Шампионската суша на Юнайтед до голяма степен се дължеше на проблемите на вратарския пост. Под рамката на вратата се изредиха много имена, но без да оставят сериозен отпечатък. До "сделката на века", както сър Алекс обича да нарича привличането на Шмайхел от Брьондби през лятото на 1991 г. Той напусна Юнайтед осем години по-късно, а в момента е анализатор на BBC и на телевизионен канал в родината си Дания.
Лицето казва много. Вгледайте се в това на Стив Брус и ако не го помните, си представете какъв боец беше. 1993 г. беше знаменита за защитника, който в отсъствието на контузения Брайън Робсън носеше капитанската лента в шампионския сезон. Напусна през 1996 г. и игра две години в Бирмингам, след което стана треньор. В момента е начело на Астън Вила.
Партньорът на Брус и по-култивираната част от легендарния тандем. Палистър беше изключителен бранител, който оставяше сърцето си на терена. Той прекара три сезона в Мидълзбро, след като напусна Юнайтед през 1998 г. В момента е анализатор.
Ако щете вярвайте, но въпреки невероятните фигури в шампионския тим, Денис Ъруин бе сред най-обичаните играчи от феновете. В разцвета на силите си той беше перфектният балансьор на отбраната на Юнайтед. Напусна през 2002 г. и игра няколко сезона в Уулвс. Подобно на много от колегите си се занимава с медии - работи за клубната телевизия и има колонка в ирландския Sunday World.
Десният бек винаги ще се свързва с Гари Невил, но друг беше на този пост в началото на династията. Бърз, съсредоточен и надежден - той беше от изключителна важност в отбора на Фърги. Тежка контузия обаче го извади от строя и загуби мястото си за сметка на Гари Невил. Беше начело на няколко малки отбора, а сега е коментатор на ESPN и няколко азиатски канали.
Пристигането на Кантона през ноември 1992 г. според мнозина е повратната точка в историята, но приносът на Маклеър през последвалия първи сезон на французина също е невероятен. Отбеляза много важни попадения, които помогнаха за първото място. Прекара близо 10 години като директор на академията на Юнайтед, какъвто беше до 2015 г.
Английският национал оформи страхотен тандем с Маклеър. Инс притежаваше страхотен дефанзивен талант, но и добър пас, както и чувство към гола. През 1995 г. феновете останаха разочаровани от продажбата му на Интер, а през 1997 г. го намразиха, защото премина в Ливърпул. По-късно стана играещ мениджър на Макълсфийлд и наставник на отбори от долните дивизии.
Уелският гений беше направил своя пробив през предишния сезон, а в шампионския сезон тийнейджърът блестеше. Често мачовете се превръщаха в негов рецитал. Отбеляза 9 гола, а кампанията приключи с втората му поредна награда за млад играч №1 на първенството. Останалото е история - над 900 мача, 13 титли, два трофея от Шампионската лига и др. Беше помощник на Дейвид Мойс и Ван Гаал. Напусна миналото лято след идването на Жозе Моуриньо.
Никой не може да си обясни как беше пропилян талантът му. Прекара над 15 години в играта, но остана далеч от това, което се предричаше за него като тийнейджър. Талантът му бе оценяван наравно с този на Гигс, но през шампионския сезон уелсецът започна да взима превес и постигна това, което Шарп не успя. Канчелскис и Бекъм бяха предпочитани пред него, след което претърпя и контузия. Премина в Лийдс, след което игра в Брадфорд, Портсмут, Екзитър и Исландия. След края на кариерата си участва в редица телевизионни шоу програми.
До ден-днешен на "Олд Трафорд" са благодарни на съдбата за онзи ден през ноември 1992 г., в който крал Ерик стъпи на стадиона за първи път. Приносът му за Юнайтед беше незабавен, изпълнен с красота и напрежение. Без съмнение, той беше сред катализаторите на процеса, който прекъсна 26-годишната суша. В момента се изявява като комисионер на Eurosport и се снима във филми. Макар и малки, ролите му в киното вече са над 30.
Кантона, Гигс и Шмайхел бяха възприемани като най-големите "виновници" за титлата, но тя нямаше как да стане факт без головете на уелсеца. Той беше в отбора от 1978 г. (с кратки престои в Барселона и Байерн), но трябваше да чака още 15, за да окичи първия си шампионски медал. Отбеляза 15 попадения, сред които няколко победни. Отказа се на 39 години, след което стана треньор. В момента е начело на Стоук Сити.
Украинецът дойде от Шахтьор Д. през 1991 г. и започна шампионския сезон като титуляр, но после загуби мястото си за сметка на Лий Шарп. Звездният му миг беше на следващия сезон, когато бе част от тима, който спечели дубъл. След отказването си стана треньор, но в момента е без клуб.
Изигра 12 мача, а заради своята поливалентност бе използван на различни позиции. Като Хюз - бе взет още като тийнейджър през 1978 г. и записа почти 200 мача за "дяволите" - основно през 80-те.
Започна сезона като титуляр, но през ноември отстъпи мястото си на Маклеър. Изигра 15 мача и имаше своя принос за шампионската титла, макар и да бе далеч от класата на големите звезди на Юнайтед. Беше продаден на Уулвс през 1994 г., а след края на кариерата си стана мениджър. В момента води лидера във Втора лига Донкастър.
Ето го и него! Въпреки няколкото успеха преди това, 1993-а беше годината, в която започна истинското летоброене на успехите на шотландеца на "Олд Трафорд". С 49 значими купи той е най-успелият британски треньор и едва ли някога ще бъде задминат. Къде е сега? На конни състезания, светски събития и конференции. Изнася лекции, пише книги, гледа любимия Юнайтед... В края на миналия декември навърши 75 и отпи глътка от любимото си червено вино. Дълъг живот, сър Алекс!
