След мача българските футболисти се оплакаха, че сякаш нищо не беше на тяхна страна на стадиона в Борисов и имат известни основания. Предварително знаехме, че Беларус е изключително неудобен съперник за българските национали – няма блестящи играчи, но практикува защитен и силов футбол, не оставя много свободни пространства и не се притеснява да прибягва до грубости на терена. За съжаление и реферът не прояви строгост към грубостите на Беларус и свири мача по вкуса на домакините, в един момент дори спести втори жълт картон на техния капитан.
Този път нямахме шанса да започнем с ранен гол, както на мача срещу Беларус в София, спечелен с 1:0. Всъщност снощи срещата протече по най-лошия възможен начин, с гол за Беларус точно когато националите започнаха да играят малко по-добре. Впоследствие Спас Делев беше контузен точно в минутите, когато се борехме най-ожесточено да изравним. А вторият гол ни прекърши 10 минути преди края.
Обстоятелствата обаче не могат да бъдат оправдание за продукцията, която изнесе отборът в Беларус. България игра зле, направи левашки грешки, не показа почти нищо в атака и създаде твърде малко положения. У футболистите се забелязваше дух и желание, но нямаше нужната класа срещу неудобен, но скромен като възможности съперник. За пореден път видяхме ясно, че нямаме никакво място на което и да е голямо първенство в момента.
Петър Хубчев внесе редица положителни промени след заставането си начело на националния отбор. И сега, след като каруцата се обърна, изглежда твърде лесно да се запитаме дали селекционерът не се предовери на състава, победил Холандия. Но вчера треньорски грешки и проблеми в тактическия подход имаше, и то немалко.
След мача вратарят Николай Михайлов заяви, че националите са подценили Беларус (сякаш са в позиция да подценяват който и да е) и че от 10 дни тренират как да се противопоставят срещу стила, който прилага Беларус. Въпреки това, съперникът надделя точно с най-очакваните методи. Спас Делев беше неутрализиран чрез грубости, а в атака домакините залагаха на физически сблъсъци и по този начин си спечелиха дузпа.
Съставът също не изглеждаше оптималният за мач, в който гонехме задължителна победа. Георги Миланов заслужаваше повече игрово време, а влезе чак след като получихме втория гол. Докато Ивелин Попов беше изваден малко след 60-ата минута, при положение, че той беше един от малкото на терена, способен да измисли нещо различно срещу прибраните в защита противници. Може би най-трудно обяснима е липсата на Марселиньо в отбора – който въобще не е викан от Хубчев, а креативен футболист като него може много да помогне именно в тези мачове срещу сгъстена защита и неудобни за националите съперници.
Не само че загубихме от Беларус, но и останалите мачове в групата се стекоха лошо за нас. Холандия съвсем очаквано разгроми Люксембург с 5:0 и мина пред нас в класирането, а Швеция удари Франция с 2:1 в края и се изравни по точки с французите. Това означава, че фаворитите в групата няма да са сигурни за местата си до самия край, ще играят с всички сили срещу България и по всяка вероятност ще ни оставят на най-логичното четвърто място в крайното подреждане.
Затова поне вече можем спокойно да престанем да гледаме класирането и просто да се опитаме да играем добър футбол до края на квалификациите – като в най-добрия случай ще съхраним оптимизма, зародил се след победата срещу Холандия.
Най-лошото от поражението в Борисов е, че успехът с 2:0 на „Васил Левски” над „лалетата” отново ще започне да изглежда като странно изключение. Предстоят тежки мачове срещу Швеция, Франция, Холандия, в които загубите са най-логичният завършек. Но ако националите покажат дух и губят с достойнство, ще могат да излязат с гордо вдигнати глави от квалификационния цикъл, да върнат поне част от публиката на стадиона и да започнат с положителна нагласа следващите квалификации. Това вече са реалистични цели пред отбора.
