Единият бил баскетболен фанатик, преди да стане световноизвестен футболист.
Другият мечтаел за кариера във футбола, но скоро ще бъде приет в баскетболната Зала на славата.
Оуен Харгрийвс и Стив Неш са две от спортните икони на Канада, които сътвориха чудеса от противоположните страни на океана.
А любовта на всеки от двамата към спорта на другия е история, която си заслужава да се разкаже.
Харгрийвс, по-младият от двамата, играел като пойнт гард и всяка нощ сънувал как носи екипа на Чикаго Булс.
Неш бил толкова добър с топката в крака, че като 16-годишен го избират за най-добрия училищен футболист в Британска Колумбия.
По-късно Стив на два пъти ще спечели приза за Най-полезен играч в НБА с потника на Финикс Сънс, докато Оуен ще вдигне титли с европейските колоси Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед.
Двете страни на една монета
Двамата се срещнаха очи в очи едва след като кариерите им бяха приключили и определено имаха какво да си кажат. Освен че са израснали в семейства на футболисти, имат и доста други пресечни точки.
Неш блесна в Лигата на извънземните през 1998-а, когато премина в Далас, а по време на 6-годишния си престой в тексаския тим той чува за младия си сънародник, който прави фурор по стадионите в Германия и чрез общи познати го кани да посети на живо мач на Мавърикс.
Харгрийвс, който също като Неш е с двойно канадско-английско гражданство, тъкмо пробива в националния отбор на Англия и отвръща на жеста с билети за мач на "трите лъва".
"Нашите съдби са свързани, тъй като съм израснал във футболно семейство, но винаги съм мечтал да съм баскетболист", споделя Оуен, който през цялата си кариера играе с номер 23 в чест на любимеца си Майкъл Джордан.
Неш от своя страна казва, че по време на 18-годишната си професионален път нищо не го вдъхновявало така, както футболът.
"Бях огромен почитател на Оуен и беше забележително, че едно канадско момче жъне успехи в Байерн. За всички канадци беше много вълнуващо да видим как печели трофеи с баварците и Манчестър Юнайтед", споделя Неш.
Баскетболистът дори се опитва да убеди Харгрийвс да заиграе за Ванкувър Уайткапс, в който е акционер, но футболистът избира да остане в Англия, а по-късно контузия на коляното прекратява кариерата му.
"Нещото, което харесвам най-много у Стив е, че не само беше невероятен спортист, но и е страхотен човек. Обичам хората, които остават скромни, въпреки че са големи звезди и той е най-добрият пример за това."
Фанатична любов към футбола
Неш е привързан към футбола не по-малко от Харгрийвс към баскетбола. Признава, че гледа много повече футбол от баскетбол, въпреки че е консултант на Голдън Стейт Уориърс и генерален мениджър на канадския национален отбор.
Само поглед на профила му в Instagram е достатъчен, за да разбере човек, че е футболен фанатик
От Venice Beach league, в която се пуснаха Алесандро Дел Пиеро и Ландън Донован до благотворителна среща в Ню Йорк, тренировка с любимия Тотнъм и рамо до рамо с легенди като Зинедин Зидан и Тиери Анри. Светът на Стив е футбол!
Неш също така притежава голям дял от испанския Майорка и често пътува до средиземноморския остров.
"Влюбих се в историята на клуба и феновете му. Влагаме страст и искаме проектът да успее", каза Неш от името на инвестиционната група начело със собственика на Финикс Сънс - Робърт Сарвър.
И тук идва логичният въпрос дали Неш не съжалява, че не е тръгнал по пътя, към който го е теглило сърцето и който извървя брат му Мартин с 38 мача за националния отбор и с капитанската лента на Уайткапс.
"Състезателят и боецът в мен говорят, че ако се бях отдал на футбола, както на баскетбола, можеше да стана професионален футболист", твърди Неш, който на 17 отхвърля покана да се присъедини към юношеския национален тим на Канада.
И с кариерата, която направи в НБА, е трудно да се повярва, че решението му е било неправилно.
Но все пак винаги ще има едно "ако"...
Различен път в различен спорт
Още на 12 Неш демонстрира сериозни умения на терена и баща му Джон, който е бивш южноафрикански футболист, му предлага да го изпрати в Лондон при леля му, за да тренира в Тотнъм.
Детето обаче се плаши от перспективата да заживее далеч от най-близките си в непознат европейски град. Вместо това се мести в друго училище във Виктория и започва да играе по-активно баскетбол.
На 16 казва на треньора си, че ще кандидатства за стипендия в американски колеж, но не среща разбиране и наставникът му отговаря, че трябва да преосмисли решението си.
Вместо това Неш отново сменя училището, а в следващите години е отхвърлен от всички програми, по които кандидатства. Почти всички...
Накрая малкият университет в Санта Клара му предлага пълна стипендия и ходът се оказва блестящ. Неш е неудържим, а в драфта през 1996-а е избран веднага след Кобе Брайънт.
Нататък е история...
Да тръгнеш по стъпките на баща си
Като ученик Оуен Харгрийвс постоянно се бори за място под баскетболното слънце, но е призван за кариера в Цар Футбол.
Баша му е бивш полупрофесионалист в Калгари, а брат му играе за английския Болтън, но къса коленни връзки и прекратява рано-рано.
"Играех футбол, защото татко обичаше този спорт и често синовете повтарят това, което правят бащите им", спомня си Оуен.
Но не влага сърце и дори няма любим отбор. "Тогава нямаше толкова футбол по телевизията и гледах баскетбол", продължава той.
В студената провинция Алберта няма как да тренира по повече от два пъти седмично, а в баскетболната зала прекарва по 5 часа на ден.
Но въпреки всичките усилия, които полагал, сега оценява, че не е бил забележителен баскетболист.
"Уважаваха ме, защото се стараех. А когато пренасочих всичките си усилия от баскетбола към футбола, където бях доста по-талантлив, това ми помогна много."
Отчитайки факта, че Оуен започва да тренира сериозно чак на 15, е показателно, че само година по-късно хваща окото на Байерн и се мести в Германия.
На 19 дебютира официално и влиза в историята като един от тримата канадци, играли в Бундеслигата. Също така е сред само седмината англичани, състезавали се в германския елит.
"Вижте, никога не съм вярвал, че ще стана футболист, защото ми се струваше невъзможно. Но после започваш да прескачаш препятствията едно след друго и трупаш увереност."
Оуен се представи на света, отнемайки зрелищно топката от краката на Луиш Фиго, който е сред идолите му, в мач между Байерн и Реал.
"Казвах си "Това е Фиго и сега ще ме убие", но в същото време в този момент осъзнах, че никога не съм придобивал повече самочувствие и че той също е човек като мен."
Оуен може да каже същото и за Неш, с когото спортните им съдби отредиха да постигнат всичко в спорт, който е второстепенен за тях.
Днес Харгрийвс редовно гледа Чикаго Булс като суперфен на НБА, докато футболът продължава да е всичко за Стив - любов, бизнес и удоволствие.
И затова твърди, че мечтата му е жива, макар и наясно с тъжната истина, че не може да върне времето и никога няма да е футболист.
