Ако тези, които са спряли да следят футбола преди 15-20 години, днес се завърнат пред телевизионните екрани или на трибуните, направо няма да го познаят. Всичко е различно - играта, тактиката, феновете, нормите на поведение... Дори правилата са други.
И това са само външните разлики. Отвътре работата е много по-дебела. Слогънът „Футболът е повече от игра" фактически се изроди във „Футбол = бизнес". От сезон на сезон последствията от тази политика се усещат все по-силно. Войната за милиарди става все по-напечена.
Кой с кого воюва ли? Както обикновено ФИФА с УЕФА и обратното, а замаскираните участници в боевете са клубовете и по-конкретно европейските грандове. Интересното е, че те бранят интересите и на двете бюрократични чудовища, в зависимост от конкретната ситуация и от собствената си изгода.
Нищо ново под слънцето: макар седалищата им да се намират в границите на една и съща държава - Швейцария, ФИФА и УЕФА отдавна съжителстват като агнето и вълкът. Навремето воюваха Сеп Блатер и Ленарт Йохансон. После - макар и по-културно, интересите си начело на УЕФА отстояваха Мишел Платини и Джани Инфантино. А когато последният се озова начело на ФИФА, съвсем очаквано започна да пее съвсем друга песен.
Това са чиновнически игрички, ще кажете. И ще сте прави. Само че те пряко влияят на другата игра - любимия ни футбол.
Влияят, тъй като днес основната (и като че ли единствена) цел пред Инфантино е да направи така, че да осигури огромни финансови постъпления за ФИФА.
По негово време УЕФА разшири формата на европейското първенство от 16 на 24 участници, отново при него се роди идеята за Лигата на нациите, а наградният фонд в Шампионската лига набъбна значително. Начело на европейската централа, Джани се доказа като изпечен финансов гуру.
Сега е тръгнал по същия път във ФИФА. Проблемът е, че от бизнес гледна точка световната централа е в доста по-неизгодна позиция. Евротурнирите се играят всеки сезон - а това е постоянна възможност за огромни печалби. Международната федерация също си има кокошка, която снася златни яйца, но световното по футбол се провежда само веднъж на четири години. А Инфантино иска да припечелва доста по-често и по повечко. А идеи, планове и енергия съвсем не му липсват.
На прицел първо попадна именно мондиалът. 32 финалисти му се сториха малко, затова ще бъдат увеличени на 48. Засега се планира новият формат да бъде приложен през 2026 г. на първенството в САЩ, Мексико и Канада.
Паралелно Инфантино се опитва да повтори в Цюрих това, което направи в Нион. Щом Европа има своя Лига на нациите, значи и ФИФА е длъжна да основе нейна. А покрай това и световна Шампионска лига, Суперлига или както ще се казва този турнир. Важното е в него да играят най-известните (и богати) клубни отбори в света.
Всичко това трябва да донесе минимум 25 милиарда долара в касата на ФИФА в следващите 12 години.
Разбира се, парите ще дойдат от добри спонсори - арабски шейхове и свързаните с тях японски банки. Засега информацията за инвеститорите е неофициална, тъй като самият Инфантино се е „съгласил" при подписването на договорите стриктно да спазва клаузата за конфиденциалност. Но това не му попречи да измисли, да пробута и да наложи грандиозния си проект.
В края на миналата година германските медии публикуваха сензационна новина. Ако може да й си вярва, то Инфантино се е съгласил да продаде срещу 25 милиарда долара... не, не душата, а всички права на ФИФА. Дигитални, архивни, телевизионни и видео материали, компютърни игри, предавания и т.н. Плюс рекламните и имиджови права, в това число върху бъдещите издания на световните финали. Купувач е нов консорциум, оглавяван от самия мистър Джани в качеството му на председател на Надзорния съвет...
Врагове на новия футболен властелин Инфантино към днешна дата са президентът на УЕФА Александър Чеферин, както и Асоциацията на европейските клубове (ECA) и Асоциацията на европейските професионални футболни лиги.
През миналия октомври едва не се стигна до открита война, но тогава Джани (временно) даде заден и страстите се успокоиха.
