За удобство треньорите разделят терена на три по вертикалата - защитна третина, централна третина и нападателна третина. Отмар Хитцфелд пък е специалистът, който разделя всяка от третините на 6 равни зони. Така правоъгълникът пред наказателното поле на противника се пада под №14 и тази зона е ключова за успеха на отбора.
Полуфланговеге са ключови участъци от терена в съвременния футбол. Преди се наричаха "вътрешна зона", но сега специалистите използват новото понятие. Тази зона е много важна най-вече за тима, който се брани, тъй като противниковите нападатели често търсят път към вратата именно от нея.
Класическите крила от миналото все още съществуват в някои отбори, но са рядкост. Често крайните атакуващи играчи се използват малко по-навътре в терена и заемат зоната на по-слабия си крак, за да осъществяват набези към центъра със силния си такъв. Ариен Робен в Байерн Мюнхен и Роналдо в Реал са добри примери за обърнати крила.
Крайните бранители на Манчестър Сити Бакари Саня и Гаел Клиши действаха като "inverted full backs" в първия официален мач на Гуардиола. На български би звучало като "обърнати бекове", но по-интересно е каква беше функцията им. Всеки път, когато Сити нападаше, те заемаха места в центъра като опорни халфове. Дивидентите от подобна тактика са очевидни. Креатививните полузащитници получават повече свобода да играят по-напред и да подпомагат нападателите и се постига повече сигурност при евентуална контраатака на съперника. В същото време крайните играчи на опонента навлизат да "бият" обърнатите бекове, което отваря крилата и е предпоставка за ситуации "един на един".
Философията на Юрген Клоп още от времето в Борусия Дортмунд. Отборът играе атакуващ футбол с изнесена напред защитна линия. Когато не владее топката той пресира агресивно, за да я отнеме веднага - за предпочитане още в половината на противника. Когато успее да го стори, следват няколко бързи и директни паса, с които атаката се изостря и това често води до много опасно положение пред противниковата врата. Динамиката на този стил изисква от играчите много физически сили.
На снимката се вижда добре как четирима играчи на Тотнъм притискат двама на Сити. Обикновено "капанът" се използва около тъча и попаднали в него, футболистите рядко могат да спечелят нещо повече от странично хвърляне.
Ясно е от името. Атакуващият тим създава числено предимство и някой от футболистите остава непокрит. Насищането е предимно количествено, но може и да е качествено в ситуации, в които най-класните играчи в предни позици увличат по няколко състезатили на опонента.
Използва се често от мениджърите във Висшата лига и няма адекватно название на български. На снимката се вижда как Ерик Ламела "покрива сянката" и пречи на изнасящия футболист.
Тези термини се използват от отбора, който се защитава и касаят пряко изкуствените засади. За открита се смята топката, в която изнасящият може да потърси извеждащо подаване към свой съотборник и отбраната се прибира към вратата си. Ако топката не бъде разиграна напред, защитниците тръгват към центъра - т.н. теглене.
