Когато Аврам Грант водеше Челси, той не само остана на една дузпа от спечелване на Шампионската лига, но и на 2 т. от шампиона в Премиършип. И в двата турнира победител беше Манчестър Юнайтед. В първенството Челси записа по-малко загуби от Юнайтед, но завърши наравно в 10 мача и те се оказаха твърде много за шампионските амбиции.
Две години по-късно ролите се обърнаха. Манчестър Юнайтед събра 85 т., но остана втори зад Челси, който триумфира само с точка повече. Този Челси на Карло Анчелоти стана и първият тим във Висшата лига, отбелязал 100 гола в един сезон, докато 4 загуби в 9 мача между октомври и декември се оказаха фатални за Юнайтед.
В един странен сезон за Спърс, те направиха страхотен финален спринт и спечелиха 12 от последните си 13 мача, за да завършат втори зад Челси. Всъщност четири поредни равенства още през октомври и ноември в крайна сметка нямаше как да бъдат компенсирани, защото Челси на Антонио Конте се откъсна твърде напред. Но Тотнъм завърши сезона с най-добро нападение (86 гола) и най-добра защита (26 допуснати), за да остане накрая на 7 т. от върха.
Доста по-горчиво второ място с 86 т. записа Ливърпул през 2009 г., когато остана на 4 пункта зад Манчестър Юнайтед. Воденият от Рафа Бенитес тим победи Юнайтед и в двата директни двубоя, включително с 4:1 на "Олд Трафорд". Като цяло Ливърпул беше по-резултатен през сезона и превъзхождаше "червените дяволи" по голова разлика, но онзи Юнайтед с Роналдо, Рууни, Бербатов и Тевес записа множество минимални победи и в един момент отчете победна серия от 11 поредни мача.
Тези 88 точки изглеждат впечатляващо, но тогава Висшата лига се състоеше от 22 тима и изиграните мачове бяха 42, а не 38. От следващия сезон отборите в английския елит бяха намалени на 20. През 1995-а шампион стана Блекбърн само с точка пред Юнайтед, а последният ден от сезона се разви драматично. Ливърпул победи Блекбърн с гол в последната минута на Джейми Реднап и така Юнайтед просто трябваше да вземе 3 т. от средняка Уест Хем, за да триумфира. Но чехът Лудек Миклоско направи чудеса на вратата на лондончани и отчая Анди Коул, Лий Шарп и Марк Хюз, а мачът завърши 1:1. В Манчестър останаха с празни ръце, защото няколко дни по-късно загубиха и финала за ФА Къп от Евертън с 0:1.
"АГУЕРООО!"... Един незабравим последен ден от сезона изпрати титлата към синята част на Манчестър, и то в единствения случай, когато головата разлика е решавала шампиона на Англия. Юнайтед остана втори по възможно най-болезнения начин. През април играчите на сър Алекс Фъргюсън се радваха на 8 т. аванс на върха при 6 кръга до края, но се сринаха. 0:1 от Уигън и 4:4 с Евертън съкратиха преднината на 3 т. После дойде директният двубой със Сити и тогава голът с глава на Венсан Компани качи "гражданите" на върха. Остана финалният кръг, в който Юнайтед победи Съндърланд и чакаше издънка от конкурента си, а такава издънка изглеждаше все по-възможна. В добавеното време Сити губеше с 1:2 от Куинс Парк Рейнджърс. В 92-ата минута Един Джеко изравни, а в 94-ата Агуеро донесе шампионския трофей в уникалния трилър.
