Светът по равно се вълнува от празненствата на Бундестима и от избирането на Лионел Меси за номер едно на Мондиала.
Първият факт почти не подлежи на коментар - навремето великият Карлос Билардо бе казал: "Щом си станал първи на турнир, значи е заслужено... Няма кой да ти оспори, играл си ред мачове и си номер едно, това не може да стане случайно." Така че триумфът на Германия го оставяме настрана. На първенство от 7 мача печели най-силният отбор.
По ирония на съдбата Билардо е аржентинец и говори за спечелената от него световна купа през 1986 г.
Тогава той я вдигна благодарение на здрав отбор, воден от гения Диего Марадона.
Сега Лионел Меси почти доведе един също толкова здрав (и не блестящ) отбор до купата. Остават обаче мненията и съмненията кое е по-важно: това, че неговите проблясъци докараха Аржентина до финал, или това, че не стигна малко гениалност и усилие от номер 10, за титлата?
Критиките и суперлативите винаги вървят редом, когато става дума за суперзвезди. Лесно е да хвалиш Меси, Роналдо или Суарес, когато те вкарват по 3-4 гола на поредния съперник в първенството. И да ги сринеш от ирония, когато в един мач не върви.
Статистиките на Меси на световното са противоречиви, каквито са и оценките на експертите за него. Най-внушителната е, че от 8 вкарани гола за Аржентина, Лео е изработил 6. Четири вкара сам, за един попаде чудесна асистенция, а за друг центрира опасно и Колашинац от Босна сам си вкара.
За 693 минути на световното аржентинският номер 10 е пробягал 62,7 километра, като едва 18,8 от тях са без топка.
Това потвърждава думите на Моуриньо, който анализира: "Аржентина подчини играта си на Меси, защото това бе единственият шанс на тима да стигне далеч. Отборът играеше дисциплинирано в защита и тичаше много, като чакаше на 4-5 минути едно изригване на Лео, който събираше сили за атака с дрибъл и създаване на поредното положение."
На финала Меси участва почти във всяка опасност - те бяха 5-6 сериозни, като между атаките с голов аромат си почиваше.
Спринт край Хумелс и удар, избит от голлинията, после 6-7 минути разходка в центъра на терена. За да дойде нов дрибъл през защитниците, носещ заплаха... и пак отдих. И тази стратегия работеше в отбор, изграден от четирима непоклатими защитници и три опорни халфа (Масчерано, Билия, Перес), които могат да тичат два мача поред.
Плюс неуморимия Лавеци (и докато беше здрав Ди Мария), които компенсираха почивките на Меси. Лео изригваше, за да прави разликата.
Не бе далеч от това и на финала, когато изпусна две страхотни положения. Но достатъчно ли е това да си най-добрият на първенството?
Очевидно е, че той не е на повече от 50-60% физически от това, което беше преди година. Защо и как - друг въпрос. Говори се, че отношението му в тренировките е станало като на Роналдиньо в Барса, тоест - пренебрежително. Имаше и контузии, а и идва преумора за човек, който толкова рано започна да играе през 3 дни на високо ниво.
Меси е създал 26 опасности с пас в наказателното поле. Стрелял е 22 пъти в 7 мача, 10 от ударите му са точни. В нито една статистика не е номер едно на Мондиала. Но за разлика от тези, които го изпреварват - Робен, Хамес, Бензема, той стигна финал с отбора си.
Единственият германец, който го бие статистически, е Тони Кроос. Но след титлата на Бундестима имаше и дипломация от ФИФА - донякъде наградата дойде като утеха за загубилите, може би. Или пък всичко бе планирано за приза да дойде като гарнитура на купата за Аржентина?
Теории много. Когато говорят специалисти като Моуриньо и статистиките, нека всеки анализира за себе си.
Меси остава епоха в играта. И доказателство, че свръхчовеци няма. Не само във футбола.
Всеки е податлив на умора, травми и слабости. Съвсем друг е въпросът трябва ли да бъдат награждавани гениите дори тогава, когато са далеч от най-ярките си шедьоври.