Оттогава до днес в позицията на Чеферин няма промяна. Словенецът категорично е против Инфантино да продава това, което никога не му е принадлежало и не му принадлежи (футбола) и да пренасища и без това претрупания международен календар. Засега Чеферин се радва на подкрепата на големите европейски клубове или поне на шефа на ECA Андреа Аниели.
Инфантино обаче вече нанесе първия си удар - в началото на март ФИФА гласува новия формат на световното клубно първенство. Засега идеята за световна Лига на нациите е във фризера, но нищо чудно скоро и тя да излезе от там.
Реформираният клубен мондиал вече ще се провежда веднъж на четири години и ще прати в историята досегашният безинтересен турнир, както и Купата на конфедерациите. Първото издание ще се състои през 2021 г., а домакинът засега не е определен, но със сигурност няма да е Катар. Това, което е известно, е че в него ще стартират шест клуба от Южна Америка и още няколко отбора от Африка, Азия, Северна и Централна Америка. Европа би трябвало да изпрати 8 представители (въпреки че първоначално се говореше за 12).
Победата си е победа, но Стария свят заплаши с бойкот, а ECA прати гневно писмо до ФИФА от името на цели 232 клуба.
Позицията й бе подкрепена от УЕФА. На Инфантино тепърва ще му се наложи да търси компромиси, да организира срещи и да лавира. Ясно е, че турнир с участието на Реал, Барса, Байерн, Ювентус, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, ПСЖ и т.н. означава немалко пари. А възможно и много повече. Съвсем друго ще е, ако се получи кастрирана азиатско-африканско-южноамериканска надпревара.
Всички, които познават Джани, твърдят че швейцарецът няма да се спре пред нищо - по този въпрос, както и по идеята за експанзия на мондиала още след 3 години. На 62-ра страница от аналитичния доклад за възможността на разширяване на световното първенство през 2022 г. пише черно на бяло, че при 48 отбора ФИФА ще заработи 400 милиона долара повече, отколкото при 32 финалисти.
И тук Европа е против, при това отдавна.
Но Инфантино ще продължи да упорства поне още няколко месеца, докато футболните чиновници не вземат окончателното си решение. Вероятността идеята да бъде отхвърлена е доста голяма, тъй като Катар няма как да приеме по-мащабен турнир заради инфраструктурните си ограничения и само 8-те си стадиона.
Включването на още 16 отбора ще изисква нови арени, а това означава и помощ от съседни страни.
По политически причини отпадат ОАЕ, Бахрейн и Саудитска Арабия, които от години са скъсали отношенията си с Катар. Остават Кувейт и Оман. Не е ясно обаче защо тези две държави биха изоставили политиката си на неутралитет и биха се набъркали в регионален конфликт, за да решат проблемите на ФИФА.
Инфантино не спира да развява лозунги и гръмки фрази за това как футболът бил способен да донесе мир в региона и да възстанови разрушените мостове между съседите. Към днешна дата обаче това са просто празни думи.
А УЕФА, с чиито енергични усилия, между другото, Катар получи домакинството на Мондиал 2022, в същото време гледа в бъдещето и води сериозни консултации за реформиране на евротурнирите след 2024 г. Макар да не си признава, в главата на Чеферин също преобладаващо се въртят финикийски знаци; голямата цел пред словенеца е да съхрани финансовата привлекателност на клубните надпревари и да гарантира стабилното бъдеще на организацията, начело на която съвсем скоро бе преизбран.
Ако се вярва на слуховете и новинарските догадки, е възможно все пак да се роди Суперлига от най-богатите отбори на континента, нещо като футболна НБА.
Пътят до това обаче е твърде дълъг - най-вече заради ветото от английските клубове, които печелят достатъчно добре от своята Висша лига. Защо да си режат клона заради нечии други интереси?
Засега УЕФА не разкрива плановете си. Съобщава се само за срещи на членовете на Изпълкома с представители на ECA и неформални „мозъчни тръстове". Какво ще се роди от всичко това, предстои да разберем.
Това, което отсега е ясно, че и от двете страни на барикадата са твърдо решени да водят войната до край. Или поне докато не решат, че нулите в банковите им сметки са достатъчно.
Всичко това в името на играта и на зрителите, разбира се.
