Арсен Венгер ще изведе Арсенал срещу Манчестър Юнайтед за осми път в най-стария футболен турнир - Купата на Футболната асоциация.
Двубоят сега е четвъртфинал, но на каквато и фаза да се срещнеха през годините на французина, съперниците предлагаха битка за историята. Именно враждата с Юнайтед е тази, която формира най-ясно профила на Венгер в английския футбол с някои незабравими моменти от битки за титлата и в този магически турнир. Ето ги седемте боя на Арсен с "червените дяволи" в надпреварата:
11 април 1999 г. - 0:0, полуфинал.
Двата тима се срещнаха в Бирмингам, като тогава полуфиналите не се играеха на "Уембли". Гол на Рой Кийн бе отменен в 38-ата минута при спорни обстоятелства - в по-ранна фаза на атаката Дуайт Йорк бе в засада. Нелсон Вивас бе изгонен за Арсенал в 95-ата минута, но лондончани издържаха до края но продълженията и стигнаха до преиграване 3 дни по-късно.
14 април 1999 г. - 1:2, полуфинал.
Велик мач, от който не можехме да откъснем очи и за секунда. Последният полуфинал в историята, решен с преиграване, преди дузпите да бъдат вкарани в регламента на турнира. Дейвид Бекъм изведе Юнайтед напред в 17-ата минута, а Денис Бергкамп изравни в 69-ата на страхотния мач.
Арсенал натисна, гол на Никола Анелка бе отменен за засада, а после Рой Кийн бе изгонен и Юнайтед се прибра в защита. В 90-ата минута Бергкамп изпусна дузпа, спасена от Петер Шмайхел. Холандецът никога повече не би от 11 метра в кариерата си...
В продълженията 10-те от Юнайтед само се бранеха, докато Гигс не отне една топка в центъра... Останалото е история - голът на века в турнира (виж видеото)! "Отборът с повече късмет победи", трудно сдържаше гнева си Венгер. Юнайтед направи требъл с този трофей, титлата и Шампионската лига.
16 февруари 2003 г., 2:0, пети кръг.
Арсенал спечели на терена на врага, но не и преди да видим нещо, което наистина не се случва повече от веднъж на сто години. Райън Гигс, героят от 1999 г., изпусна на празна врата, абсолютно сам и с топка - кротко чакаща в краката му.
Той се измъкна от Сол Кембъл, Дейвид Сиймън не прецени излизането си и Гигс се озова пред празната мрежа. Но стреля над вратата...
Това бе при резултат 0:0, а после гостите спечелиха с голове на Еду и Силван Вилтор.
3 април 2004 г., 0:1, полуфинал.
Отново на "Вила Парк", но този път далеч от драматизма и качеството на онзи велик двубой от 1999 г. Арсенал водеше в класирането (без загуба) и бе фаворит. Но... Пол Скоулс вкара в 31-вата минута, а след това мачът стана ритане и блъскане, като точно голмайсторът бе главен герой. В коридата тежки контузии получиха Хосе Рейес и Фреди Люнгберг, което ги извади от сезона на Арсенал. Юнайтед отиде на "Уембли".
21 май 2005 г., 0:0, 5:4 с дузпи, финал.
Триумф за Венгер и Арсенал, но след 120 минути, които не е лесно да си припомним. Чак в последните минути Юнайтед имаше две положения, а Рууни удари греда. Арсенал отправи 1 точен удар за цялото време.
Но при дузпите Скоулс изпусна (герой отпреди година) и Патрик Виейра вкара победно.
"Двата най-успешни отбори в турнира не можаха да решат спора с футбол и го оставиха на дузпите", написа тогава "Гардиън". Това бе и сладко отмъщение за Арсенал, победен три пъти от Юнайтед през сезона.
16 февруари 2008 г., 0:4, пети кръг.
Юнайтед размаза Венгер и Арсенал на "Олд Трафорд" с голове на Уейн Рууни, Дарън Флечър (2) и Луиш Нани. Френският мениджър даде почивка на титуляри, тъй като преследваше титлата, която в края на сезона изпусна именно за сметка на Юнайтед.
12 март, 2011 г., 0:2, четвъртфинал.
Както и сега, в четвъртфинален мач Арсенал трябваше да иде в дома на големия съперник. Фабио да Силва и Рууни вкараха головете след добавки при отбити от вратаря Мануел Алмуния удари. Юнайтед традиционно игра по-биткаджийски и нулира техничния стил на гостите. На финала обаче "червените дяволи" паднаха от Сити с 0:1.
Така рекордьорите с по 11 трофея в турнира се изправят отново един срещу друг. Настоящият носител е Арсенал.
Венгер знае всичко за тези мачове, но спомените не са чак толкова приятни...
