Стадион "Васил Левски", около 21 ч. Осветлението работи, таблото също - ще има мач. Само едно не е наред. Няма публика...
А бяха времена... Стадионът не е бил пълен до край от 2005-а, когато направихме 1:1 с Ейре.
Стартът.
Бихме трудно в Азербайджан през септември 2014-а и тръгнахме с три точки - 2:1. И имахме надежди.
Хърватия в София.
Загуба от хърватите у дома не бе най-лошият резултат на света, но това 0:1 ни отрезви къде сме. Вкарахме си автогол, а съперникът сякаш дори не се изпоти.
Норвегия в Осло.
Записахме и първа загуба в историята от Норвегия в официален мач - 1:2. Светът ще запомни двубоя с дебюта на 16-годишния тогава Мартин Йодегоор, днес вече в Реал. Ние едва ли ще го помним този мач.
Шокът с Малта.
1:1 у дома с Малта е недопустим резултат, ако гониш класиране на голямо първенство, или поне на бараж за него. След този мач настанаха скандали около отбора и Ивелин Попов, който изпусна дузпа за 2:1 в края.
Раздяла с Любо Пенев.
Месец по-късно насред скандали и тежки словесни атаки, Любо Пенев бе уволнен. И до днес се съди с БФС, а и наговори неща, които бяха приети като злобни лични нападки. За някои от тях обаче вероятно в крайна сметка ще се окаже прав, като например за приноса на Лечков, Костадинов и някои други ръководители в БФС.
Стартът на Петев - отличен мач с Италия.
2:2 срещу Италия изглеждаше като начало на нещо приятно променено в отбора ни. Изпуснахме и победата, изравниха ни 5 минути преди края. Но поне имаше оптимизъм. Оказа се, че това е най-добрият ни мач за целия цикъл.
Норвегия у дома - краят.
Това бе решителният мач. Ако бием Норвегия, излизаме пред тях на третото място. И както показа времето, щяхме да сме в играта за баражите, а вероятно и да ги достигнем днес. Но ни надиграха и биха с 1:0 насред София, като нашите бяха неузнаваемо слаби.
Петев завърши с 2 победи (над Малта и Азербайджан) от 6 мача. Трудно е да кажеш, че е страхотно постижение. Но и идеята за нова треньорска смяна е някак конфузна. Всяка година ли ще ги сменяме?
