен във взаимно разбирателство, е единственият път към постигането на дългосрочен мир".

Решението за две държави в Палестина никога не е било идеал за самите палестинци.

То е прагматично приспособяване към реалността и идеологията, която стои в ядрото на претенциите на Израел към територията. Идеята за поделяне на земята между две нации според границите от преди войната през 1967 г. е опит за разрешаване на конфликта, преструвайки се, че основният проблем на спор е окупацията от 1967.

Но реалният проблем датира от 70 години. Сега когато дори и този вариант изглежда нереалистичен, смисълът от прагматизма вече е подкопан. Все по-голям брой палестинци - особено хората от по-младото поколение - се връщат към оригиналните идеи на националното движение, което е гаранция за още повече насилие и смърт.

70 години след обявяването на независимостта на Израел, конфликтът се връща в изходна точка. Израелското правителство настоява палестинците да признаят правото на евреите да създадат държава върху земите на стара Палестина. Палестинците искат да се върнат по домовете си.

Двете цели не могат да се осъществят едновременно, а колкото повече време минава, толкова повече се увеличава готвоността за проливане на кръв в името на идеала.


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.05.2017, 18:45

10 Nenimir | 16.05.201821:14

Едни цигани убиват други, и свършване няма, да са живи и здрави Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

9 dedo adji | 15.05.201817:42

Марков,
да не си следил работата на българо-македонската комисия, която установила, че Димитър Миладинов е бил българин а брат му Константин македонец. Или обратно. Няма нужда да ходим чак до Каин и Авел. Исаак и Исмаил са също от един баща, само дето майката на единия е била господарка а на другия слугиня. Може да се намери и палестински цар или поне герой. В библията се споменават филистимляни, с които днешните палестинци се родеят колкото македонците с Александър. От тях е бил небезизвестният Голиат. Готово знаме за интифада, загинал от еврейска ръка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

8 МарКом | 15.05.201816:14

@dedo adji: "Палестинска нация и държава никога не е имало. Даже македонците са с предимство пред тях, имало е Александър Македонски, колкото и да няма нищо общо със съвременните македонци. Палестински цар не е имало."

Дедо - по полека! Сега ще накараш "едни приятели" да им измислят някой "Муса Палестински". Или пък исторически данни ще посочат че Каин е бил евреин а Авел палестинец. При все че имат един баща и една майка. Много щастлив
Това изследванията на "водещи учени" са голяма работа ш'а зна'ш!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

7 Rodrigo Diaz de Vivar | 15.05.201815:51

Наглостта и непризнаването на истината е изключително осезаемо при евреите.
Фрида, Алия Бет знаеш ли какво е? Нелегална, тайна, незаконна ако щеш емиграция на евреи в периода 1933 - 1948 год. в земите обитавани от векове от араби. Емиграцията е организирана и спомогната от т. нар. Хагана, малка група военизирани чифути, които до него момент си изкарвали прехраната с охрана на еврейски селища срещу пари. Познато нали?
Друго. 1500-та година след Христа в тези земи е имало 145 000 мюсулмани срещу 5 000 евреи. Имало и 6 000 християни. Съвсем официални данни. Някаква смешна пасмина твърди, че това е тяхна земя. Само на тях и на никой друг. Ултра наглост.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

6 dedo adji | 15.05.201815:39

Палестина е географско а не етническо название. Палестинските амуджи не се отличават по нищо от йорданските или египетските. Заобиколени от арабски държави, могат да бъдат граждани на която поискат, но те искат да няма Израел.
Палестинска нация и държава никога не е имало. Даже македонците са с предимство пред тях, имало е Александър Македонски, колкото и да няма нищо общо със съвременните македонци. Палестински цар не е имало. 2600г след пропадането на еврейската държава тая област винаги е била част от някоя империя - вавилонска, персийска, римска, византийска арабска, турска. И жителите на Палестина са го приемали, и хоро играли, но Израел не приемат. А той пък, не ги пита.
Не симпатизирам на израелските методи, но когато си притиснат до стената, си принуден да се браниш. Ако пипаха по-меко, нямаше да има Израел. И, както отбеляза и бафму, за разлика от героите на скучко пазят отвътре навън, не спират никой амуджа да избяга.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

5 explorer | 15.05.201814:57

Началото на конфликта е описано в Библията, краят също. Ако евреите не отстъпят, Господ ще ги държи в тази земя дори и с/у многонационални сили.
Ако искате да направите нещо смислено и значимо - молете се за мирът на Ерусалим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.05.2017, 14:22

