Преди съботното дерби Арсенал нямаше победа в последните девет лондонски сблъсъка, като не успя да се разпише в шест от тях. Не толкова резултатът, а развалянето на проклятието бе важното в този мач. Рано е да се говори за катарзис, но ако „артилеристите” продължават в този си стил, ще се връщаме неведнъж към тази победа и ще я определяме като „значима” и като „моментът, в който нещата за Арсенал тръгнаха нагоре”.
С онзи отбор на Челси, който спечели Шампионската лига и Лига Европа, който спечели титлата във Висшата лига преди два сезона, е свършено. Стълбовете на онзи отбор: Джон Тери, Бранислав Иванович, Петр Чех, вече не са същите или изобщо ги няма. Ще бъде много дълъг сезон за Антонио Конте. Ако някой си е мислил, че магията на италианеца ще заработи от първата минута, много се е лъгал. Дори на най-добрите им трябва време – нещо, което Челси трябва да осигури на Конте.
Испанецът не бе започвал като титуляр преди дербито и вече е ясно защо. Фамозните му пасове, помощта, която оказваше в дефанзивен план – изпариха се. Беше изненада, че Конте не го извади още на почивката, а „цели” девет минути по-късно. Може би е искал да убеди и най-фанатизираните фенове на „сините” в правотата на решението си да не започва с Фабрегас, поне във важните мачове.
Защитата на Арсенал си го върна. Лоран Кошчелни и Шкодран Мустафи бяха като строги родители, които не пускат детето си Диего Коща да си „играе” в тяхното наказателно поле. Прекрасна работа в защита на централните бранители. И докато „артилеристите” се поучиха от допуснатите грешки в предишни дербита, Диего Коща си остава същият. Онзи момент, в който подгони Кошчелни и се развика на съдията, показа безпомощността на испанския нападател. Просто не бе неговият ден и единственият начин, по който можеше да се прояви, бе с буйния си нрав.
Свикнали сме да говорим за безмилостните MSN и BBC в Барса и Реал, съответно, но Арсенал също си има страхотно трио. Когато Йозил, Санчес и Касорла са във форма и разбирателството им работи, има малко средни линии в света, които да се мерят с тях. Касорла е натоварен с малко по-дефанзивни функции и да започва атаките. Йозил може и да не е толкова бърз, но пасовете му са абсолютни шедьоври. А със здравия физически и светкавично бърз Санчес отпред играчите на Челси на моменти изглеждаха сякаш не са на терена, а наблюдават мача отдалече.
