От първия ви двубой минаха 48 часа, но в Мадрид продължават да са разочаровани от равенството с Майорка...
-На онези, които са недоволни ще кажа само едно. По същия начин с равенство започнах работата си и в Порто, и в Интер. С Порто спечелих четири титли, в Интер взехме пет трофея. Не винаги нещата свършват както започват. А и не виждам защо трябва да се прави драма от първия ден. Предупредих на пресконфернцията преди мача, че подобно нещо може да се случи. Победата в този мач не гарантира непременно, че сезонът ще бъде успешен. Не съм лицемер, признавам си, че исках победата, но не се получи.
И все пак този резултат не ви ли притеснява?
-Първите мачове винаги са странни. Вижте в останалите първенства - Байерн загуби във втория кръг, Ювентус загуби на старта, Манчестър Юнайтед се препъна във Фулъм и направи само равен, Манчестър Сити също не тръгна добре. Не се оправдавам, просто това е нещо обичайно в началото. Аз вярвам само в реалността и не съм на мнение, че бъдещето зависи от подобни пропуски.
Разкажете ни за действителността...
-Вижте аз съм треньор, не Хари Потър. Той е вълшебник, но в действителността няма нищо вълшебно. Поне така мисля аз. Магията е фикция, футболът е нещо реално. Аз съм в Мадрид от два месеца, но знаете ли колко тренировки имам заедно с целия състав и новите попълнения?Няма и десет. Повтарям няма и десет. Липсва ни толкова много, а за мен щеше да е много лесно да не променям нищо от миналата година. Играйте, както играхме миналата година и поддържаме схемата, която вече съществува. Това би било много лесно в началото на сезона, но би било подвеждащо. Не това е целта ни и не е посоката, в която искам да вървим.
Защо оставихте на пейката Кедира и Йозил след като лично настоявахте за привличането им?
-На тях все още им е трудно. Те не говорят езика, единственото, което казват на испански е „здравей" и „добро утро". Работата, която вършим по време на тренировките е много интензивна и съм щастлив, че в щаба ми има хора, които говорят немски и могат да им преведат инструкциите ми. Но това затруднява работата. А извън терена социалния им живот е равен на нула. Кедира и Йозил комуникират само с Кедира и Йозил. Все още не са се вписали в групата, но съм убеден, че скоро и това ще стане. Те са млади, любезни, с приятен характер, с чувство за хумор, комуникативни. Говорят добър английски. Опитвам се именно този език да използвам повече на тренировките, отколкото испански, но все пак е трудно. Търпение, дайте им време.
Голямата изненада обаче бе Ласана Диара. Преди няколко месеца той бе почти сигурен напускащ, а сега е титуляр...
-Лас е важен играч в моето виждане за отбора. Не се връщаме назад, към онова, което е било. Аз съм убеден, че той може да играе на различни позиции, но винаги го прави с успех. Диара е полезен много когато започнем да пренасяме действията в атака. Той е по-офанзивен футболист от Арбеоала, например, който има страхотни умения в защита. Лас е типичен полузащитник и ще видите това в следващите мачове. Той щеше да попадне в трансферната листа само ако в Реал бе взел друг такъв играч. Клубът и аз поговорихме по темата и се обединихме около мнението, че и като възраст и като качество Лас ще ни бъде много полезен в Мадрид.
Какво ви убеди да дойдете в Мадрид след като можехте да бъдете като цар Мидас в Интер?
-Ако исках комфорт, добър и спокоен живот, щях да остана в Интер. Там разполагах с европейски шампион, с отбор, спечелил всичко, отбор, на който му предстои участие в световното клубно първенство, който се бореше за две суперкупи и нямаше повод да се притеснява, че може да не успее да защити трофеите си. Аз обаче избрах по-трудния път да дойда в Мадрид и да създам такава стабилност и тук. Без значение е дали победите ще бъдат постигани с мен или с някой друг, този клуб се нуждае от стабилност. Аз съм различен от всички треньори, които е имал Реал през последните години. Ако нещата се объркат и трябва да си тръгна още на другия ден ще имам нов отбор. И това няма да бъде Палмейрас, Гава или отбора от родния ми град. Той пак ще бъде от водещите в света. Това ми дава спокойствие и стабилност. И затова твърдя, че съм идеалния треньор за Реал. Аз не се страхувам от нищо. Реал се нуждае от стабилност и аз съм тук да им я дам. Списъкът с успехите ми говори достатъчно. Не, че не искам да печеля титли и купи още този сезон, но по-важно е да получим именно това най-напред. Реал всъщност не мисли за футбол в последните години. Сменят се треньор след треньор и липсва най-важното - стабилност. Сега сме в процес на изграждане именно на това.
Това ли се опитахте да покажете в Майорка?
- Гледах много мачове на Реал от миналия сезон и се чудех как може този тим да е победител. В тези срещи отборът печелеше най-вече защото някой просто избухваше. В Палма де Майорка отборът се представи добре, бяхме заедно - от играчите пред вратаря ни, до тези в нападение, през цялото време - Роналдо, Йозил, Игуаин, Бензема, всички, като отбор. Но все още имаме да работим върху постоянството си, да подържаме това високо темпо през цялото време. В края на мача в Майорка домакините определено бяха по-уморени от нас. Това беше времето, в което трябваше да бъдем още по-активни. Защото ако някой заслужаваше победата това бяхме ние.
Думата дисциплина изглежда важна част от вас и вашия метод на работа. Онзи ден и Гуардиола каза нещо подобно - „Аз съм този, който решава тук". Важи ли нещо такова за Реал?
-Не, в Реал заповядва Флорентино Перес. Аз командвам в съблекалнята и в треньорската стая. Но не и в целия Реал.Аз съм много малък в сравнение с президента, както той е много малък в сравнение с този велик клуб. Но аз съм този, който казва, кой да играе, как да тренираме - дали повече или по-малко, каква схема ще използваме. Това е моята територия. Малка е, но в нея аз съм големият. Но за клуба съм малък.
Говорите ли си достатъчно с Перес и Валдано?
-Клубът е съвършен тогава когато всеки отговаря за своята област от работата в него и предоставя на президента възможност за един спокоен живот. Няма как аз да питам някой от тях или от останалите ръководители кой да играе. Това го решаваме аз и помощниците ми, в това ми е силата. Но когато стане дума за въпросите в клуба се допитвам до тях. Когато трябва да се реши кой да купим, кой да продадем, за колко пари тогава е нормално да искам и да вземам под внимание мнението им.
Когато напускаше Пелегрини каза, че не е имал никаква връзка с президента...
-При мен е невъзможно да се случи. Вратата ми винаги е отворена. Освен това винаги съм готов да поема отговорност за решенията си, да ги обясня с футболни аргументи.
