България – Франция 1:0, 12 ноември 1961 г.
Двубоят е последен от квалификациите за световното първенство в Чили `62. Съставът на Георги Пачеджиев трябва да победи на всяка цена, за да играе трети допълнителен двубой с французите. До последната минута обаче няма гол. Точно тогава чехословашкият съдия Станислав Фенцл отсъжда пряк свободен удар в полза на България. Първото изпълнение на Кирил Ракаров среща стената, но реферът надува свирката и нарежда ударът да се повтори. Аргументът му е, че стената е мръднала с цял метър напред. При втория опит Ракаров хвърля топката в наказателното поле, където Христо Илиев-Патрата най-сетне я праща от воле в мрежата на знаменития Пиер Бернар.
Докато 55 000 на стадион „Васил Левски” триумфално скачат на крака, франсетата подгонват първо главния съдия, а след него и тъчрефера. Твърдят, че при гола Иван Колев е бил в засада. Налага се дори милицията да се намесва, за да укроти гостите. Че има поне един метър засада, това се вижда отлично и от кадъра, поместен в списание „Франс Футбол”. Победата на България с 1:0 обаче е зачетена и се стига до трети двубой между двата отбора, този път на неутралния „Сан Сиро”. В него герой става младият Димитър Якимов, вкарал гола за успеха ни отново с 1:0, след който България за пръв път се класира на световно първенство.
България – Холандия 2:0, 27 октомври 1968 г.
В кампанията за участие на световното първенство в Мексико `70 България се пада в една група с Холандия и Полша. Ако искаме да се класираме, трябва на всяка цена да победим „лалетата” в София. За тази цел тарикатите от футболната федерация скрояват номер на рефера, пратен да ръководи двубоя с холандците в София. Това е шотландецът Бил Андерсън, към когото е прикрепена засукана преводачка от службите за сигурност. На вечерята преди двубоя мистър Андерсън се поотпуснал, пил повече вино, танцувал с момичето, може и да е пускал ръка… Уж човещинка, но на сутринта събуждат съдията с милиция, за да го уведомят, че младата дама се чуди дали да не подаде жалба за разврат. А в онези години наказателният кодекс в България предвижда затвор за подобно нещо. Шотландецът се стряска не на шега, че ще се озове в някой милиционерски кауш в София.
„Ние ще гледаме някак да уредим нещата, ама и вие, ако може, да ни помогнете...”, нашепват нашите хора. Накрая става ясно, че ако бием холандците, Бил Андерсън си заминава обратно за Глазгоу. Ако не бием – не се знае.
Почти до края на първото полувреме играта върви без гол. Точно тогава Христо Бонев пробива отбраната на Холандия. По петите му е Ринус Израел. Опитва да му отнеме топката отзад, а Бонев усеща, че сега е моментът, и пада в наказателното поле. Мистър Андерсън само това и чака, за да свири дузпа. Холандците протестират, по-късно вадят и фотокадър (на снимката), с който твърдят, че българинът е симулирал. И наистина, холандският защитник Ринус Израел е на повече от метър от него в момента на падането, при това седнал на земята. Бонев е точен при дузпата, а след почивката Гунди прави 2:0. В края на кампанията именно тази победа се оказва решаваща за класирането ни в Мексико `70.
България – Испания 8:3, 24 ноември 1971 г.
Двубоят е квалификация за олимпийските игри в Мюнхен `72. В испанския състав, макар и с аматьорски статут, играят бъдещи големи звезди като Сантиляна от Реал, Кини и Асенси от Барса. За рефер на двубоя е определен португалецът Фернандо Лейте. Нашите са в пълен състав начело с капитана Димитър Пенев и Христо Бонев. Бием с огромен резултат 8:3, но според пратеника на вестник „Мундо Депортиво” Хосе Мария Касановас най-малко пет от българските голове са нередовни. За три има претенции за засада, четвърти е от несъществуваща дузпа, при която нарушението е поне метър извън пеналта. Осмият гол пък става, докато испанците организират групов протест и гонят рефера по игрището. Той обаче дава знак да се играе и Младен Василев вкарва на празна врата, без около него да има дори и един защитник. В хода на мача са изгонени и трима от испанските футболисти.
