Тогава е само въпрос на време той да напусне вашия отбор. После обичайно следват няколко бледи сезона, тъкмо от клуба му намерят достоен заместник и ситуацията се повтаря. Това рано или късно се случва с всеки състав, но пък затова в България нямаме подобни опасения - класните играчи просто са имунизирани срещу Първа професионална лига... или както там се казва.
Това е изживяване, което могат да потвърдят само футболните фенове и публиката на рок концертите из Европа. Има я тръпката, че никога не знаете къде ще ви отвее вятъра в тази нощ - на незабравим мач, или в РПУ-то.
Това е един от кошмарите на запалянковците, който най-често се сбъдва. Само вижте Лукаку или Деле Али.
В ада има специално място за такива хора... където да си правят компания с Мино Райола.
Този сценарий вече се разигра това лято. В подобна ситуация винаги следват неловки моменти. Но пък случаят на Донарума показа, че може да се стигне и до положителна развръзка.
В този случай може би е най-добре да се откажете от спорта за няколко години. След това въпросният сам ще си тръгне.
Това е момента, в който разбирате, че това е края на отбора в настоящия му вид и е време за големи промени. С едно малко изключение – първият сезон на Луис Енрике, когато той имаше проблеми с Лео Меси, но капитанът Шави им помогна да ги преодолеят и Барса завърши кампанията с требъл.
Ако се чудите за подходящи примери, ето няколко – поражението на Юнайтед от Сити с 1:6 на „Олд Трафорд“ през 2011-а, победата на „червените дяволи“ над Арсенал с 8:2 през същия сезон, или пък 2010-а, когато Меси и Барса разкъсаха Реал с 5-0. От нашата реалност всички си спомнят историческото 7:1 за Левски срещу ЦСКА, но по-пресен е примерът за поредицата победи на Стойчо Младенов над „сините“, макар и без толкова голяма разлика в резултата.
От една страна няма нищо лошо – щом предишния собственик се е отказал от клуба, значи така или иначе не са го чакали големи успехи. Не всеки арабски шейх обаче се оглежда за нов клуб. Затова този сценарий лесно може да доведе до следващия най-страшен кошмар на футболния фен...
Как звучи само това – клубът гледа в бъдещето, привлича таланти и дава на новия треньор няколко сезона да ги обиграе и да спечели с тях всичко възможно, след което част от тези бъдещи звезди носят многомилионни приходи в касата и ви подготвят за ново поколение малки Месита. Всъщност обаче се оказва, че отборът е похарчил 14 млн. за Алекс Окслейд-Чембърлейн и сега се чуди къде да го прати под наем.
Макар подобен сценарий да изглежда като фентъзи за европейския футбол, то той е напълно реален за доста отбори в САЩ например. В този случай сте в пълното си право да се разочаровате доживот от любимия спорт. Има обаче един още по-кошмарен сценарий...
Да, този сценарий вече го изживяхме и у нас, но хубавото е, че клубът не може да бъде забравен и винаги ще живее чрез своите фенове. Пък кой знае, някой ден може и да възкръсне от пепелта като феникс.
