На 15 март ще бъде поставено началото на най-новата програма у нас за намаляване на разхищението на храна "Излишна ли е излишната храна?". Целта на този проект е да постави гражданите в активна позиция и да изгради в тях самочувствието, че ежедневните им постъпки и избори имат значение за света.
"Излишна ли е излишната храна?" е част от проекта "Отговорният избор" на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН (БМГД). Програмата е инициирана по повод Световния ден за защита правата на потребителите.
15 март, избран за Световен ден на потребителя - е вдъхновен от речта на Джон Кенеди през 1963 г. за правата на потребителя пред Сената. За първи път е отбелязван през 1983 г. От тогава този ден е повод за мобилизиране на гражданска активност и различни инициативи, които популяризират правата на потребителите и начините за тяхната защита.
Само в България "спасената" храна от контейнерите за боклук би могла да нахрани 1,5 млн. души, твърдят организаторите на програмата, като се позовават на данни на Българска хранителна банка, която е партньор на програмата.
Най-голям дял от разхищението на храна - 61% - се прави от индивидуални потребители и домакинства.
Храната, която отива на сметището и съответно се разхищава, е 1300 милиона тона. За България и Европа цифрите са съответно 0,67 млн. тона и 88 млн. тона.
Храната не достига до 2 млрд. хронично недохранени души в света, а само в Европа изхвърлената храна хипотетично би могла да нахрани 200 млн. души.
Заедно с това, разлагащата се храна е втора след транспорта по отделяни вредни емисии.
Програмата е в три модула: "Отговорният потребител" - в партньорство с Висшето училище по застраховане и финанси, "Правата на потребителя"- съвместно с Pravatami.bg) и "Отговорният избор" - част от програмата, която дава възможност на отговорните български компании да обсъждат със своите служители различни аспекти на потребителското поведение и неговото въздействие върху развитието на бизнеса.
С програмата БМГД цели, чрез прозрачност в отговорното производство и предлагане от страна на компаниите, да покаже на потребителите, че със своите постъпки и покупки те имат силата да променят производствените практики, да управляват "модата", налагана от рекламодателите и да възпитават култура на анти-консумеризъм у себе си и младите хора.
