(изд. "Пергамент Прес", 2019 г.)
Авторът на "Крадецът на книги" представя една увлекателна семейна сага, в която е разказана историята на петимата братя Дънбар. След смъртта на майка си те живеят сами и се разпореждат с живота си както пожелаят - заобиколени от животни, но не и от правилата на възрастните. Учат се как да се справят с предизвикателствата, които порастването носи. Разбират и тайна, свързана с отдавна изчезналия им баща, която ще доведе до трудно пътуване за един от тях.
(изд. "Ера", 2019 г.)
Каквото и да си говорим, когато става дума за криминална литература и трилъри, скандинавците са сред най-добрите. "Почти нормално семейство" е психологически трилър, в който едно семейство се оказва изправено пред обвинението, че дъщеря им е извършила жестоко убийство. Не само това – жертвата е значително по-възрастен мъж, когото тя едва ли има откъде да познава. Читателят следва едновременно историята на престъплението и историята на съвсем обичайно на пръв поглед семейство, което се оказва въвлечено в напълно необичайна ситуация. Не е трудно за всеки читател да се постави на мястото на някой от героите, още повече, че разказът се води от три паралелни гледни точки – тази на майката, тази на дъщерята и тази на бащата.
(изд. "Емас", 2015 г.)
Книга от дъщерята на Бети Махмуди - авторката на "Не без дъщеря ми", в която Бети разказа как мъжът й се опитва да задържи нея и дъщеря й завинаги в Иран. Сега е ред на порасналата Махтоб да разкаже своята гледна точка. През 80-те, когато с майка й бягат от Иран, тя е дете и много спомени й се губят, но години наред, след като успяват да избягат и да се върнат в Америка, се бори със страховете си и омразата към баща си. Дори живее под фалшива самоличност, за да не бъде открита от него в опитите му да я върне в Иран.
(изд. "Сиела", 2019 г.)
Антон Апостолов е фотограф, тръгнал по следите на древен африкански ръкопис. Според легендата той е написан от средновековен италиански алхимик, прекарал години сред африканско племе и изучил тайните им. Паралелно се разказват историите на алхимика, завърнал се в родната си Италия, за да проведе опасен експеримент, и на българския фотограф, който обикаля нашата страна, готов да прекрачи много граници в търсене на ръкописа. Цялата мистерия е допълнена със задълбочените проучвания на Никифоров, чийто разказ впечатлява с детайлните описания на занаятите, които героите му упражняват, и дори (почти) престъпните интереси на някои от тях. Книгата от автора на "Лисицата" и "Тяло под роклята" излиза за пръв път през 2012 г., но през тази година се появи ново, редактирано от автора издание.
(изд. "Колибри", 2019 г.)
Макюън представя една алтернативна версия на Лондон през 80-те години на XX в. В центъра на историята е младият и не особено амбициозен Чарли, чиято гледна точка за живота ясно проличава при едно животопроменящо събитие - той наследява пари от починалата си майка, но ги харчи, за да си купи един от първите човешки роботи. Роботът, Адам, е едва ли не съвършен. В един момент обаче се стига до ситуацията, в която между него, Чарли и Миранда - съседката на Чарли, в която той е влюбен - се заформя един необичаен любовен триъгълник.
(изд. "Сиела", 2017 г.)
Шведският писател Фредрик Бакман вече е добре познат в България с книги като "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". "Бьорнстад" разказва за едно изолирано градче - място, където гората постепенно печели битката с цивилизацията, тъй като с намаляването на работните места си тръгват и хората. А единственото наистина важно нещо, което е останало, е местният спортен отбор. Бакман предлага нещо различно на читателите си, потапяйки ги в някои от проблемите на собствената си страна. Те може би не са чак толкова различни и от тези, които ние имаме.
(изд. "Факел Експрес", 2019 г.)
Уелбек влиза в ролята на романтик в този едновременно смешен и трагичен роман. Книгата му се фокусира както върху две кризи: тази във френското земеделие, и онази, която е обгърнала мирогледа на съвременния човек. Главният герой е експерт в земеделското министерство, който има проблеми - не само с естеството на работата си, но и със собствения си живот, където често посяга към вредните вещества в търсене на поне малко щастие. Едно отвращение от съвременността и пътуване в миналото, което винаги изглежда по-хубаво, се преплитат в седмия роман на Уелбек, който беше преведен на български само месеци след дебюта си във Франция.
(изд. "Колибри", 2016 г.)
Занимателно четиво не само за феновете на режисьора Мартин Скорсезе, но и за всички любители на седмото изкуство. Книгата представлява едно огромно, откровено интервю - киноисторикът Шикъл разговаря вечер след вечер със Скорсезе за това какво е било да расте в гангстерски кватал, как това е изградило неговия светоглед и се отразило на филмите му. Обсъдени са всички заглавия от биографията на режисьора - включително класики като "Шофьор на такси", "Добри момчета" и "От другата страна", като дори не са пропуснати и документалните филми, по които носителят на "Оскар" е работил. А фактът, че Скорсезе не е просто режисьор, а е отдаден почитател на киното, ще е от полза на мнозина - той разказва за впечатленията си от стотици филми, които е гледал през годините и които може би заслужават вниманието ви като зрители.
(изд. "Колибри", 2019 г.)
Разказите на Палавос са съвсем подходящи за времето, в което човек се връща обратно към реалността след лятната почивка, т.е. обратно на работа. Заглавието не трябва да ви заблуждава – хуморът в разказите е като този на съдбата – понякога не си сигурен кой всъщност трябва да се смее. Историите се движат по ръба между живота и смъртта, като двете теми са хитроумно оплетени в различни фантастични истории, почти като сън, в който пушиш по цигара с баба си тийнейджърка или неочаквано се превръщаш в телбод. Приятна книга за посрещане на хладното време със сменящи се гръцки пейзажи и истории, понякога съвсем на границата с България.
