Той отказа на Манчестър Юнайтед, за да дочака края на света на спокойствие

Причините един футболист да прекрати кариерата си обикновено не са изненадващи: контузии, напреднала възраст и желание да прекарваш повече време със семейството са все основателни мотиви да "окачиш обувките на пирона", както гласи прословутото клише.

Но едва ли има друг футболист, освен вратаря Карлос Роа, който е спрял с футбола в пика на кариерата си заради надвисналия Апокалипсис.

Бившият страж на Майорка и аржентинския национален отбор е един от големите чудаци на футболния свят и няма да забравим как прекъсна състезателната си кариера, убеден, че светът ще свърши в самото начало на новото хилядолетие.

Впоследствие ексцентрикът се завърна на терена, даже пребори ужасна болест, и влезе в треньорските среди.

Неговата непримиримост си проличава още в младежките му години, когато успява да се възстанови от сериозна форма на малария, прихваната по време на летен лагер в Африка. После той извежда своя клуб Ланус до първия му международен трофей, печелейки вече несъществуващия турнир за Купата на КОНМЕБОЛ.

Година по-късно Роа прави големия си пробив, като преминава в Майорка и изиграва силен първи сезон, а после става звезда на Мондиал 1998 - спасявайки решителната дузпа на Дейвид Бати в осминафинала срещу Англия.

В следващата фаза Аржентина отпада от Холандия след един паметен гол на Денис Бергкамп минута преди края, но силното представяне на Роа на шампионата няма как да остане незабелязано. На 29 г. той изглежда има запазено място в световния вратарски елит, а Манчестър Юнайтед го наблюдава внимателно и има готовност да извади 10 млн. долара, за да го вземе за наследник на легендарния Петер Шмайхел.

Роа обаче е дълбоко вярващ адвентист и има други планове. Сигурен е, че новото хилядолетие ще донесе Края на дните и затова спира с футбола през 1999-а, за да се подготви "за края на света на място, където Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем".

Така Карлос Роа се отказва от всичките си придобивки и заживява изолирано в малко село в планините на Кордоба заедно със семейството си в очакване на Апокалипсиса.

"Не съм искал да ставам футболист и футболът не ми липсва изобщо. Щастлив съм без него", казва той пред вестника, успял най-сетне да го открие след половин година издирване. Краят на света обаче не идва и Карлос бодро се завръща в редиците на Майорка, за да довърши последните две години от договора си с клуба.

"Почивката ми се беше отразила добре - върнах се спокоен, щастлив и с желание отново да играя футбол", разказва той пред Guardian години по-късно и настоява, че решението да си вземе прекъсване е било добре прието от околните: "Никой не възрази и не постави въпроси, дори пресата".

При завръщането му в Майорка обаче нещата вече няма как да са същите. Поставил ново условие да не работи в събота и неспособен да върне предишната си форма, той е забит на резервната скамейка и по-късно преминава във втородивизионния Албасете. Там става основна част от отбора, който успява да се върне в Примера дивисион след 7-годишна пауза.

През 2004 г. за Роа идва ново огромно изпитание - той получава диагноза рак на тестисите и е принуден за втори път да прекъсне футболната си кариера.

Показвайки отново непримиримия си дух, аржентинецът успява да пребори болестта и даже се връща на терена за клуба от родната си страна Олимпо, преди окончателно да окачи ръкавиците през 2006 г.

После мъжът, наричан с прякора Лечуга (Марулята) заради стриктната си вегетарианска диета, влиза в треньорския занаят и не след дълго се присъединява към Ривър Плейт в щаба на бившия си съотборник от националния отбор Матиас Алмейда. Тогава Ривър Плейт тъкмо е изпаднал от топ нивото на аржентинския футбол за пръв път в историята си, но с приноса и на Роа се завръща в аржентинската Примера още през следващия сезон.

Заедно с Алмейда треньорът на вратарите се мести в Банфийлд, а после и в мексиканския Чивас Гуадалахара, където е и до днес и където вече е помогнал на клуба да спечели четири големи трофея.

"Бях лош християнин. Трябва да имам вяра, да взема своята Библия и да бъда уверен, че Бог ще ме води" - това са думите на Карлос Роа през юни 1999 г., когато се оттегля от футбола, за да изчака края на света.

Но съдбата очевидно е имала други планове за него и ето че необичайният житейски път на бившия вратар все още продължава да е свързан с великата игра.

Новините

Най-четените