Има футболни фенове, които си пускат мачовете непосредствено преди тяхното начало. Други предпочитат да гледат и студиото - колкото за фон, а и да се настроят за предстоящата среща.
Ако обаче много внимателно слушате точно какво говорят някои от гостите, ще забележите доста интересни изказвания, които означават... абсолютно нищо. И това важи както за такива, които са просто "редови фенове", така и за "доказаните специалисти" и ветерани в занаята.
В случая не са важни толкова причините, а по-скоро кои са сигналите, че няма сериозна добавена стойност от изказванията. (Без никой да се обижда)
Защото, все пак, времето преди двубой, на почивката и след него не би трябвало да бъде само за общи приказки, а да се споделят важни наблюдения върху случващото се и да се обяснява причината за това.
А не да се пускат избрани моменти на случаен принцип и да се говори отгоре-отгоре върху материята.
Ето пет случая, в които анализиращият не знае какво говори:
Нападателите на отбор Х пресираха, за да накарат защитниците на съперника да сбъркат в изнасянето на топката
Сериозно ли? Подобно наблюдение може да бъде лепнато на 99% от мачовете през уикенда. Най-логичното нещо на света е единият отбор да опита да накара другия да сбърка, когато изнася топката.
Ако само чуете такъв "анализ", без да знаете за кои отбори става дума, спокойно може да го използвате както за среща от Бундеслигата, така и за някоя от Шампионска лига през седмицата, а после да отидете на мач от Окръжна група в България и отново да забележите, че единият отбор се опитва да притесни защитата на другия, когато изнася топката. Не че не е вярно, но това е преразказ, а не анализ. И не носи никаква информация, защото това е същината на футболната игра.
Пресата
Тази свещена, толкова използвана и модерна преса. Сама по себе си тя се превръща в един от най-любимите термини. Редно е да се прави разлика между следните две понятия: "преса" и "покритие", защото са напълно различни неща.
И тук някои фенове, които гостуват в студията, могат да имат оправданието, че не са минали треньорска школа и няма как да знаят. Тогава идва въпросът защо говорят неща, които не разбират?
Около един отбор, особено от гледна точка на привърженик, могат да се разкажат безброй интересни случки и преживявания - и някои фенове го правят, което даже е по-интересно, достъпно и разбираемо за широката аудитория.
Така че вместо някой да се напъва по темата "преса", по-добре е да говори за атмосферата на стадиона, примерно.
Нашата система 4-4-2
В легендарната класика на Кали ненапразно се използва терминът "система", защото има разлика между него и "схема".
4-4-2 е система на игра, а 4-4-1-1 е схема в системата 4-4-2 - четирима защитници, четирима полузащитници, двама нападатели.
Така е правилно да се употребяват тези понятия. Или ако някой се обърка, по-добре направо да си каже "постройка" и всички са доволни.
Централният нападател има само 6 подавания първото полувреме
Факти като този се хвърлят в пространството, просто защото много бързо излизат в социалните мрежи, благодарение на технологиите. Това обаче не значи, че всяка статистика означава нещо. Нея я има, защото така или иначе се измерва всеки един показател на всеки играч на терена.
В случая, работата на централния нападател не е да подава топката. Той дриблира, стреля, търси празни пространства и освобождава такива. Това че е направил шест паса по никакъв начин не е фактор в играта му и няма нужда да се споменава, за да създава само грешно впечатление.
Ако подобна е статистиката на единия вътрешен полузащитник, тогава вече е притеснително.
Заучена ситуация
Любимо и при коментар, и при анализ в студиото. Когато говорим не за топ 5, а за топ 10 първенствата в Европа, не съществува статично положение, което да не е заучено. Няма такова.
Всеки път, в който играта е спряна и топката е заложена някъде около наказателното поле на съперника, бъдете на 100% сигурни, че следва заучена ситуация, разигравана стотици пъти на тренировка.
