Изучаването на времената на комунистическа власт в България в учебниците по История в гимназиалния курс определено може да се отчете като нещо наистина важно, особено за държава, голям процент от чието население все още се бори с неизстраданата си мъка по бозата от 6 ст. и всички носталгични спомени от онова "Бай Тошово" време.
Соцталгията у нас има дълбоки корени, които лежат на стари митове за нереалистични днес цени на продуктите, за липса на едва ли не всякаква престъпност и за работа за всички - един изгубен рай, за който мнозина все още мечтаят да се върне.
А фактът, че подобно нещо няма как да се случи по чисто логични причини, сякаш не трогва никой от мечтателите за "доброто старо време".
Една от причините за това е фактът, че досега на комунизма внимание в училище не се обръщаше. Затова и представата за онова време у много от младите и активни днес хора е формирана най-вече от разказите на по-възрастните - родители, баби, дядовци, познати и т.н. за цял месец почивка на морето, чакане на опашки за холна гарнитура и заветния Москвич.
Разбира се, има ги разказите за вицове, които могат да те вкарат в големи неприятности, но те по-скоро са представени като неминуема част от пейзажа на едно сигурно, сито и доволно време, което си има и своите негативни страни, но... и пак старата песен.
Ако учебниците по история за гимназистите бяха останали без промяна, това вече създадено усещане, базирано на младежки спомени, щеше само да бъде потвърдено.
Промените обаче бяха приети. Учениците вече ще бъдат сблъскани с неща като дълговите кризи на Народната република, икономика под контрола на СССР, насилието и репресиите, горянското съпротивително движение и още други интересни факти, които излизат и извън спомените за почти гарантирано тръгване от работа още в петък по обяд.
И надеждата е, че това ще е първата крачка за откъсване от обсесията по този отминал период, който продължава да оказва влияние и върху настоящето.
Първата стъпка към това е да се осъзнае, че когато говорим за комунизма на Народната република, говорим за една илюзия, поддържана с десетилетия, за къща от карти, която се крепи единствено по волята на Големия брат в Москва и на евтините суровини, които той праща.
Всички тези сладки спомени за дълги ваканции, ниски цени и работа за всички са плод на изкуствено поддържана система, която в един момент не издържа и се срива под собствената си тежест.
Затова и днес много хора въздишат с надежда по онези отминали години, вярвайки че те са били един по-добър свят, в който бедността не съществува, неравенството е изтръгнато, всички работят щастливо и като цяло се живее спокойно.
Циничната реалност е, че такъв "по-добър" свят има само в приказките. И истината включва значително повече ДС и неприятни моменти по тъмни мазета, бой от полицията и затвор за неща като например да искаш да си имаш свой собствен бизнес.
Може би с промените в учебниците повече хора ще осъзнаят това, което реално оставя Народната република като свое наследство - не толкова в икономически, колкото в социален план - общество, свикнало държавата да решава и да носи отговорност вместо него, пълно незнание за това как една нормална система функционира и страх от новото, неподготвеност за хаоса, който следва през онези диви години на прехода.
Днес берем плодовете на това наследство и още се чудим "кога ще се оправим". Отговорът може да бъде много прост - когато престанем да се залъгваме за миналото, държейки на него като на светиня, и се обърнем към това, което има да даде бъдещето.
Още ли го дъвчете тоя мит, бр хора? Ти дена младите дружини... Че и дъртите не мирясват. Нали ви обясних, че мит няма. Това е свободно съчинение по зададена тема на сашкопетровците и марийкакасимовите. Марийка беше включила възхвала на ТЖ и влажен поглед към П Русия и в пасквила си за детето, хвърлено от моста. А дърленето на шамите и гетита с викита и онуфрита им дава основание да поддържат, че мит има. Защото, ако няма митове, няма и грантове. Вот где собака зарита. Митовете се съчиняват от жреците и се подкрепят от властите, за да им пълни гушите простият народ. Митът за османското присъствие дава хляб на цял полк набедени историци. Митът за демокрадията (пардон, демокрацията) на цяла армия политолози, социолози и всякакви други лози. Сашко и марийка са не по-старши от сержанти в тая армия, пуснати на терен. И, като при сержант Чобанов, всеки легнал полицай е по-полезен от тях.
