Двама футболисти на Спортинг представляваха клуба в националния отбор на Португалия - Руи Патрисио и Уилям Карвальо. Португалците, обаче, разочароваха категорично. За разлика от тях, честта на клуба защити Ислам Слимани,който изигра основна роля за фурора на Алжир, а Марко Рохо бе левият бек на Аржентина, освен когато бе наказан.
Най-добрият представител на "карамелите" беше американският ветеран Тим Хауърд, който подобри рекордът за най-много спасявания в една среща - 16. Неговите съотборници на "Гудисън парк" Ромелу Лукаку и Кевин Миралас достигнаха четвъртфинал с Белгия, въпреки вялото им представяне. Рос Баркли и Лейтън Бейнс бяха част от разочарованието на Англия.
Само двама играчи на Зенит стигнаха до фазата на елиминациите, но стигнаха далеч - Аксел Витцел игра четвърт финал с Белгия, а Хълк стигна до полуфиналите с Бразилия. Александър Кержаков бе незабележим за Русия в групите.
Двама от най-важните играчи на Холандия, завършила трета на Мондиала са от Аякс. Далей Блинд бе въздесъщ в отбрана - както вляво така и в центъра. Вратарят Яспер Клийсен може да не е спасил нито една дузпа в кариерата си, но в игрови ситуации е непоколебим. Третият представител на Аякс бе Джоел Велтман.
Голяма част от немските национали на Борусия бяха контузени (Марко Ройс, например). Мат Хюмелс, обаче, защити честта на Дортмунд по страхотен начин - може би най-стабилният бранител на турнира. Сократис Папастатополус достигна до елиминациите с Гърция.
Трима играчи на "монегаските" представиха клуба на Мондиала, като двама от тях бяха с основна роля в цялото шоу. Хамес Родригес стана голмайстор на турнира, а вратарят Серхио Ромеро бе с основна вина за сребърните медали на Аржентина. Жоао Моутиньо не помогна на Португалия да стигне по-напред.
Подобно на Борусия Дортмунд, Шалке имаше само двама играчи, които оказаха влияние върху игарта на националните си отбори. Бенедикт Хьоведес бе титулярният ляв бек на Германия, а Клаас-Ян Хунтелаар бе вторият нападател на Холандия, отбелязал изключително важно попадение на осминафинала. В крайна сметка два медала за Шалке - злато и бронз.
Оттук нататък започват клубовете с повече представители. Швейцарското дуо на вълците Рикардо Родригес и Диего Беналио помогнаха на "кръстоносците" да стигнат до последните 16 тима.
Луиз Густаво бе редовният избор за халфовата линия на Бразилия, а Кевид де Брюн започна доста добре, но се позагуби по пътя на Белгия към четвъртфиналите.
Нерадзурите имаха трима свои представители във фазата на директните елиминации, но никой от тях не бе основен избор.
Хернанес стигна полуфинал с Бразилия, Родриго Паласио игра на финала, а Сафир Таидер взе участие в осминафинала на Алжир.
Борусия имаше неучакван представител на финала, след като Кристоф Крамер замени контузилия се на загрявката Сами Кедира. Крамер също се контузи след половин час и беше заменен. Още двама играчи на отбора играха в елиминационната фаза - Гранит Чака за Швейцария и Фабиан Джонсън, който впечатли с екипа на САЩ.
"Орлите" имаха двама представители на финала - Мирослав Клозе и Лукас Балия. Клозе записа името си в историята като най-резултатният играч на световни първенства, а съотборникът му Огени Онази игра на осминафиналите за Нигерия.
Двама футболисти на Бенфика загубиха финала на Мондиала - Езикуел Гарай и Енцо Перес. Макси Перейра пък прескочи групите с Уругвай.
"Старата госпожа" имаше доста играчи на това световно, но никой не прескочи четвъртфиналите. Пол Погба от Франция стигна най-далеч, загубвайки четвъртфинала с Германия.
Марусио Исла и Артуро Видал загубиха от Холандия след дузпи, Стефан Лихтщайнер изгра за Швейцария при загубата от Аржентина, а Мартин Касерес и Уругвай не се справиха с Колумбия.
Джанлуйджи Буфон и Адреа Пирло бяха част от провала на Италия в групите.
