Този дебат не е нов - дали сър Алекс Фъргюсън може успешно да се сравнява с Бил Шенкли, сър Мат бъзби, Джок Стийн, Брайън Клъф, сър Алф Рамзи и Боб Пейсли. В крайна сметка дискусията замря някъде в средата на 90-те години на миналия век.
След това темата леко се промени - дали Фъргюсън е №1 сред най-успешните британски мениджъри. И сега вече, изводът от точно този дебат е напълно ясен. Първото доказателство дойде с требъла през 1999, а следващото - с втория триумф в Шампионската лига през 2008.
В неделя сър Алекс Фъргюсън ще отбележи 25 години начело на Манчестър Юнайтед и това повдига нов въпрос: Как ще сравним шотландеца с най-успешните мениджъри и треньори в световен мащаб?
От Фабио Капело през Ринус Михелс и Ернст Хапел до Мигел Муньос. Много сериозен списък с кандидати, всички с исторически постижения във футбола. Но и тук Фъргюсън е фаворит.
Най-общо, казано великите постижения на мениджърите и самите те могат да бъдат разделени на три групи. Първите са тези, които са работили под огромно напрежение в големи клубове, ръководили са големи играчи и постоянно са печелили трофеи. Във втората група влизат тези мениджъри, които са успели да постигнат успехите си от стартовата позиция на аутсайдери, ръководейки по-скромни, но амбициозни клубове.
И накрая е групата на мениджърите, които са успели да наложат своя стил на работа, и на игра, на отборите, които са водили, това им е донесло успехи и те дори са променили вижданията на специалистите в световен мащаб за развитието на футбола.
Интересното при Фъргюсън е, че той отговаря на изискванията и на трите групи, все пак кариерата му на мениджър продължава вече 37 години.
Пейсли и Капело имат отлично съотношение "сезони/титли". Капело има девет титли в Италия и Испания с четири различни отбора, спечелени за 15 години.
Да не пропуснем и Мигел Муньос, който е бил треньор на Реал през 60-те години, който за 12 години има девет титли на Испания, както и два пъти е печелил КЕШ. Други, които са постигали успехи през годините - Стийн в Селтик и Джовани Трапатони в Ювентус. Все още, в Англия няма мениджър, който да може да изравни постижението на сър Алекс от 12 титли във Висшата лига.
Прехвърляме се на мениджърите, които са постигнали успехи, когато не са били в ролята на фаворити. Тук Хапел може би има предимство пред Клъф, все пак той е покорялав на два пъти Европа, при това с Фейенорд и Хамбургер.
Трябва да отбележим и успехите на Гуус Хидинк - с Южна Корея на световните първенства и с ПСВ Айндховен в Европа.
Има и други треньори - тези, които променят възприятията на своите съвременници за футбола и неговото развитие. Ариго Саки и Милан са идеалният пример за това, като същото важи и за Арсен Венгер и развитието на Арсенал под негово ръководство. Но определено, най-голямо влияние върху развитието на другите отбори има Михелс.
Той е признат за създател на тоталния футбол в края на 60-те и печели редица трофеи - КЕШ с Аякс, титлата в Испания с Барселона и европейската титла през 1988 с Холандия. И освен това, националният отбор на Холандия от 1974, воден от Михелс, е смятан за най-добрият тим, неуспял да спечели световната титла.
Биографията на великия холандец е впечатляваща, да видим какво може да му противопостави сър Алекс.
С Фъргюсън начело Юнайтед печели редовно трофеи, освен това шотландецът може да претендира, че е наложил определен стил на работа и на игра в клуба. За четвърт век, тимовете на Юнайтед винаги са предлагали вълнуващ футбол, а тактическите промени, които той наложи в играта на отбора след 2000 година, доведоха до подобряване на представянето. Последните селекции на сър Алекс спечелиха четири пъти титлата във Висшата лига и за пет години играха три пъти финал на Шампионската лига. Освен това, контраатаките на Юнайтед са смъртоносни и това се копира от много тимове в цял свят.
И ако към успехите с Юнайтед, към постиженията на сър Алекс прибавим и тези с Абърдийн, то спорът е изцяло в негова полза.
Той успя за постоянно да разбие доминацията на Селтик и Рейнджърс в шотландския футбол и освен това успя да стигне европейски финал срещу Реал, който след това и спечели. Това е постижение, което може да се сравнява с двете европейски купи на Клъф, спечелени начело на Нотингам Форест.
Накратко, сър Алекс е доказал, че може да успее при всякакви условия и във всякаква среда. Той е брилянтен мениджър, който се справя еднакво добре както с милионерите, които ритат за Юнайтед, така и играчите от далеч по-скромните шотландски клубове, които са щастливи, ако имат пари за наема в края на месеца.
И сър Алекс приближава 70-те, което означава, че успехите му са повече от дълготрайни.
Спомням си, че веднъж правих интервю с Гордън Стракан, който е ритал десет години в Абърдийн и Юнайтед под ръководството на Фъргюсън. Двамата не винаги са се разбирали добре, но Гордън е на мнение, че Фъргюсън е най-добрият мениджър за всички времена.
"Когато сър Алекс работеше в Сейнт Мирън, там твърдяха, че той е създал най-силният отбор в историята на клуба - обясни Стракан. - След това той направи същото в Абърдийн и Манчестър Юнайтед. Това не е съвпадение."
След това Стракан отбеляза две много важни качества на сър Алекс.
"Може да работиш с най-добрите спортни психолози в света, но няма по-добър от сър Алекс, когато става въпрос за мотивиране на играчите - обясни Гордън. - И освен това, сър Алекс направо усеща, не да вижда, усеща, кой от играчите му има сили и кой -не."
Единственият въпрос, който все още няма отговор е следният: Как ще свърши цялата тази история? Юнайтед има много сериозни съперници в лицето на Барселона и Манчестър Сити и няма никаква гаранция, че успехите на тима и сър Алекс ще продължат. А Боб Пейсли има три европейски купи.
Но, Фъргюсън ще намери правилния отговор, както винаги го е правел. Едва ли някой е очаквал от него да спечели девет важни трофея с Абърдийн или пък да сложи край на сушата в Юнайтед - 26 години без титла. Имаше времена, когато всички бяха убедени, че брилянтните отбори на Арсенал с Венгер или на Челси с Моуриньо ще потопят Юнайтед. Но това не стана.
Така че, без значение дали сър Алекс ще триумфира или ще се провали този сезон, наследството му остава. Той е №1 в Англия, а за нас - и №1 в света.
