Тази бетонна конструкция всъщност е църква, построена в периода между 1974 и 1976 г. Дело е на архитекта Фриц Вотруба и се намира във Виена. Между бетонните блокове са вмъкнати огледални стъкла, които допускат достатъчно количество светлина вътре, но и придават още по-чудат вид на сградата. Разбира се, строежът на църквата е предизвикал сериозни протести в квартала, в който се намира, защото не се вписва в пейзажа и защото е олицетворение на думата „брутализъм“.
„Белите кули“, както се наричат на български, доминират пейзажа на Мадрид от 1969 г. насам. Целта на архитекта Франциско Хавиер де Ойза е била да създаде жилищна сграда, която наподобява чудата плетеница от дървета с безброй разклонения. Формата на терасите пък трябва да напомня големи листа, които излизат от клоните. Torres Blancas имат 23 етажа, които и до ден-днешен се ползват за живеене и за офиси.
Този проект е наричан от французите с не особено милото „Зелките“ (Les Choux) и също е предизвикал немалко недоволство при реализацията си. Архитект е Жерар Грандвал, който започва работа по сградите през 1966 г. и ги завършва през 1976 г. Блоковете са общо десет, всеки от тях с височина 15 етажа. През 1998 г. „Зелките“ стават част от благотворителна програма и в тях са заселени социално слаби семейства и студенти.
За тази библиотека архитектът Уилям Перейра използва само бетон и стъкло и никакъв друг строителен материал. Сградата се издига почти на прага на каньон, което я прави още по-впечатляваща, а екстериорът ѝ трябва да напомня на купчини книги. Първоначалният замисъл на Перейра е бил библиотеката да е от стъкло и стомана, но впоследствие е предпочел бетона, наричайки творението си „Брутализмът среща футуризма“.
Когато архитект като Заза Хадид се захване с нещо, дори и да става въпрос за ски шанца, резултатът винаги е забележителен. До върха на шанцата се стига по 400 стъпала или с асансьор, а гледката осигурява 360-градусов поглед към Инсбрук. В момента кулата на съоръжението е превърната в луксозен ресторант.
Habitat 67 получава името си от световното строително изложение, което се състои в Монреал през 1967 г. Жилищният комплекс е съставен от общо 345 кубични помещения, които съставляват общо 146 жилища. Немалка част от апартаментите разполагат със собствени градини, независимо на кой етаж се намират, както и с тераси, които осигуряват зашеметяваща гледка към залива.
Този комплекс е замислен с благородната цел да приюти останалите без квартири след преустройство на квартала през 60-те години на миналия век. В момента The Sirius се смята за сериозна културна ценност в Австралия, защото там почти не се срещат сгради в стил брутализъм, макар че не веднъж и два пъти в Сидни са водени спорове дали да се събори. В блоковете живеят около 630 души, като разходите на част от тях и сега се поемат от държавата.
Официалното ѝ име е „Дом паметник на БКП“, но мнозина ѝ казват просто „Чинията“. Няма как да пропуснем тази сграда, най-малкото защото редовно попада в класациите за най-впечатляващи бруталистични обекти и най-забележителни изоставени места. Архитект е Георги Стоилов, който с паметника изобразява жертвен поднос и колона с флаг, която е висока 70 метра. Мозайките вътре пресъздават борбата за създаване на безкласово общество. Спорове какво да се случи с паметника текат и до ден-днешен.
