Разглеждайки книга с цветни илюстрации, през 1794-та на английския физик и химик Джон Далтон му хрумва идеята да опише аномалията, от която страда.
Така наречената "цветна слепота" не позволява на мистър Далтон да се радва на червеното и зеленото, а за него двата прекрасни цвята представляват нещо, което най-много се доближава до светлокафявото.
Ученият подробно изследва и анализира тази странна особеност на своя организъм, а в негова чест аномалията е наречена "далтонизъм".
От далтонизъм страдат предимно мъже. Счита се, че средно един на 12 представители на силния пол има някакъв проблем с възприятието на цветовете, като най-чести са разстройствата в червено-зелената област, каквито е имал и Далтон, и най-редки - в синята.
В последните дни на Световното първенство е добре да се замислим как гледат мачове феновете на футбола, които страдат от цветна слепота.
В страната домакин на Мондиал далтонистите са над 4 милиона души, а тези от тях, които са седнали пред телевизорите, за да гледат мача на откриването, са виждали нещо подобно:
Руснаците бяха в традиционното за тях червено, а саудитите - в зелено. Като прибавим и яркозелената трева на "Лужники", можете да си представите каква е била гледката за далтонистите...
В световен мащаб страдащите от тази аномалия са 320-330 милиона души. Не всички от тях, разбира се, са почитатели на футбола, но никак не се малко и тези, които обичат най-великата игра.
А класическият червено-зелен проблем се прояви не само на Русия - Саудитска Арабия... В най-важния мач за Германия в групата срещу Южна Корея само тъжното лице на Месут Йозил позволи на далтонистите да разберат, че Бундестимът е вече "бившият световен шампион".
От 7% до 10% от мъжете по света страдат от цветна слепота и им е трудно да разграничават огромен брой оттенъци и цветове на шарения ни свят.
Проблемът се крие в ретината на окото, в която са разположени нервните клетки-конуси, отговорни за възприятието на цветовете.
Тяхната липса или количествено намаление води до това, че цветното възприятие на окото се нарушава и страдащите от далтонизъм объркват цветовете и нюансите, а понякога изобщо не ги виждат.
Затова далтонистите поискаха да бъде помислено и за тях и напомниха, че са потенциална аудитория от над 300 милиона, която иска да гледа мачовете по телевизията, а не да ги слуша по радиото.
Проблеми имаше на Сенегал и Колумбия, които бяха съответно в зелено и жълто и много трудно разпознаваеми от хората страдащи от цветова слепота. Особено трудно е играчите да бъдат различени на общ план по време на телевизионното предаване.
Тежко беше за хората с далтонизъм и на Англия и Швеция, както и на още няколко двубоя от Мондиала.
След като от ФИФА с толкова маниакална упоритост се опитват да са съпричастни с всички проблеми на съвременния свят, могат да помислят и за далтонистите, които се прощават и с последните си клетки-конуси, когато гледат двубои като този на откриването на Мондиала.
Доста повече мъже страдат от частичен далтонизъм. Различават цветовете, но не могат да различат зелено от резеда или оранжево от охра или небесно синьо от морско синьо. И си живеят, някои дажа карат коли. Забравя се, че цветна телевизия има в лагера от 40г, на запад от 60. Преди това си гледахме мачовете по черно-белите телевизори и се кефехме. В помощ на далтонистите могат да се подберат екипите на 2-та отбора на всеки мач, така, че да се различават.