Ники Илиев е един много зает човек. В седмицата на нашата среща той има представление, за което пътува всеки ден, преподава и представя "Завръщане 2" - продължение на филма му от 2019 година - на прожекции у нас и в чужбина. В същото време пише и сценария за нов филм, подготовката за който се надява да започне през есента с идеята да го снима догодина.
"Не искам да бързам със следващия проект, защото искам малко да се наслаждавам на живота и да пиша спокойно, че доста неща се събраха напоследък", разказва Ники.
За да не се отклонява от крайната цел, режисьорът, сценарист и актьор има строга програма на целия си ден и разчита на дисциплина и постоянство.
Когато работи по нов сценарий, както е сега, той става всяка сутрин в 6 часа, пише до 8, когато почти никой не е буден и съответно не го търси, следват разходка с кучето и тренировка. И така до другата сутрин. В деня, в който ние се срещаме, сутринта на Ники Илиев е започнала още преди изгрев слънце - в 5:30 часа - с писане.
"Същото важи и за периода на правене на филм. По този начин съзнанието ти и подсъзнанието ти са ежедневно свързани с проекта, знаейки, че на другата сутрин трябва да измислиш нещо", разказва режисьорът и сценарист.
Причините да се видим с Ники Илиев в една толкова динамична пролетна седмица са две. Първо, своеобразен "тестдрайв" на най-новия монитор на LG, които в последната година слагат голям фокус на професионалните си монитори - устройства, направени, за да се използват най-вече от хора с креативни професии, създатели и артисти; и второ, за да говорим за киното, разбира се. За киното, което Илиев прави, и киното по принцип.
Неговата собствена връзка с големия екран започва още в детските години.
"Като дете живеех в Пазарджик. През 80-те там имаше едно кино, което се казваше "Млада гвардия". Всеки понеделник сутрин - тогава се сменяха филмите - тичах дотам да видя кой е новият филм, който ще дават. Беше огромно соц кино и често бях сам в салона. Гледах филми като "Индиана Джоунс", "Междузвездни войни", "Извънземното" и помня, че предпочитах сто пъти повече да правя това, отколкото да играя с приятели навън".
Тази връзка се засилва с годините. След като завършва Френската гимназия, Илиев записва "Кинорежисура" в Нов български университет, където сега преподава същото нещо.
31,5-инчовия монитор UltraFine™ Display Ergo 4K HDR10 на LG дебне отстрани, докато говорим, и това ни насочва към темата за технологиите в киното. Филмовата индустрия е една от най-динамично променящите се и техническите иновации вървят ръка за ръка с всеки нов филм. Ники дава пример с филма си "Чужденецът" - сниман преди десет години, когато единственият вариант да имаш кинофилм е бил да снимаш на лента, което по думите му е скъпо и сложно.
Техническите тенденции от тогава до сега са се променили. Има все по-добри дигитални камери, а днес хората дори могат да правят филми с телефоните си - за справка вижте например филма на Стивън Содърбърг Unsane.
Хората, които се занимават с кино, трябва да обръщат екстра внимание на този тип нововъведения, ако искат да се развиват. Тук някъде новият монитор на LG идва на помощ. Но кое е основното му предимство според Ники Илиев?
"Това е осигуряването на комфорт за очите при работа, като намалява изместването на цветовете при гледане от различни позиции. Включваме го към лаптопа и не е нужно да работим в студио. Част от монтажа на "Завръщане 2" направихме в една къща, която бях наел в Белащица, до Пловдив, за снимките на филма. След това решихме да останем там и да работим известно време, без да ни се налага да пренасяме тежка техника, така че помага доста."
Тук за малко връщам Ники на снимачната площадка на "Завръщане 2". Имам ясен спомен, как се намирам в Пловдив, минавам през творческия квартал Капана, а отстрани хора се суетят. След въпросите ми "Защо?" и "Какво става?" някой ми прошепва, че "Ники Илиев снима новия си филм".
Ники споделя, че целият процес на снимки на филма - в който е сценарист, режисьор, актьор и ко-продуцент - е бил едно огромно приключение, но и стресово изживяване за самия него. Ето защо помни детайлно всеки снимачен ден и особено много няколко предизвикателни момента.
"Единият беше, когато трябваше да танцувам с Лана Павлова, в сцена, в която паралелно с това трябваше да режисирам всички останали актьори, песен на Орлин [Павлов], музиканти на сцената и [Александър] Кадиев, който се прави, че пее. Това да танцувам пред камера винаги ме е ужасявало, но сега бях в паника. Имахме и една сцена в самолет с Орлин и Диляна. Беше много сложно да уредим истински самолет на летището и ни отне сума ти време да уредим всички разрешителни. Заснехме сцената и след това се оказа, че асистент операторът без да иска е форматирал картата и материала го нямаше. Трябваше да минем през цялата процедура отново и след един месец отново бяхме в същия самолет."
