Каспер Шмайхел. През лятото на 2011 г. датчанинът се оказа изненадан от трансфера си в Лестър. Той се чувстваше чудесно в Лийдс, направи добър сезон и бе на път да се измъкне от вечните сравнения с баща си. Агентът му обаче го посъветва да не придължава договора си, а най-настоятелни бяха "лисиците".
Дани Симпсън. Това е един от най-титулованите играчи на Лестър - той пристигна с две титли на Чемпиъншип (със Съндърланд и Нюкасъл). Преди пет години той се чувстваше комфортно в дясната защитна зона на "свраките" и им помогна да се върнат във Висшата лига.
Роберт Хут. През 2010/11 германецът и Стоук Сити пробиха до финал за Купата на Англия. Тандемът му с Райън Шоукрос в центъра на отбраната бе знаменит, а Роберт отбеляза нереалните 9 гола. Да, за Хут онова също бе паметен сезон.
Уес Морган. Тогава той бе лидерът и душата на Нотингам Форест - клубът, в който Морган прекара 10 години преди трансфера си в Лестър през януари 2012 г.
Кристиан Фукс. Преди 5 години австриецът работеше за името си в Бундеслигата. Неговият Бохум тъкмо бе изпаднал, а Кристиан отиде под наем в Майнц. С Андре Шурле тимът финишира на пето място, а Фукс бе купен от Шалке.
Рияд Марез. Ако по онова време сте чували за него, вероятно ви е бил съотборник при резервите на "Льо Авър" във френската аматьорска дивизия. Преди това е още по-лошо - Марез плаща от джоба си, за да премине проби заедно с още 25 футболисти в отбор на име Кемпер...
Н`Голо Канте. Преди 5 години напразно обикаля футболните академии - навсякъде му затръшват вратата заради ниския ръст. Отзовават се само от Булон, който се подвизава в петото ниво на френския футбол. За последвалите събития е показателен фактът, че една от трибуните на стадиона предстои да бъде кръстена на негово име.
Дани Дринкуотър. Живее живота на типичния тийнейджър от школата на Манчестър Юнайтед, чието име не е Пол или Райън. Серия отдавания под наем и вечно стягане на куфарите - половин година в Кардиф, 6 месеца в Уотфорд...А днес е национал на Англия.
Марк Олбрайтън. През 2010/11 халфът бележи пет пъти във Висшата лига с екипа на Астън Вила. А през следващия октомври влезе в историята като автора на гол №20 000 на Острова.
Шинджи Оказаки. Радва се на статут на суперзвезда в Япония. През 2011 г. преминава в Щутгарт, но разкрива потенциала си по-късно в Майнц.
Джейми Варди. В онзи период бележи 26 пъти за Халифакс Таун в седма дивизия. Това му осигурява трансфер в Флитууд Таун, чийто собственик по-късно продава Джейми на Лестър. В договора е включена клауза, която разсмива всички от сърце - за бонус при евентуално повикване на нападателя в националния отбор.
Леонардо Уйоа. Заедно с Алмерия изпада в Сегунда дивисион, където записва най-резултатния си сезон - 28 гола.
Джефри Шлуп. Възпитаникът на школата на Лестър тъкмо се запознава с професионалния футбол. Кариерата му стартира като централен нападател на Брентфорд - 6 гола в 10 мача.
Анди Кинг. Попада в символичния отбор на шампионата, с 15 гола е реализатор №1 на Лестър, а съотборниците му го избират за най-добър играч на клуба.
Клаудио Раниери. Гледа към титлата на Италия с Рома, но през пролетта инициативата е отстъпена на Интер. Губи и финалите за купата и суперкупата. Следващият сезон не започва добре и Раниери е уволнен през февруари 2011 г.
