Иберийското дерби, както е известен този двубой, почва през 1921 г. в Мадрид. На игрището между улиците „Нарваес” и „О’Донъл” испанците бият с 3:1. Мануел Меана от Спортинг (Хихон) записва името си като първи голмайстор в локалния междунационален сблъсък. От общо 15 мача, играни до края на Втората световна война, португалците най-често ядат бой и нямат нито една победа. Особено тежка е загубата им с 0:9 в Мадрид от квалификациите за Световното първенство през 1934 г. Пред испанската врата прочутият Замора скучае цял мач. Катастрофата не е чак толкова изненадваща, тъй като на същия стадион „Чамартин” наскоро преди това и България претърпява унизителна загуба с 0:13. Не по-успешно за Португалия минава и сблъсъкът с испанците за място на световното първенство през 1950 г. – 5:1 в Мадрид и 2:2 в Лисабон.
Поне на клубно ниво португалците от Бенфика нанасят своя удар по испанските грандове в началото на 60-те години. На 30 май 1961 г. „орлите” от Лисабон се изправят срещу Барселона във финала за Купата на европейските шампиони в Берн. За каталунския състав играят унгарците Ласло Кубала, Золтан Цибор и Шандор Кочиш, плюс прочутия испански национал Луис Суарес. Но Бенфика, под ръководството на унгарския треньор Бела Гутман, грабва трофея с фантастична победа с 3:2. Герой става Марио Колуна, който играе почти през цялото време със счупен нос и забива третия гол. На следващата 1962 г. отново Бенфика бие Реал (Мадрид) в един от най-зрелищните финали. В Амстердам мадридистите повеждат с два гола на унгареца Ференц Пушкаш. Агуаш и Кавем изравняват, преди Пушкаш отново да даде аванс на испанския тим малко преди антракта. След почивката обаче хората на Бела Гутман са неудържими и с два гола на младия Еузебио и един на Колуна печелят с 5:3 за втори пореден път короната на европейски крале на футбола.
За да застанат едни срещу други на големи футболни финали, двата национални отбора трябва да чакат до Европейското през 1984 г., когато попадат в една група. На „Стад Велодром“ в Марсилия Антонио Соуза вдига португалската публика на крака с поразяващ удар във вратата на Арконада, но асът на Реал (Мадрид) Карлос Сантиляна бързо възстановява равенството. И двата тима тогава прескачат груповата фаза за сметка на Германия, но след това отпадат последователно срещу бъдещия шампион Франция. Въпреки двата гола на Жордао, португалците отстъпват с 2:3 в продълженията на полуфинала. Испания се добира до мача за титлата на „Парк де Пренс”, където губи с 0:2.
Две десетилетия по-късно Португалия и Испания се падат в една група на Евро 2004. Отчаяно нуждаещите се от победа португалски домакини триумфират на стадион „Жозе Алваладе” със страхотен гол отдалеч на Нуно Гомеш, изпратил испанците у дома по-рано от предвиденото. Шест години по-късно на Световното в Южна Африка голът на Давид Вия в португалската врата изстрелва Испания към титлата. Полуфиналът на Евро 2012, който е и последното засега иберийско дерби, също завършва драматично – без гол на мача в Донецк и 4:2 за бъдещите първенци от Испания при дузпите. Португалците обаче имат повод да се перчат през есента на 2010 г., когато разгромяват световните шампиони с 4:0 в Лисабон, макар и мачът да е само приятелски.
Въпреки частичните си успехи, футболна Португалия почти винаги е имала комплекси от испанските си съседи. Ясно е, че 10-милионната държава няма как да се мери с 46 милиона население от другата страна на границата. Но португалците вече излизат от сянката на именитите си комшии. Именно португалският футбол произведе не толкова отдавна носители на „Златната топка” като Луиш Фиго и Кристиано Роналдо, които вдигнаха значително класата на Реал, Барселона и испанското първенство. Техен е и един от най-успешните треньори днес – Жозе Моуриньо. А шампионската титла от Евро 2016 даде повод на португалците за пръв път да не се вайкат, че техният отбор е отпаднал красиво, след „достойна загуба” или „морална победа”, каквато доскоро беше лексиката на спортните издания в Лисабон.
