Първият и единствен път, в който Юве победи Байерн в Германия
Sportcafe
Павел Недвед донесе единствената победа на Ювентус в досегашните три гостувания срещу Байерн
Джанлука Дзамброта – преквалифицира се от крило в бек. Напусна Ювентус за Барселона през лятото на 2006 година, след като спечели световната титла с Италия. Прекара два сезона с каталулнците, след което игра четири години с екипа на Милан, печелейки титлата в Серия „А“ през сезон 2010/11. Завърши кариерата си във втородивизионния шведски Киасо, след което застана начело на тима. Бе освободен през април и сега е коментатор в шведска телевизия.
Джанлука Песото – спечели Шампионската лига с Юве през 1996 г. Левият бек приключи кариерата си през 2006 г., но остана в клуба. През 2009-а пое ДЮШ на „бианконерите“. Песото е известен с високата си ерудиция. Фен е на работата на Артур Шопенхауер, любимият му писател е Фьодор Достоевски, а любимата му книга е „Малкият принц“.
Мануеле Бласи – напусна Юве през 2006-а, след което игра още дълги години в Серия „А“ с екипите на Наполи, Фиорентина и Палермо. Прекара и два сезона с Варезе в Серия „Б“, а през 2015-а замина за Индия, за да облече фланелката на Ченайин и да играе под ръководството на Марко Матераци. През декември спечели титлата в индийската Суперлига.
Лилиан Тюрам – световният (1998 г.) и европейски (2000 г.) шампион с Франция също напусна Юве през 2006-а. Прекара последните две години от кариерата си в Барселона, а през 2008-а основа фондацията си, чиято цел е да се бори с расизма.
Джанлуиджи Буфон – след дебюта си за Парма през 1995-а, на 17 г., когато запази вратата си суха при 0:0 срещу Милан, кариерата на Буфон върви само нагоре. „Знаех, че съм специален вратар. Бях здраво стъпил на земята, но не съм глупав“, каза Буфон пред UEFA.com. На 19 г. Буфон спечели Купата на УЕФА, стана национал, след което се превърна и в най-скъпия вратар в света – рекорд, който все още държи – подписвайки с Ювентус през 2001 г. 15 години, шест титли в Серия „А“ и златен медал от Мондиал 2006 по-късно, Буфон е футболистът с най-много мачове за италианския национален отбор и продължава да се състезава на най-високо ниво.
Емерсон – Пумата, както го наричаха заради елегантността и играта си без капка страх, напусна Юве през 2006-а, спечели титлата в Примера в единствения си сезон в Реал под ръководството на Фабио Капело. След това игра два сезона с екипа на Милан и завърши кариерата си в Сантос. Бразилецът бе телевизионен коментатор по време на Мондиал 2010, работи за кратко в щаба на Вандерлей Люксембурго в Гремио преди , през 2011-а, да се отдаде напълно на академията си в Пелотас.
Фабио Канаваро – последният защитник, спечелил „Златната топка“, Канаваро бе определен за най-добрият от цялото поколение. Излезе с капитанската лента на Мондиал 2006, а през 2010-а сложи край на кариерата си с националния отбор след 136 мача. Централният защитник успя да вдигне Купата на УЕФА през 1999 г. с Парма, след като напусна родния Наполи, спечели и два пъти титлата в Примера с Реал между периодите си в Ювентус. В момента е треньор на саудитския Ал-Наср, а преди това бе начело на китайския Гуанджоу.
