България не се е класирала на каквото и да е първенство от 14 години - най-дългата серия без международна поява в цялата история на националния отбор по футбол.
Всички човъркаме защо: калпавото първенство, съдиите, чужденците, клубовете, хулиганите, корупцията, държавата, политиците, националния манталитет...
Все същите неща, които размахваме покрай всеки социално значим проблем - от застрояването на Черноморието до трагедията край устието на Искър. И най-често чакаме някой отвън да ни оправи. Е, в политиката нито Съветския, нито Европейския съюз успяха, сега дойде ред на УЕФА да се пробва във футбола.
Защото новороденият турнир Лига на нациите е проект, който може да ни върне на картата.
За голяма част от феновете той все още е някаква странна приумица с неясна концепция и крайно комплициран формат, но всъщност е една от най-добрите хрумки в европейския футбол от доста години. Поне като идея.
Експанзията на клубния футбол през новия век прати в осма глуха националните отбори. Шампионската лига, телевизионните пари, суперклубовете, мултимилионните трансфери и преяждането с мачове превърнаха държавните селекции в обикновени зрители на голямото шоу.
Стигна се до парадокса най-ярките идоли на футболното ни съвремие като Меси, Кристиано или Неймар откровено да разхождат фланелката (че и да се въргалят по терена) по време на мондиала, без това реално да се отрази на звездния им статут. Нито световното, нито европейското вече изпълняват основната си функция - да раждат легенди, и бе крайно време да се направи нещо по въпроса.
Лигата на нациите е добро начало - ако щете дори заради практическото ликвидиране на приятелските мачове, които с времето се изродиха в баластрата на футболния календар.
Нацупени играчи, отегчени фенове, странни дестинации, нулев интерес, съмнителни резултати - това поне (почти) няма да го гледаме. Мястото заема официална надпревара на турнирен принцип с примамлив залог, особено за страни като България. Де факто УЕФА основа Лига Европа за национални отбори. Може да не е Шампионска лига, но пак си е миниреволюция.
Да, форматът изглежда сложен, но на пръв поглед. От септември до ноември 55-те европейски държави ще разиграят груповата фаза, разделени в четири лиги - А, B, C и D. Най-силните са в Лига А, най-слабите - в D. Във всяка отделна лига има групи от по 4 или по 3 отбора, а победителите във всяка група накрая ще се изправят в директни елиминации помежду си за една квота за финалите на Евро 2020. С други думи, всяка лига (от А до D) ще излъчи по един финалист на европейското. Което дава шанс реален шанс на страни като Лихтенщайн да помечтаят. Вместо да спретнат някоя и друга съмнителна контрола. Във всякакъв смисъл.
В последния квалификационен цикъл България трябваше да премине през Франция, Швеция, Холандия, Беларус и Люксембург, за да се класира на Мондиал 2018.
Разбира се, не стана - доста по-славни поколения на националния отбор от сегашното не биха имали шанс в компанията на световния шампион и четвъртфиналиста от последното световно плюс традиционна суперсила Холандия. С невъоръжено око е ясно, че пътят през Лигата на нациите е несравнимо по-лесен: Норвегия, Словения и Кипър плюс например Унгария и Румъния (в най-лошия случай). Но дори да не стане, в цялото нещо пак има смисъл.
Ако предстоящият мач с Норвегия в София на 9 септември бе приятелски, най-вероятно щеше да бъде използван за упражнения в социалните мрежи на тема "кви са тия, дето срамят България" и малцина щяха да си направят труда дори да разберат резултата. Официалният характер на двубоя - освен, че ще мобилизира поне тройно по-голяма фенска маса на стадиона, ще запали някаква искра: всяко начало е облечено в надежда дори за многострадалния български футбол. А, ако това начало е успешно, много бързо картинката ще се промени. Историята учи, че българският национален отбор е особена материя - способен е да мобилизира така, както вероятно нищо друго в тази държава.
В чисто футболен аспект за тима на Петър Хубчев има много сериозни плюсове и не толкова минуси.
Дори да не спечели групата, класирането на второ място пак ще е от стратегическо значение. УЕФА революционира и квалификационния цикъл за европейско първенство - урните за предварителната фаза вече ще се съставят на базата на представянето на страните само в Лигата на нациите, а не според последните няколко цикъла за големи форуми, както бе досега. Второто място почти сигурно ще ни прати в трета урна при жребия за квалификациите за Евро 2020, което значително ще увеличи и шансовете за класиране (на финалите отиват първите два отбора във всяка квалификационна група).
Ако пък в група със Словения, Норвегия и Кипър не успеем да сме поне втори - то наистина няма какво да правим на европейско...
Все пак има нещо рисково за България в Лигата на нациите и то е фактът, че става дума за турнир, в който лесно скачаш до небесата, но и със същата скорост се приземяваш.
При положение, че нашите спечелят групата си - автоматично печелят промоция за Лига B в следващото издание (в момента там са страни като Русия, Швеция, Украйна, Ейре, Дания и т.н.), както и шанс за виза за Евро 2020. Ако обаче са четвърти или дори трети, могат рязко да потънат в Лига D (при джуджета като Гибралтар, Сан Марино, Косово, Андора, Малта и прочие). Всички отбори от Лига C, завършили на четвърто място, плюс тимът с най-лоши показатели между третите, изпадат в долната дивизия. А оттам трудно се излиза.
От друга страна, именно тази неизвестност е здравословна за нации в историческа футболна криза като българската. Стандартните квалификации отдавна носят усещането за обреченост на националния ни отбор още преди мачовете да са започнали. Лигата на нациите обаче пали светлинка в тунела.
Като цяло турнирът е свеж полъх в европейския футбол.
В Лига А например ще гледаме вкусни зрелища като Германия - Франция и Испания - Англия, при това доста пъти през есента. През юни догодина пък ще е големият финал с участието на четирите победители от най-горната дивизия - нещо като мини-европейско по никое време. Което е бонус за всеки фен.
В крайна сметка успехът на Лигата на нациите е в интерес на играта - във времената на футболния маркетинг националните отбори повече от всякога са най-добрият израз на това какво всъщност е спортът: величието на един миг, битката за обща кауза, празникът на колектива в ерата на индивидуализма.
И определено този турнир заслужава да му дадем шанс.
