А ние с баба пием кафе? Не - с Ана, Грети и Дара пием кафе

Да имаме родители, които са до нас винаги, за да ни наставляват, закрилят и подкрепят, е един от най-ценните дарове, които може да получим в този живот.

Да имаме обаче баби, които правят на 100% същите тези неща, е благословия, която не може да се опише с думи. Тя може само да се усети. В светещите очи, които не поглеждат никого по същия начин. В усмивката, която грейва, щом си насреща, макар да знаеш, че невинаги е заслужена. В топлата прегръдка, оставяща усещане, което пазим за цял живот. В чашата топло и ароматно кафе, която може да направи и най-тъжния момент светъл.

Само че този път не се срещам с типичните баби и внучка на по чаша топло кафе Nova Brasilia. Срещу мен седят Анета Сотирова, Грети Йонова и Божидара. Дара се е настанила в ъгъла на дивана и по всичко личи, че между двете си баби се чувства повече от удобно.

„Това са Ана и Грети. Те не са баби. Никога не мога да кажа баба. Не съм свикнала да ги наричам така. Много често, когато говоря с приятели, те не разбират за кого говоря, докато не обясня, че става въпрос за някоя от бабите ми."

Това е примерът, който най-точно описва връзката между трите. Днес ще ви запознаем не с една внучка и нейните две баби, а с три приятелки, обединени от магията на стопроцентовото преживяване от доброто кафе и разговора с онзи член на семейството, който независимо какви ги вършиш, винаги е до теб.

Божидара Йонова е от онези млади момичета, които няма как да не забележите, докато разхожда двете си кучета по ул. "Любен Каравелов". Косата, погледът, енергичната походка. Не е нужно много време, за да се потвърди първото впечатление, което създават външният вид, поведението и излъчването. Пред нас стои човек с неутолима жажда към всичко, което може да предложи днешният и всички следващи дни. Затова и се занимава с най-различни неща - от спорт, през проекти за университета (студентка е 3 курс в НХА, специалност „Плакат и визуална комуникация") до работа по собствената й модна марка Square.

"Square е нещото, с което се занимавам извън университета вече от две години. Преди време пуснахме зимната колекция, в момента готвим лятната. Започнах това не толкова с идеята да бъде нещо невероятно, а повече за опит. Научих толкова много нови неща. Никога не съм си мислила, че ще занимавам със счетоводство, например, шиене, платове... Най-хубавото е човек да има желание. Аз имам желание да правя какво ли не. И, лека полека, това се случва и нищо не пречи да се занимаваш с няколко неща едновременно."

Дара и Ана

Ако се питате, откъде едно 21-годишно момиче има хъс и енергия да предприеме подобни начинания, достатъчно е да видите Ана и Грети. Божидара е нагледен пример как противоположностите могат да съжителстват в една обща човешка вселена. Едната й баба е известната актриса Анета Сотирова, която познаваме от театъра, киното („От нищо нещо", „Куче в чекмедже", „Приятели за вечеря") и телевизията („Връзки"). Другата, Грети, е инженер по професия, а и по душа. Защото точността, отговорността, изпълнителността са нейни ключови качества.

„От Ана съм взела определено по-артистичната част и може би свободолюбивия характер. По-дивата и луда страна. Защото мама (певицата, Белослава бел. авт.) не е такава, докато Ана е."

Ана: Аз съм веселяк.

Докато за нея може да се каже, че е от онези баби, които не затягат каишката, Грети е „строгата". Кавичките са задължителни в случая, защото Грети твърди, че всъщност само се прави на строга, но всъщност не е.

"Обаче никога не е била строга-строга, тя просто е такъв характер. Ние с нея имахме много пререкания докато учех, защото тя ми помагаше за домашните и всеки път се избивахме." обяснява Дара.

„Даже и двете сме много добрички", включва се в разговора Ана. "Но най-хубавото нещо на цялата фамилия е това, че никой не нарежда и не натиска другия да прави нещо според неговите изисквания. И тогава човек расте самостоятелно и се бори със себе си и своите демони, които всеки от нас има."

Свободата обаче не означава свободия, и тук се намесва Грети. „В същото време, винаги е упражняван контрол, макар и отстрани. Винаги е имало едно око, което наблюдава. Не може, децата имат нужда. И аз, и Дара сме много точни, изпълнителни. Не можем да оставим днешната работа за утре. Тя е същата като мен. Аз не съм спокойна, ако не съм свършила нещо."

