Само допреди няколко години целият свят говореше за китайската футболна революция. В края на 2015-а и началото на 2016-а клубовете от Поднебесната империя започнаха да изкушават световните звезди с огромни трансферни суми и заплати. Видно беше, че Суперлигата е една от най-богатите лиги в света. А дори втородивизионни отбори имаха бюджети, които можеха да се конкурират с тези в топ първенствата на Европа.
Но новините от футболен Китай вече са съвсем различни. Звездите сред играчите и треньорите отлитат една след друга от страната и към днешна дата в първенството са останали само петима, които Transfermarkt оценява на поне 10 милиона евро - Оскар (16 милиона), Седрик Бакамбу (15 милиона), Талиска (12 милиона), Паулиньо (11 милиона) и Марко Арнаутович (10 милиона). Твърде вероятно е обаче и те скоро да се завърнат в Европа.
В китайския футбол тече пълен рестарт, който доведе до редица сътресения и разместване на пластовете. Случи се дори така, че действащият шампион на страната Дзянсу Сунинг престана да съществува.
На първо място промените са свързани с въвеждането на таван на заплатите.
Сега клубовете от Суперлигата не могат да харчат повече от 75,5 милиона евро на година. В същото време годишният доход на легионер в топ дивизията на китайското първенство не трябва да надвишава 3 милиона евро преди данъците, а печалбите на всички чуждестранни играчи на клубовете са ограничени до 10 милиона. Средната годишна заплата на местните играчи е 376 хиляди, а максималната - 628 хиляди. Както може и да се предположи, санкциите за неспазване на правилата са сурови, а китайската футболна федерация следи стриктно за изпълнението им. В правилника са предвидени наказания като отнемането на ... 24 точки, ако се докаже, че клуб е превишил дори и с един цент позволените разходи в размер на 75,5 милиона.
"Мерките са насочени към ограничаване на огромните инвестиции в нашите лиги и насърчаване на здравословното и устойчиво развитие на професионалния футбол у нас", се казва в изявление на федерацията.
"Разходите на представителите на Суперлигата са приблизително 10 пъти по-високи от тези на южнокорейската K-League и три пъти по-високи от тези на японската J-League. Независимо от това, нашият национален отбор изостава много назад", отчита на свой ред председателят на ръководния орган на китайския футбол Чен Сюан.
Освен това се наложиха значителни ограничения и на това кой влага парите си в китайския футбол.
Федерацията реши да премахне спонсорите от имената на отборите. Това означаваше, че повечето клубове трябваше да сменят не само названията си, но и емблемите си преди началото на сезон 2021, за да имат право да се състезават. Така Гуанджоу Евергранде стана ФК Гуанджоу, Хъбей Чайна Форчън вече е само ФК Хъбей, Шанхай СИПГ е Шанхай Порт и т.н.
Дзянсу Сунинг си има своя история. Доскоро този пребогат клуб, дори по местните стандарти, можеше да си позволи за треньор Фабио Капело и почти купи Гарет Бейл от Реал Мадрид, а през сезон 2020 за първи път стана шампион на Китай. Плановете бяха през зимата първенецът да промени името си на ФК Дзянсу и да представлява страната в азиатската Шампионска лига.
Но на 28 февруари Suning Commerce Group обяви прекратяване на дейността на своите китайски футболни клубове.
Не само на Дзянсу Сунин, но и на всички детски, младежки и женски отбори под шапката на компанията. Причината е тежката финансова криза и натрупаните дългове от страна на Suning Commerce Group.
Бордът на директорите се събра на спешно заседание и реши, че футболът утежнява бюджета на конгломерата. Отбелязваме, че Suning Group е собственик и на италианския гранд Интер, което с днешна дата не вещае нищо добро за "нерадзурите", които са толкова близо до първата си титла от 11 години.
Със сигурност съдбата на Дзянсу Сунинг ще бъде последвана и от други клубове в страната, след като нещата не се развиха по сценария, по който си ги представяше властта преди 5-6 години.
Генералният секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин е голям почитател на играта и именно по негова инициатива беше започната крупната футболна реформа.
Той привлече и богатите компании, на които се гарантираха огромни данъчни облекчения за инвестиции във футбола. Строяха се терени, пишеха се футболни учебници за подрастващите и се привличаха суперзвезди. Идеята беше ясна - огромната армия китайски футболисти да се учи от най-добрите и един ден страната да има национален отбор, който да е световна сила. В очите на комунистическата партия това означава титла от Мондиал 2050.
Но в новите реалности китайските клубове практически нямат шанс да задържат високоплатените си легионери.
През миналото лято напуснаха Еран Захави и Яник Ферейра Караско, а през зимата ги последваха Саломон Рондон, Хълк, Стефан Ел-Шаарауи, Грациано Пеле, Алекс Тейшейра и много други. Треньорите, между другото, също бягат от Китай. Рафа Бенитес напусна Англия, за да поеме Далиан Про, но вече не е наставник на тима.
Коронавирусът също повлия на настроението на звездите. Миналото първенство започна едва на 25 юли и завърши в рамките на стотина дни - в началото на ноември. Паузата между сезон 2020 и сезон 2021 пък се оказа огромна - 4,5 месеца. Сметнете колко време се натрупа на състезателите, в което са били лишени от нормална игрова практика.
Новият шампионат трябва да започне на 20 април, но въведените ограничения крият безброй неизвестни.
Засега е сигурно едно - чужденците търсят варианти за измъкване от Китай, а мнозина от тях са готови да заиграят в Русия и по-малките европейски първенства, където заплатите също вървят надолу вече повече от година. Арнаутович и Марек Хамшик са били предлагани на руски клубове, но не са успели да договарят финансовите си условия. Вероятно обаче е въпрос на време и те да си стегнат багажа от Поднебесната империя със сбърканата футболна стратегия.
