1. Усети се липсата на Ивелин Попов и Ивайло Чочев.
Петър Хубчев увери, че щом България е можела без Стоичков, ще може и без Ивелин Попов. Никога обаче не е лесно да играеш без най-силния си състезател. Попов и Чочев не бяха на линия и това доведе до несигурност, липса на креативност и малко повече увереност в ситуации, изискващи самоинициатива.
2. Лекция на тема контраатака.
Гостите доминираха през по-голямата част от мача и държаха нашите дълбоко в собствената им половина. В редките случаи обаче, в които предоставяха владението на топката, създаваха опасни контраатаки на скорост, които поставяха в шах българите. Симеон Славчев и Георги Костадинов имаха проблеми с пресата на съперника и допускаха грешки, които бяха трудни за поправяне.
3. Лаказет е в криза.
Още при победата на Арсенал с 2:0 срещу Брайтън направи впечатление, че нападателят закъснява в повечето ситуации и изпуска чисти положения. Лаказет бе изнервен и срещу България и не направи нищо съществено въпреки че се постара да е максимално концентриран през цялото време.
4. Слабата дясна зона.
Французите много бързо се ориентираха къде е слабостта на „трикольорите“. През първото полувреме Страхил Попов се опита да направи няколко включвания, но Мбапе, Толисо и Матюиди наситиха зоната му и често пробиваха от там. Друг е въпросът, че бранителят ни не получи и кой знае каква подкрепа от полузащитника пред себе си.
5. Грешката Гълъбинов.
Андрей Гълъбинов е качествен нападател, но подобен тип футболисти са ефективни, когато отборът им владее топката. Нападателят на Дженоа остана изолиран в предни позиции, въпреки че хвърли много сили. Хубчев трябваше да започне с Делев и Неделев като двойка нападатели, за да има максимално скорост в атаката, а и мястото на Неделев не е на фланга, защото в дефанзивен план не е никак активен и това пролича, когато бе пред Страхил Попов. Селекционерът ни извади Гълъбинов в 47 мин., но всъщност вече трябваше да го остави, защото през второто полувреме Франция заигра по-предпазливо и центрирания в наказателното на „петлите“ щеше да създават неприятности, когато играч с габаритите на Андрей е в наказателното поле.
6. Майсторството и класата винаги побеждават характера и мъжеството.
Почти 28 000 на стадион „Васил Левски“ няма как да са си тръгнали разочаровани, защото България даде всичко от себе си. Борба за всяка педя терен, мъжество и единност. Класата и майсторството обаче надделяха и многомилионните футболисти на Франция показаха, защо са толкова скъпи. От подобна среща обаче позитивите са много повече.