Във филма: Лабораторията на Тони Старк е пълна с устройства, които да си пожелаеш, но нищо не е по-впечатляващо от персоналния асистент J.A.R.V.I.S. Всеки, гледал филмите, помни интерфейса и холографичните периферии на J.A.R.V.I.S., които Тони Старк управлява с ръце и които изпълняват всяко негово искане (за разлика от „Специален доклад”, тук не са нужни ръкавици).
В реалността: Очевидно J.A.R.V.I.S. е това, в което персоналният асистент на Apple Siri иска да се превърне. Съвсем отделно, шефът на Space X Илон Мъск развива идеята си за създаване на виртуално работно пространство подобно на лабораторията на Старк. Преди две години той показа как създава дизайн за ракетни части на компютъра си с ръце, използвайки Leap Motion като контролер и Oculus Rift. В различни точки от света инженери и интерфейс дизайнери мислят начини, по които хората да взаимодействат с компютрите и дигиталните устройства по по-естествен начин.
Във филма: Почти във всяка сцена съдържа някакво мечтано изобретение – устройство за записване на сънища, имплантирани спомени, реещи се коли, холограмни комуникации и хладилници с тъч скрийн. Но специално внимание заслужава смартфон имплантът на ръцете на героите. Когато те си сложат ръката на някаква твърда повърхност, я превръщат в дисплей и така например водят видео разговори.
В реалността: Университетът в Токио разработва проекта Airborne Ultrasound Tactile Display, с който ще можете да манипулирате виртуални обекти от дистанция единствено с движение на ръцете и ще можете да превърнете дланта си в нещо като дисплей с тъч-скрийн възможности. Това е само един от подобните проекти, а очакванията на японците са технологията да бъде завършена до десет години.
Във филма: Реалността, в която хората пребивават, е просто виртуална симулация, поддържана от машини, завзели реалния свят.
В реалността: Виртуалната реалност е все по-близо, а Oculus Rift и други 3D очила и създадените за тях програми доближават потребителите до чувството за пренасяне в съвсем друг свят. Новости в областта биват обявявани сякаш ежедневно. Неотдавна Microsoft представи своя HoloLens, който „материализира” виртуални обекти в реалната среда.
Във филма: Тук няма нищо, приличащо на Google Glass или смартчасовник Pebble. В тази версия на бъдещето технологиите са навсякъде, но са тихи и ненатрапчиви. Клавиатури не съществуват – всичко се активира с гласови команди, включително и интелигентната операционна система Саманта, в която главният герой се влюбва.
В реалността: За момента технологията на Саманта е доста извън възможностите на асистенти като Google Now и Siri, но футуристът Рей Кързвейл вярва, че към 2029 г. тя вече ще е реалност. Учените вече експериментират с начини, по които технологията може да помага на хора с психологически проблеми, а нейният потенциал да бъде лек за самотата се увеличава непрекъснато.
Във филма: Джоел и Клементайн наемат Lacuna Inc. да изтрие спомените им един за друг след тяхната раздяла. Докторът проследява мозъчната активност на Джоел и селективно изтрива болезнените му спомени за връзката с Клементайн.
В реалността: Все още не съществува технология, която да облекчи болката след раздяла, но учени вече откриха ген, който изтрива спомените и успяха да манипулират мозъка на мишка, успешно заличавайки нейни травматични спомени. Откритието може да е полезно най-вече за пациенти, страдащи от посттравматичен стрес.
Във филма: Помните ли как принцеса Лея и Люк Скайуокър бръмчаха из гората с летящия спидер?
В реалността: От калифорнийската компания Aerofex обещават до 2017 г. да пуснат своята версия на тези спидери. Техният летящ мотоциклет се нарича Aero-X hoverbike и лети на три метра от земята с до 72 км/ч. Даже няма да ви трябва шофьорска книжка, за да го карате, а само едноседмично обучение. Е, и едни $85 000 ориентировъчна цена.
Във филма: Години преди „Генезис” на Кристофър Нолан вече съществуваше анимацията „Паприка”. В нея имаше машина, която ви позволява достъп до сънищата на друг човек.
В реалността: Още през 2011 г. учените от Бъркли Шинджи Нишимото и Джак Галант ни приближиха с една стъпка до възможността да проникнем в чуждите сънища. Те успяха чрез функционална магнитно-резонансна томография да измерят мозъчната активност по време на гледане на филм и да я пресъздадат във видео. А през 2013 г. изследователи от Киото, чрез алгоритъм и магнитен резонанс, успяха да разгадаят образи от сънища с 60% точност.
Във филма: Когато става въпрос за режисьор като Ридли Скот, направил „Пришълеца” и „Блейд Рънър”, интересните технологии никога не липсват. Действието на „Прометей” се развива през 2093 г., когато екип е изпратен на далечна планета да търси създателите на човешката раса.
В реалността: Още сме доста далеч от повечето технологии във филма, но дроновете, сканиращи непознатия терен и очертаващи картата на новата планета, са съвсем реални. Базирани на LiDAR, дистанционна технология, изчисляваща дистанция и използваща светлина, за да отчита земния релеф, учени от Националната океанска и атмосферна администрация в САЩ използват дронове, за да създадат по-детайлни карти на бреговата линия. И Google използва технологията при правенето на самоуправляващите се автомобили.
Във филма: Екранизацията по романа на Орсън Скот Кард беше осъществена близо 30 години след излизането на книгата. Главният герой е дете с огромни тактически способности при военни действия и трябва да поведе човечеството в битката му срещу нападащите го извънземни.
В реалността: Разработването на автономни оръжейни системи – оръжия, контролирани от определени алгоритми, е все по-актуална тема. Твърди се, че до 2030-2040 г. четвърт от американските войници ще бъдат заменени с роботи и дронове. Технологиите обичайно играят огромна роля на бойното поле и не е невъзможно да си представим в бъдеще цели войни, водени от компютри и контролирани от дистанция.
Във филма: Земята е препълнена с боклуци, а хората са избягали от нея на огромен ваканционен космически кораб. Те не стават от своите реещи се столове и са пристрастени към дисплеите си, чрез които си общуват в социални мрежи.
В реалността: Голяма част от технологиите във филма изглеждат твърде правдоподобни. А реещият се стол вече си има прототип и несъмнено ще се превърне в реалност в някакъв момент. А самият робот Уол-И беше сглобен от ентусиасти по изключително сполучлив начин.
