"Когато този химн отекне, светът се разтреперва", прорязва въздуха на фона на "Марсилезата". Ултрасите на Рома стартират така всеки мач - когато топката е заложена на центъра на терена за първи сигнал, песента прорязва въздуха като някакъв сигнал за отбора: Време е за победа!
"Никога не се предавай", пеят отсреща феновете на Лацио. Non mollare mai е припев, адаптиран и от агитката на Интер - приятелска с тази на лациалите.
"Juve. storia di grande amore", запява стадионът на Ювентус преди мач. "Истарията на една голяма любов" ехти, като припевът е как "бялото прегръща черното" - цветовете на великия клуб от Торино.
"Hala Madrid" - песен във възхвала на Реал, залива "Сантяго Бернабеу" преди големите мачове. Публиката на този стадион обаче отдавна е изградила "имунитет" срещу това да се вълнува от срещи с Райо Валекано или Хетафе. Там просто се гледа футбол и се чака поредния разгром. Химнът ехти мощно, когато гост е Барселона или Атлетико, както и в големите европейски вечери.
"Няма значение откъде идваме - от север или юг, всички сме обединени от този вик: От едно име, което всички знаят: Барса, Барса, Барса..."
Химнът на Барселона звучи като бойна песен, каквато... всъщност е. Това е символът на една по-различна подкрепа, основана и върху желанието да и различен и отделен от останалите. Каталунската обсесия към автономия е свързана с червеното и синьото на Барса.
Ако си чул поне веднъж в живота си наживо "You`ll Never Walk Alone", значи не си обичал футбола напразно.
Най-великата, обсебваща, изразителна и красива футболна песен се лее от трибуна "Коп" в Ливърпул, но я пеят още десетки агитки по света. Ражда се в един мюзикъл на Бродуей - "Carousel", става хит във времената на Beatles, когато Джери Мардсън я пее в Англия. Днес се символизира с подкрепата докрай в добри и лоши дни.
Не по-малко мощно и настръхващо я пее безгранично вярната публика на Селтик. В Глазгоу са готови да спорят кой първи е адаптирал песента, но засега Ливърпул продължава да е пионерът - до доказване на противното...
Вероятно в наши дни най-мощното и внушително изпълнение на You`ll Never Walk Alone може да се чуе и види на "Сигнал Идуна Парк"в Дортмунд, където феновете на Борусия са взели песента и като свой химн. Над 80 000 всяка седмица я пеят, подпомогнати от невероятната акустика на стадиона им. Потресаващо!
"Glory, Glory Man United", припява "Олд Трафорд" при излизането на отбора към терена за всяко домакинство. На фона на музиката от госпел химна "Glory, Glory Hallelujah" е адаптиран химна, прегърнат и приет от агитката на Юнайтед.
Снимка: Getty images
"Blue moon,
you saw me standing alone,
without a dream in my heart,
without a love of my own..."
Звучи като обяснение в любов. Да, към Синята луна - фикция за Манчестър Сити. Обяснение в любов от феновете, които до появата на клуба в живота им не са знаели що е любов и са били самотни... Песента е впечатляваща с изпълнението - преди мач светлините на стадиона угасват и в два от ъглите му на екрани се появява само една синя луна.
"Да го направим един син ден", пеят трибуните на "Стамфорд Бридж" - любимата песен на феновете на Челси.
"Всяка събота има само едно място, където ще бъдем - надолу по "Фулъм Роуд"," се пее в химна.
През 80-те играчите го записаха и студийно, с което стигнаха осмо място в чартовете на Великобритания.
"I`m forever blowing bubbles", е една от необяснимите, велики, мистични и романтични песни във футбола. Феновете на Уест Хем съпровождат изпълнението с пускане във въздуха на хиляди малки балончета, изработени от машини, а и с устите им, в началото на домакинските мачове. "Да надуваш балончета", разбира се, идва от израза - да мечтаеш, да вярваш в илюзорни неща, да си романтик. "Те се издигат в небето, а после, както и мечтите ми, изчезват и умират...", пеят феновете. Уест Хем никога не печели трофеи, но има едни от най-верните фенове.
От Англия се местим в Южна Америка и дома на Бока Хуниорс - легендарната "Ла Бомбонера".
С излизането на отбора на терена трибуните излъчват електричество с бойния вик "Dale Boca!", който е част от химна. Песента обаче все по-рядко се пуска в целия си вид от уредбите, защото никой не я чува... Припява се само надъхващото "Напред, Бока!".
"Senores yo soy de Gallinero", пеят 60 000 гърла, а от трибуните падат огън, хартия и невъобразима любов към Ривер Плейт. Агитката на "Ел Монументал" пее: "Господа, това е кокошарникът" - донякъде странно, но препратка към обидното според съперниците "кокошките, пилетата" - с което се обръщат към Ривер. Песента доказва - тук е петелът, не сте добре дошли!
Снимка: Sportal.bg
"Идваме от север, идваме от юг..." Малко като в химна на Барса, в началото на века се роди песен, която левскарите припознаха.
"... И духът на Гунди също е с нас, затова момчета, не жалете глас".
Левски има огромна подкрепа в България, а агитката има стотици песни. Но тази, появила се сравнително скоро, звучи от уредбата на стадиона и е записана в сайта на клуба като официален химн.
Снимка: Sportni.bg
Не по-малко популярен у нас, другият гранд ЦСКА има две песни, които са станали символ на стартовете на мачовете му.
"Сърца червени" се води все още официален химн на клуба, като изпълнението на Йорданка Христова е популярно сред запалянковците. Но те припознават повече "Ний на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем" - изпълнението на "Сектор Г е родината наша" от Дони и други музиканти. Песента е далеч по-близка до феновете.
Снимка: Пресслужба на Литекс
Литекс, често подиграван за това, че няма много фенове (какво по-нормално в един малък град и със сравнително скорошна поява в елита), обаче има един от най-звучните химни у нас.
"С духа на Осъм и Балкана", се лее от устата на Орлин Горанов, а песента някак остава в главата, когато я чуеш преди поредния мач в Ловеч.
Лудогорец е твърде ново явление за футбола ни и въпреки опитите да наложи традиции - като например доста кичозното изпълнение с орела, копирано от Бенфика и Лацио, му е твърде рано да има утвърден химн. Конкурси за емблеми и песни вървят, но ще трябва дреме да се наложат и да бъдат публично популярни.
Снимка: Getty Images
Най-шумната публика в света - тази на Бешикташ, официално измерена в децибели на техния прихлупен и плашещ стадион "Иноню", започва всеки мач по един начин: В центъра на терена се дава тон, а трибуните си говорят и произнасят името на отбора на срички - Бе-Шик-Таш, преди да го ревнат мощно и заедно. Настръхваща гледка!
"Horto Magiko" е най-трудното изпълнение във фенската култура - тема, подкрепена със сложно изпълнение с барабани под музикалния фон и с нужна изключителна сработка и задружност при пеенето. Панатинайкос е таткото на футболния живот на песента, но вече доста агитки по света опитаха да я повторят.