Мако, Ние глупости не пишем, но я ми кажи ти пък точно, защо пишеш глупости. Питам, щото съвсем не си тъп, но понякога май се забавляваш, като се правиш на зашемАтен. САЩ били свъхбогати. Това е вярно, но за единия процент. По съпоставими цени заплатите на средния американец не са мръднали още от 70-те. Ако не изостават в потреблението, това не е заради по-голямото им богатство, а заради неимоверно нарасналия дял на кредита, в сумите които харчат за потребление. Средната им класа отиде по дявалите, а с нея и "американската мечта". И точно това накара американците да гласуват за Тръмп. А тая мантра, дето преуспелият бизнес правил всички включени в него богати, та чак до чистачката /ти да видиш!/, отдавна е в историята. Това е част от евангелието, което проповядваха неолибералните икономисти от чикагската школа още от средата на 80-те. И го казваха по друг начин - "Приливът повдига всички лодки", "Богатството, когато нараства, се просмуква надолу и прави и другите по-богати". Оказа се, че нищо такова няма. Просмукване има, но в обратната посока. А имаше период, когато на запад приливът наистина повдигаше всички лодки, но това беше преди неолиберализма, когато имаше реално, законоустановено, държавно контролирано преразпределяне на богатството. Когато техните държави също изготвяха планове, а не да оставят всичко на т-нар. "свободен пазар", с който да обясняват дори и лунните затъмнения. Някои го правят и до днес. И това продължи някъде до средата или края на 70-те, когато на сцената, в целия си блясък се появи обществото "Мон Пелерин", с Милтън Фридман начело. А това, че бизнесът при соца бил калпав и генерирал малко приходи си е чиста смехория. Първо, при соца е спорно да се говори за бизнес, освен в международните отношения и второ - това, че бил генерирал малко приходи, е относително, тъй като си беше поставил съвсем друга цел, която не включваше да имаш в къщи позлатена тоалетна чиния, електрическа четка за зъби и пр. гъзи-гъзи пера, които разни комплексари да си забучват на задника. Но, за съжаление, елитът на този проект се поддаде на западната пропаганда, корумпира се и затова реши да го прекрати. Соца не рухна ей така - от само себе си. Накрая, Мако - нещата, които споменах за неолиберализма, богатството и т.н. са посочени в доклада на Римския клуб, подготвен по случай 50 годишнината от основаването му и публикуван миналата година. Има го издаден и у нас в превод. Струва 25 лева.
Мако, неведнъж съм спорил с теб, но в случая си железен! Ама, по-простичко им обяснявай, с примери: в природата оцеляват не най-добре идеологически "подкованите" зайци, а най-бързите и т.н. Или с въпроси: коя соц стока - от времето на оня педер*ст Ленин, та досега, е сравнима с капиталистическия си еквивалент? Бръснарско ножче: "Жилет" - "Спутник", транзистор: "ВЕФ 206" - "Грундиг Сателит", автобус: "Чавдар" - "Неоплан", трактор: "Беларус" - "Ню Холанд", часовник: "Ракета" - "Брайтлинг", вратовръзка: "Луч" - "Хуго Бос", и още, още....
Е-е-е-х, Мако, Баби, пенсионерски клуб, видял с очите си, статистически данни...... Разбирам те. Лесно е по наклонената плоскост. Създава всякакви илюзии. Такива, че е трудно да не повярваш в тях. Няма лошо. Само че, един ден всичко се заплаща. Това, не знам дали си го видял с очите си, но ще го видиш. Ако не си го видял там, в САЩ, ще го видиш тук. Горното, ме помолиха да ти го кажа бабите от пенсионерския клуб. Те не са ходили в САЩ. Твърдят, че не е нужно. Викат - "Някои неща ги знаем, без да сме ги виждали с очите си".