Госпожа Перфектност

В неделя шутът на Раджа Наинголан спря в мрежата на Наполи и Рома спечели с 1:0 големия мач на кръга.

Римляните празнуваха победата, която ги доближава до Шампионската лига, но на 400 км на север, в градчето Виново край Торино, се лееше шампанско.

Там е базата на Ювентус, а в нея играчите гледаха мача от столицата.

Загубата на Наполи ги направи шампиони и на теория, цели 3 кръга преди края.

За пети пореден път Старата госпожа смаза конкуренцията и печели златото.

Такава серия прави и през 30-те години, а единственият италиански тим, който е постигал същото, е Торино - през 40-те, преди Златният тим на клуба да загине в самолетна катастрофа на хълма Суперга.

Историята на тази смазваща доминация обаче има по-далечно начало.

Преди 10 години, които днес ни се струват като цяла вечност...

Юве бе захвърлен в Серия В заради Калчополи.

Унизен и посочен с пръст - виновник за гнилите игри в италианския футбол.

Сякаш е бил сам в деянията...

До 2010-а клубът се люшкаше някъде в подножието на мястото, което му е отредено от традицията и името.

А то е едно - първото.

Грешки в мениджмънта, лоши назначения за треньори, средна селекция...

През 2010-а за президент бе избран Андреа Аниели, връщайки традицията хората от фамилията, притежаваща ФИАТ, да управляват и Юве.

И колелото се завъртя отново.

Година по-късно "Старата госпожа" бе подредила къщата си и избра за треньор Антонио Конте, който започна с привличането на нежелания в Милан Андреа Пирло.

После дойде Артуро Видал."Ключови сделки", предрече тогава Конте.

И - нещо особено важно.

Клубът се премести на новия си стадион, изпълван докрай, акумулирал коренно различна атмосфера, създал усещане за семейство на всички "черно-бели" и превърнал се в ужасно място за гостуване.

И се започна...През сезон 2011-2012 г. Юве загуби само един мач по пътя към титлата.

Разликата с втория Милан бе само 4 точки.

Година по-късно Наполи бе изпреварен с 9 на върха.

През 2013-2014 г. машината на Конте смаза преследвача Рома със 17 точки, записвайки рекордните 102 пункта.

Антонио напусна, но с него не си тръгна успехът.

Масимилиано Алегри пое Ювентус, посочен като личен избор на спортния директор Павел Недвед.

Оспорван от тифозите в началото, Макс Алегри смени схемата, но остави основните изпълнители да водят парада - Буфон, Киелини, Пирло, Погба, Тевес...

Това трябваше да е сезон на адаптация на отбор към треньор и обратно.

Вместо това Юве направи дубъл в Италия с лекота, стигна и финал в Шампионската лига, загубен от Барселона.

И така, миналото лято се оказа преходното.

Подмяната на Пирло, Видал и Тевес беше непосилна задача, нали?

Стандартът бе твърде висок, за да бъде задържан, нали?

Те със сигурност няма да издържат още един сезон, нали?

Буфон вече не е онзи Буфон, нали?

Ами... Точно така си беше.

След първите 10 кръга Юве имаше 12 точки и бе 14-ти.

С четири загуби. Допуснал 9 гола.

След 0:1 от Сасуоло на 28 октомври, всички бяха категорични - няма шанс за нова титла.

25 кръга по-късно ситуацията е позната - един черно-бял гладиатор, разпръснал и окървавил всички наоколо, които дори нямат смелост да се изправят срещу него, камо ли да го победят.

Юве спечели 73 от 75 възможни точки след десетия кръг.

И допусна още 9 гола...

Направи едно 0:0 в Болоня преди реванша с Байерн от Шампионската лига, и това е.

24 победи и едно реми.

Изумителна форма в едно от най-силните първенства на света.

Отборът е и млад и освежен, но все така плашещо непобедим за Серия А.

Госпожата е близо до Перфектност.

Предстои и финал за Купата на Италия, което вещае нов дубъл.

В Европа Байерн прекърши мечтите, но... и там се видя - този отбор има много високи цели.

А клубът вече е на мястото, което му приляга. Сред най-добрите на континента.

И то с бюджет, който отговаря на този на английския Тотнъм или немския Борусия (Дортмунд).

Не е дори близо до Челси, Сити, Реал, Барселона или Байерн.

С печеливш бизнес модел - стадион, глобална популярност, абонаментни карти, артикули, трансферна политика на баланс с добри продажби и умни покупки, Юве процъфтява.

Догодина целта ще е Шампионската лига.

Има един човек, който я заслужава и никога не я е печелил.

Стълбът и основата на целия този черно-бял успех.

Суперменът Буфон.