Авторът на това помпозно определение на „Олд Трафорд” е сър Боби Чарлтън. Много английски фенове са на мнение, че това е твърде претенциозно и дразни другите отбори.
Юнайтед е сред най-богатите клубове и печели много пари от продажбата на различни стоки и сувенири с марката си. Феновете на Юнайтед плащат едни от най-скъпите билети във Висшата лига, за да гледат любимците си. Освен това, клубът сменя екипа си всеки сезон, което означава още разходи за феновете.
По времето на сър Алекс стана обичай съдиите да удължават мача, когато Юнайтед има нужда от гол. Фърги просто посочваше часовника си малко преди края на мача и реферите удължаваха мача. И Юнайтед обикновено вкарваше победния гол. Това естествено не беше добре прието от противниците на Юнайтед.
Историята помни много неочаквани победи на Юнайтед. Но все пак финалът на Шампионската лига през 1999 година е върхът, както и фактът, че през сезон 2009/2010 съперниците на тима си вкараха 10 – „голмайстор №3” за селекцията на сър Алекс за тази кампания във Висшата лига.
Медиите в Англия вече трудно се впечатляват от факта, че някой играч на Юнайтед е изневерил на жена си. И това не се е променило и след Райън Гигс...
Феновете на Евертън и до днес мразят Юнайтед заради Рууни, а тези на Арсенал – заради Робин ван Перси. Схемата е една съща – сър Алекс се появява с обещания за повече пари или повече трофеи и малцина му устояват.
В новата история на английския футбол най-съмнителните дузпи са свирени винаги в полза на Юнайтед. Дори има моменти, в които в Юнайтед едва ли не очакват реферите да им правят подаръци.
Дейвид Бекъм и Уейн Рууни през 1998 и 2006 са идеалното доказателство за това. Лидери и вдъхновители на успехите на Юнайтед, двамата са големи длъжници на националния отбор и не става въпрос само за слабата им игра и червените картони.
Фъргюсън е един от най-великите мениджъри в историята на футбола, но пътят му към успехите му е създал много врагове. Години наред ФА така и не санкционира арогантното му поведение и спрямо него явно се прилагаха по-различни правила.
Това как хората възприемат един отбор зависи от играчите в него. Ритникът на Ерик Кантона срещу фен на Кристъл Палас, ужасяващото влизане на Рой Кийн срещу Алф-Инге Хааланд и постоянните падания за дузпа на Ашли Йънг трудно печелят фенове на Юнайтед. Напротив, раждат омраза.
Повечето фенове искат да гледат оспорвана битка за титлата във Висшата лига. Юнайтед доминира твърде дълго в шампионата и това отблъсна известен брой зрители, а накрая всички се умориха от победите и успехите на сър Алекс.
Тази причина важи за много от най-запалените привърженици на другите отбори – те обичат своя тим и мразят врага. Много често общият враг се оказва Юнайтед.
Загубите и проблемите на Юнайтед зарадваха много фенове на другите отбори, тъй като грандът буквално пишеше историята на другите отбори – със загуби и слаби мачове. Това продължава и при Ван Гаал, но не поражда съчувствие, което е странно.
Феновете ревнуват Юнайтед заради успехите на клуба, това е завист, от която крачката до омразата е само една.
Успехите на Юнайтед през годините увеличи сериозно фенската им маса. Голяма част от тези запалянковци са обикновени досадници, които обичат да навират в лицето на другите успехите на отбора. Което пък ни връща на допълнителните минути на Фърги, дузпите, съдиите, късметът и т.н. Истински кръговрат.