„Граждани, полицаи и репортери нахлуха на терена!”, докладва още „Мундо Депортиво“ за размириците на „Васил Левски“. След мача съдията Фернандо Лейте анулира самолетния си билет. Причината е, че трябвало да пътува заедно с испанския отбор с полета за Лисабон и Мадрид, и не бил сигурен дали няма да яде бой от разярените иберийци. Тарикатлъкът ни излиза през носа, тъй като следващият мач с Испания в Бургос завършва 3:3. Треньорът ни Георги Берков прави недопустим гаф, като не забелязва, че Сантиляна и Кини си разменят номерата на екипите. Така най-добрият ни защитник Добромир Жечев не разбира кого точно трябва да пази. Оставен без опека, Кини ни вкарва три гола. Вместо България на олимпийските игри отива третият тим в групата Полша.
България – Франция 2:2, 9 октомври 1976 г.
Отново, както и в началото на 60-те, спорим с французите за участие на световно първенство, този път това в Аржентина през 1978 г. Първият мач срещу „петлите” в София трябва да бъде спечелен на всяка цена. Разбира се, отново са взети всички необходими мерки за комфорта на шотландския съдия Йън Фут и помощниците му. Британецът обаче се престарава. Още при първата атака двама от българите повалят френския вратар Доминик Баратели. Мистър Фут се прави на разсеян, а ударът на Георги Денев профучава край гредата. „Две минути след това Христо Бонев прояви нечувана агресия срещу вратаря Баратели, но Йън Фут се задоволи само с фаул. Още тогава се разбра, че арбитърът май ни готви нещо лошо”, пише „Франс футбол”.
Малко преди почивката Франция води с два гола аванс, вкарани от Мишел Платини и Бернар Лакомб. Бонев обаче намалява с виртуозно изпълнен пряк свободен удар. В 68-ата минута арбитърът не дава чиста дузпа за Франция, когато вратарят ни Тодор Кръстев събаря Платини. „Всички съдии по света щяха да отсъдят дузпа. Всички, но без мистър Фут…”, коментира „Франс Футбол”. Окуражени, българските футболисти засилват огъня и Павел Панов изравнява – 2:2. Критичният момент настъпва в 87-ата минута, когато Бонев докопва топката и нахлува в тяхното наказателно поле между Батне и Босис. Попаднал в „сандвич”, пловдичанинът артистично се строполява. Дузпа за България!
Възмутен, коментаторът на френската телевизия „Антен 2” Тиери Ролан подпалва невиждан скандал в ефира. „Сега вече, сега вече с пълно право и без страх мога да заявя: мосю Фут, вие сте мръсник!”, изревава шпикерът в ефир. Само че изпълнението на Бонев минава край вратата и резултатът остава равен. „Има Господ, има Господ на небето и той ни помогна, даде справедливост”, заключва Тиери Ролан. Французите печелят ответния двубой в Париж с 3:1 и се класират за световните финали.
България – Русия 1:0, 10 септември 1997 г.
Цели 24 години България не е побеждавала нито Русия, нито преди това СССР. И тогава идва паметният мач, в който при победа националният ни отбор ще се класира на световното първенство във Франция `98. „Русия ни освободи на Девети септември, ние ще я освободим на Десети”, заявява преди двубоя Христо Стоичков с препратка към събитията от 1944 г. Победата с 1:0 е подсигурена след страхотен гол с глава на Трифон Иванов в 56-ата минута. С трите точки тимът ни става недостижим на върха, а протоколният реванш на „Лужники” завършва 4:2 за „Сборная команда”. Но двубоят на „Васил Левски” и до днес е оспорван от руснаците. С пълно основание след гледане на видеозапис те твърдят, че чешкият съдия Вацлав Крондъл не им е дал цели три дузпи, коя от коя по-явни. Излизащият в Москва вестник „Спорт експрес” дори обявява арбитъра за „герой на мача”. „Крондъл постави световен рекорд с три неотсъдени дузпи за Русия”, гласят протестите на ощетената страна. Но в коментарите се отбелязва и силната игра на българския отбор.
Как така Вацлав Крондъл си слага главата в торбата? Години по-късно Христо Стоичков казва пред „Спорт Експрес”, че дори не си спомня отсъжданията на арбитъра и дали е помагал на България. Говори се обаче, че едно куфарче с 200 000 германски марки е сменило притежателя си в навечерието на двубоя… Дали е вярно, или не, едва ли някой може да каже със сигурност.