Играчи на неаполитанците имаше в почти всички национални селекции, стигнали до елиминациите. Швейцаркосто трио Блерим Джемали, Валон Бехрами и Йохан Инлер стигнаха до осминафиналите, както и левият бек на Алжир Фаузи Гулам. Дриес Мертен от Белгия и Хуан Зунига за Колумбия играха на четвъртфиналите. Гонзало Игуайн и Федерико Фернандес усетиха атмосферата на финала, а Раул Албиол и Лоренцо Инсиния не минаха групите.
Петима играчи на "дюшекчиите" играха във фазатана директните сблъсъци. Двама белгийци - Тибо Куртоа и Тоби Алдервайерелд, както и трима уругвайци - Диего Годин, Кристиан Родригес и Хосе Хименес минаха групите, за сметка на трима, които не успяха - Диего Коща, Хуанфран и Коке.
В топ десет клубовете имат предсатвители, които основно са играли на по-късните етапи от турнира, като също така имат поне по един играч на полуфиналите. Най-добре представилият се играч на червените дяволи бе Робин Ван Перси, който изведе Холандия до третото място. Двама четвърт финалисти - Маруан Фелайни с Белгия и Патрис Евра за Франция. Хавиер Ернандес бе резерва за Мексико по пътя към последните 16 отбора, докато Уейн Рууни, Крис Смолинг и Фил Джоунс приключиха рано рано.
Бразилецът Паулиньо представи шпорите на полуфинала, макар и не особено добре, докато Юго Лорис бе безупречен за Франция до четвъртфиналите. Белгийското дуо Ян Вертонген и Насер Чадли стигнаха до същата фаза, а алжирецът Набил Бенталеб си тръгна един етап по-рано.
Барса имаше четирима южноамерикански представители на полуфиналите. Неймар и Дани Алвеш останаха четвърти, докато Лео Меси и Хавиер Масчерано взеха сребърен медал. На осминафиналите участие взе Алексис Санчес, а испанските представители Иниеста, Шави и Пике се прибраха у дома след групите.
Може би най-изненадавщият представител в топ десет, но червено-белите осигуриха основната част от защитата на Холандия, гарантирала третото място на лалетата. Централните бранители Стефан де Врай и Бруно Мартинс Инди бяха титуляри, докато като резерви се включваха Дарил Янмаат, Жорди Класие и Теренс Конголо.
Реал имаше представители сред двата отбора-финалисти - Сами Кедира и Анел Ди Мария. Рафаел Варан и Карим Бензема играха за Франция на четвъртфиналите, докато Серхио Рамос и Шаби Алонсо знаем какво ги сполетя в групите.
Пари Сен Жермен имаше само един финалист - Езикуел Лавеци от Аржентина. Тиаго Силва и Максуел бяха част от защитата на Бразилия по пътя към четвъртото място, а Лукас Дине, Йоан Кабайе и Блес Матуиди с Франция стигнаха до последните осем отбора. Едисон Кавани пък бе част от състава на Уругвай, напуснал надпреварата след осминафиналите.
Топчиите осигуриха трима немски финалисти - Месут Йозил, Лукаш Подолски и Пер Мертезакер, макар само Йозил да беше главно действащо лице по време на турнира. Френската "квота" се състоя от Лоран Кошчелни и Оливие Жиру. Джак Уилшър игра в групите за Англия.
Петима играчи на лондончани стигнаха с националните си отбори до полуфиналите - бразилците Вилиан, Рамиреш, Оскар и Давид Луиз станаха четвърти, докато Андре Шурле спечели титлата с Германия. Еден Азар разочарова с екипа на Белгия на четвъртфиналите, а Джон Оби Микел и Нигерия отпаднаха етап по-рано. Франк Лампард игра в групите.
Трима играчи на гражданите играха за Аржентина на финала - Серхио Агуеро, Мартин Демикелис и Пабло Сабалета. Фернандиньо завърши четвърти с Бразилия, а Венсан Компани стигна до четвъртфиналите с Белгия. Джо Харт и Един Джеко отпаднаха в групите.
Разбира се, немският колос е победителят в тази класация. Немският колос бе представляван от седем свои състезатели на финала - Марио Гьотце, Филип Лам, Мануел Нойер, Томас Мюлер, Жером Боатенг, Тони Кроос и Бастиян Швайнщайгер. Ариен Робен стигна до третото място с Холандия, а белгиецът Даниел Ван Буйтен игра четвъртфинал. Шедран Шакири за Швейцария и Джулиян Грийн за САЩ играха на осминафинал.
