Денят на детската книга съвпада с деня, в който е роден датският писател Ханс Кристиан Андерсен. "Новите дрехи на царя", "Оловният войник", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Принцесата върху граховото зърно", "Дивите лебеди" - ако не сте чели скоро тези приказки, прочетете ги. Със сигурност ще ги усетите по различен начин. Магията на детските приказки се случва на два етапа. Първият е детството, когато приказките говорят чрез думи и картини от света, който тепърва опознаваме. Когато пораснем, приказките вече говорят чрез спомените ни за изживявания, хора, случки.
Едва ли има някой, който да не е чел "Алиса в страната на чудесата". Извън всички холивудски интерпретации, книгата е чудесна:
- Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука.
„Невидимото дете" е шестата книга от поредицата за муминтролите на финландската писателка Туве Янсон. За разлика от останалите книги в поредицата, които са романи, „Невидимото дете" е сборник разкази. Четат се бързо и леко и напомнят за лятна ваканция. Всеки разказ е приключение, изпълнено с въображение. Сред разказите мога да се намерят бисери като: "Ако я караш така, много скоро ще порастеш голям.Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада! После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи, да не виждаш и чуваш нищо и тогава - край на всичко за теб." Силно препоръчваме " Филифьонката, която вярваше в бедствия".
Шел Силвърстийн (1930-1999) е автор, любим на всички почитатели на детската литература. Преди да започне да пише за деца, вече е бил известен като карикатурист. Илюстрациите в "Щедрото дърво" са негови. Книгата разказва за едно момче и едно дърво и желанието да даваш. Книгата е преиздавана на над 30 езика. Може би най-подходящата за пораснали деца и порастването.
Едва ли има дете, което искрено да харесва тази книга. Тя е твърде неясна извън змията, погълнала слон (надявам се, че всички знаят за какво говоря). "Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват". Може би затова книгата е толкова любима на много възрастни.
Колкото повече, толкова повече. Забавните истории на Мечо Пух със сигурност се харесват и на деца, и на възрастни. "...разбира се, Пух е любимецът. Но и Прасчо е герой много пъти, когато Пух го няма. Защото не е възможно да вземеш Пух незабелязано в училище, а мъничкият Прасчо може да се пъхне в джоба, където е голяма утеха да го чувстваш, когато не си много сигурен дали два пъти по седем е 12 или 22! Понякога той се измъква от джоба и наднича в мастилницата. По такъв начин става по-учен от Пух, но Пух няма Нищо против".
Думата, с която най-лесно се свързват историите в тази книга, е "приятелство".
Отново книга, сдобила се с толкова холивудски блясък, че човек почти може да забрави колко е хубав текстът на Роалд Дал. Тя не присъства в задължителните списъци в училище, може би затова децата я харесват. Книгата "Чарли и шоколадовата фабрика" е публикувана през 1964 г. и досега е преведена на 32 езика и е продала над 13 млн. копия по целия свят. Книгата определено не е само за деца и ако я прочетете с очите си на "възрастен", ще разберете защо.
Първата стихосбирка на Петя Кокудева върви с определението "детски стихотворения за възрастни". Лулу е момиче "с размер на фъстък". Тя "някак в едно е дете и голяма". Това е книга, която всяко дете би харесало, а всеки "възрастен" би усетил как кожата на порастването му се смъква от раменете, за да остане едно чисто и нежно дете с богато въображение. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много насериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат.