Дара и Грети

Може би в това се крие разковничето на най-подходящото възпитание за всеки млад човек. Да бъде оставен да върви по своя собствен път, колкото и той да се разминава от този на предците му. А тяхната роля да не бъде тази на водачи, а по-скоро на ментори. За да може младият човек да се превърне в личност. И най-важното за по-големия - да бъде приятел с тази личност. Това е накратко идеологията на Ана и Грети... и на цялото им семейство.

„Никога не сме я глезили. Никога не сме прехласвали. Търсихме подход, защото сме искали да ти бъдем приятели, а приятелството е най-важното нещо. И за да заслужиш приятелството на едно дете, трябва да станеш дете като него и в следващия момент трябва да бъдеш вече направляващия човек с чувство за отговорност."

С баща - художник, майка - певица, дядо, който е един от първите уиндсърфисти у нас, и баби - актриса и инженер, е съвсем нормално артистичната жилка да се прехвърли на Божидара под някаква форма. Вече стана ясно, че в случая това е рисуването и създаването на дрехи. От Грети обаче в тази артистична природа се влива и друго нещо, поне според думите на Ана:

„Това, което е наследила от Грети, е изключителното чувството за ред и за подреденост. При целия артистичен хаос, който притежаваме аз и нейната майка, това е великолепно. Когато ходехме в най-ранната й детска възраст в Гърция, тя си отваряше чантичката, изваждаше и подреждаше всичко в някой скрин."

Тук, разбира се, се появява известно контриране от страна на Грети, която твърди, че такъв „еснафлък" е невъзможно да се е случил.

Подобни постъпки са и причината Ана да изпитва много силен респект към Божидара. И понеже родителите, бабите и дядовците имат две задачи (да учат и да се учат), питам Ана и Грети на какво ги учи Дара.

„Аз например научавам, колко малко неща знам. Защото сегашното поколение до такава степен технологично е в живота, че моята страст към книгите, страниците, е нещо много различно. Тя прави всичко толкова бързо и подредено. Уникално е. Много е отговорна. Това е пак от спорта и семейната среда, в която едно дете е обгрижвано от малко, но с трудова дейност, а не просто захвърлено в ъгъла да прави каквото си иска. Това много ме респектира. Аз изключително много я уважавам, като в този случай се абстрахирам от чувствата на обич и любов."

Грети ме поглежда и с пламък в очите, който не можеш да сбъркаш, казва: „Чрез Дара имам връзка с младостта. Участвам в модата, участвам в живота на младежта, знам клубовете дори. И е голямо удоволствие за мен, защото не изоставам, в крак съм."

Дара обучава Грети по темата за повечето столични клубове, прави й профили в социалните мрежи и по този начин Грети се информира за внучка си. Не че без социалните мрежи би било по-различно, защото както при повечето задружни семейства, и тук има традиция - Дара постоянно общува с Ана и Грети и не се притеснява да споделя всичко с бабите си.

„Няма ден, в който тя да не звънне или аз да не звънна. Задължително. Понякога сигурно ставам досадна, но ми е добре да я чуя", признава Грети.

Питам ги дали имат някакви собствени сантиментални ритуали, които спазват. Дара ми отговаря, че с Ана обича да се разхожда в парковете, а с Грети се вижда за кафе.

Какъв вкус има кафето с нея?

Дара: Сладко е. По-интересно е.

Грети: Да, тя обича да идва и да пием кафе и да споделя. Даже аз някой път се чудя защо ме търси. Нали все си мисля, че съм по-възрастна. Но ми става много приятно и на мен.

По този начин всяка една предава своите любов и привързаност на другата. Всяка чрез своите малки неща, които умее и прави.

Вървим към края на разговора и питам Дара как може човек като нея, който прави толкова много неща, да успява да намира време и за кафе с баба. Тя ми отговаря, че винаги се намира време, ако има желание. Дори когато денят ти е пълен.

А Грети все още мечтае за тези пълни дни. И се радва, че Дара ги има. Ана потвърждава тези думи, добавяйки лаконично: „Това значи, че обичаме живота. А и той е благосклонен към нас."

И разбираш колко голямо значение има един 100% момент с Ана и Грети (защото се разбрахме, че те не са баби, нали?) на кафе.