4 bfm | 15.05.201814:43

Скучко, малко ще се отплесна от темата, но наш'те герои-граничари стреляха по тия, дето излизат, мераклии за влизане нямаше ;)
Много добро резюме на Фрида.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

3 скучко | 15.05.201814:20

1
Frida | 15.05.201812:21
"... 8. насилието над гранични съоръжения, опити за навлизане в чужди територии, хвърляне на запалителни смеси не са и не могат да бъдат мирни протести. 9. в газа командва хамас, който праща тийнеджъри на граничните съоръжения и срещу граничните войски. може би някой очаква, че Израел ще си отвори границите и ще покани подивелите орди? ще трябва да чакат някой друг тандем - не Натаняу-Тръмп. още много може да се пише, но е хубаво и да се чете друго, освен евтина левичаро-ислямска пропаганда."
1.М даааа, безпорно , Фрида е еврейка, но не живееща в Израел.
2./т.8/ , ми зависи от гледната точка. До 10. 11.1989г., в България "защитниците на граничните съоръжения на НРБ" , стрелящи и убиващи мераклиите в " опити за навлизане в чужди територии", бяха наричани : Герои ;Верен страж на Родината; Смели граничари; Пазители на свещенните граници...! След 10.11.1989г. ги нарекоха просто Убийци! Същото и за охранителите на Берлинскага стена.
3./т.9/ Определено Фрида ме обърка. На пазителите на "свещенните граници на НРБ" в часовете по политпросвета им промиваха мозъците с "евтина левичарска пропаганда". Доколкото знам, Израел не е социалистическа ,комунистическа и пр. "левичарска държава" Чуди се
Я да ме светне, като с каква пропаганда са промити мозъците на израелските гранични войски , пазители на граничните съоръжения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

2 Xaoc | 15.05.201814:08

Ако чичо Ади беше спечелил, тая тема нямаше да се разисква изобщо. Дори египтяните щяха да са строени под флага на Германия. И определено нямаше да мизерстват нито те, нито палестинците.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

1 Frida | 15.05.201812:21

абсолютно лъжлива и манипулативна статия. достатъчно е да се отбележи терминологията.1. палестина е колониалното название на територията, влизаща в мандата на великобритания, отдаден от обществото на народите след псв с цел, да създаде там еврейска държава. 2. бежанците - няма елементарна логика една трета да прогони две трети от населението - никаква логика. през 46та ООН за бежанците регистрира 450 хил. араби, при напускане на англичаните официално записани 460 хил. евреи. 3. изобщо не се споменава войната, обявена от 6 арабски държави на младата еврейска държава. 4. за въоръжението на евреите също се лъже - има данни за недостатък на оръжие, мониции, както и изобщо неспоменаване на оръжейното ембарго, наложено от ООН на Израел. 5. любопитно е, да се прочете за историята на т.нар. палестинска територия преди и непосредствено след псв, за да се определи наличието на "вековно" арабско население там. накратко - арабите идват масово, след заселването на пионерите евреи в края на 19 и началото на 20 век и стопанското развитие на тези територии. дотогава земята е пустеела. смешно е да се твърди някаква историческа обвързаност със земята. 6. претенциите за Ерушалайм са изобщо измислени. между 1948 и 67 г. градът е в ръцете на Йордания и се намира в катастрофално състояние - липсва водоснабдяване, електричество и всякакви комунални услуги. през тези 20 години няма никаква инициатива за създаване на палестинска държава или държавност. т.нар. палестинци са отлично уредени под йорданска власт. след победата в 6-дневната война изведнъж решават, че са народ и забълнуват за някаква държава. 7. газа е напълно независима и автономна арабска територия. тези хора няма какво да търсят в Израел. да си оправят в собствената си независима и свободна територия. 8. насилието над гранични съоръжения, опити за навлизане в чужди територии, хвърляне на запалителни смеси не са и не могат да бъдат мирни протести. 9. в газа командва хамас, който праща тийнеджъри на граничните съоръжения и срещу граничните войски. може би някой очаква, че Израел ще си отвори границите и ще покани подивелите орди? ще трябва да чакат някой друг тандем - не Натаняу-Тръмп. още много може да се пише, но е хубаво и да се чете друго, освен евтина левичаро-ислямска пропаганда.
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.