Тук логично идва въпросът, как мониторът на LG е помогнал с улесняването на процеса на правене на филма и въобще, как може да бъде полезен в професионална среда.
"За професионална среда е идеален. Мониторът е 4К и това ни позволява да монтираме филма заедно с монтажиста ми, Любо Илиев, и да добиваме много близка идея до това, което зрителите ще видят после."
Тези от вас, които сега се замислят дали да не си купят един такъв монитор, за да направят първия си филм, e хубаво да знаят, че дисплеят на новия LG е 31,5" UHD 4K (3840x2160) IPS, а основното му предимство, освен осигуряването на комфорт за очите при работа, което Ники споменава, е и качеството на картината, което позволява работата да бъде много по-прецизна. Предполагам най-големите педанти ще открият разликите във визията на "Завръщане" и "Завръщане 2".
Освен това мониторът има ергономична стойка и пълно движение на дисплея, за да може да се настрои в перфектната позиция за всеки потребител. Това значи, че той може да се персонализира от всеки индивидуално. Това помага на потребителите да увеличат производителността и да повишат ефективността си, като осигурява удобна и стабилна телесна стойка.
За най-голямо улеснение LG имат USB Type-C™, който осигурява 4K дисплей, бързо прехвърляне на данни и възможността за зареждане на лаптопа посредством един-единствен и удобен за използване кабел.
Защото дори когато обичаш работата си и я вършиш с удоволствие, което съм сигурна, е правило, което важи на 100% за професионалния живот на Ники Илиев, винаги е хубаво, когато има нещо, което да улесни максимално превръщането на фантазията в реалност.
"Онова, което научих в работата си по този филм [бел.ред. "Завръщане 2"], е, че е много по-трудно отколкото изглежда. Защото на пръв поглед трябва да е по-лесно - имаш героите, местата, взаимоотношения. Но след това виждаш, че не можеш да повториш същите неща. Трябва филмът да е свързан с предишната част, но да е и като отделен филм, нещата, които се случват, трябва да са по-интересни, но се опасяваш, че вече си използвал най-добрите си идеи в първата част", обяснява Илиев.
Изтъква и напрежението, което идва от най-важната задача - продължението да е по-добро от оригинала, защото иначе "няма смисъл да се прави".
Все пак "Завръщане" успя да постигне немалко успехи, включително да пробие бариерите на родния пазар и е първият български филм, който намери място във видеотеката на Netflix. В този смисъл дали българското кино някога ще догони световното?
"Киното в световен мащаб се ръководи от Холивуд. Това са филмите, които най-много се гледат и те имат най-много влияние. Така е от много години", обяснява Илиев. "Сега разликата е, че се появиха доста платформи, които продуцират собствено съдържание, но те пак са свързани. За съжаление ние не можем да правим паралел с тях. Няма как да се сравняваме. Българските филми си вървят на локално ниво и те няма общо с това какъв тренд имат световните или по-точно американските."
Режисьорът и сценарист е убеден, че нещата се движат в правилната посока - продукциите у нас стават все по-качествени и конкуренцията се увеличава все повече.
За финал, преди Ники да отиде на снимки и всеки от нас да потъне в собствения си ден, преди да е започнал новия си филм, докато чакаме LG да измислят още по-иновативен монитор и изобщо хората да започнат да снимат филми и в космоса, докато сме тук и сега и си говорим за работата, която макар и стресова, носи удоволствие, го питам за онези случки, които заслужават добро картотекиране - дори и визуално, за да бъдат разказвани на внуците после.
"Правенето на всеки от филмите ми е различна поредица от безумни, ужасяващи и стресови случки. Това са пет дълги периода от живота ми, в които съм рискувал да загубя много пари, защото филмите са частни, обиколил съм света и България с малки екипи, опитвайки се да направим филми, които да изглеждат доста по-скъпи, отколкото са, и съм си партнирал и работил с невероятни хора. Всеки път рискът е еднакво голям и не става по-лесно. След това обаче винаги си заслужава, защото тези филми остават завинаги и са си някаква визитна картичка на мен и другите хора замесени в тях."
Това е успокоението на Ники Илиев, когато нещата са най-тегави и си задава въпроса "защо го правя". Но дългосрочното въздействие на един филм е едно от силните вълнения, които са изконно правило на киното. Да имаш идеи и да искаш да ги изразиш. Общото между всички нас, любители на киното, си остава изразяването на емоции чрез случки на екрана. Независимо дали ги правим или ги гледаме.
А защо Ники Илиев прави кино и ще продължава да прави кино независимо от трудните неща?
"Защото изразявам емоциите, които са в мен, положителни и отрицателни и те си остават там."
---
Повече за конкретния модел монитор на LG, който Ники Илиев тества, може да разберете тук.
Текстът е осъществен с подкрепата на LG.
