Споразумението между ЕС и Турция за контрола на бежанския поток към Европа и опазването на границите е на крачка от разпад заради несъгласието на няколко държави-членки - включително Германия - да осигурят допълнителни средства по сделката с Анкара.
Това казва в разследване на германското издание "Шпигел" в партньорство с Европейската мрежа за журналистически разследвания.
Според споразумението, което беше подписано между Брюксел и Анкара преди 2 години, Турция трябва да получи общо 6 милиарда евро, в замяна на опазване на сигурността по границите си и спиране на бежанския натиск към континента. Половината от тази сума вече е преведена на турската страна.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер гарантира пред Реджеп Тайип Ердоган, че останалите 3 милиарда евро скоро ще бъдат осигурени. Обещанието беше направено по време на срещата на върха във Варна, която бе организирана със съдействието на българския премиер Бойко Борисов.
Първата половина в размер на над 3 млрд. евро от средствата в бежанския фонд е разделена на три части - една трета е поета от бюджета на ЕС, а останалите 2/3 са разпределени по отделните страни-членки според тяхната големина и икономическа сила.
Германия плаща близо половин милиард евро - това е повече от приноса на останалите държави. ЕК иска да се запази същия принцип на разпределение и при втория транш от плащанията към Турция. Тук обаче възниква съпротива.
Вътрешни документи от ЕС, с които "Шпигел" разполага, показват, че няколко страни-членки се противопоставят на планираното финансиране на сделката с Турция в поредица от закрити заседания.
Представител на германското правителство е взел отношение по казуса по време на заседание на специалния управляващ комитет по въпроса с бежанците през юни 2017 г. Той предупреждава, че решението за втория транш може да бъде взето едва тогава, когато Турция вече е изпълнила договорените досега проекти.
Средствата от ЕС по споразумението би трябвало да се вложат за изграждането на училища и болници. До момента обаче по-малко от половината от общо 26 дългосрочни "нехуманитарни" проекти са завръшени, а други изобщо не са започвани.
В общо писмо до Европейската комисия 6 държави-членки настояват оставащите 3 милиарда евро да бъдат платени изцяло от бюджета на ЕС.
Сред подписалите документа са Германия, Франция, Австрия, Швеция, Дания и Финландия. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отхвърля предложението.
Страните-членки се оплакват и от липсата на прозрачност при изразходването на парите. По време на закрито заседание от 8 ноември 2017 г. представителите на германското правителство настояват да получат информация от ЕК каква част от средствата ще бъдат инвестирани в помощта за Турция и дали за тази цел не може да се спестят средства от други програми.
Представителят на ЕК Мачей Поповски не успява да даде отговор на питането. Няколко от националните правителства заявяват, че преди да освободят допълнителни средства от бюджетите си за бежанците в Турция, ще изискат пълен финансов отчет за похарченото.
Борбата за парите показва, че споразумението между Европейския съюз и Турция е не съвсем премислен план за справяне с миграционния натиск, колкото спешно решение, което преди всичко цели да успокои избирателите в Европа, коментира "Шпигел".
"Споразумението беше договорено за една нощ през 2016 г. Това не е начинът, по който обикновено се работи в ЕС", посочва неназован източник на германското издание от управляващия комитет по въпроса с бежанците.
Някои страни от ЕС вече говорят открито, че биха могли да се оттеглят от споразумението с Турция. А от преговорните документи става ясно, че Анкара вече планира да поиска трети транш с помощи от Европа.
