Когато беше на 12 години, дъщеря ми Лора ми каза: "Мамо, кой е този човек с шапката и звездата на тениските на хората?" Така че й разказах малко за Че Гевара. "О," каза тя, "всички го имат на постери и други неща, но никой не знае кой е той..."
Моите съвременници от 70-те, които си слагаха образа на Ернесто "Че" Гевара на стената, може да са го правили повече за да шокират, отколкото от революционен плам, но поне знаехме кой е.
Така че когато Лора навършваше 16 и аз обмислях двете да се отправим на пътешествие след матурата, реших да я отведа в страната на Фидел и Че. Обичаме плажове и слънце, а Лора е много добра в танците, така че прецених, че покрай климата и салса-музиката не би забелязала, че я образовам. Това, което не очаквах, е, че тя ще научи неща, които са много по-важни за един тийнейджър от историята и политиката. От рода на пушенето. И пиенето.
"Хайде, мила, дръпни си", убеждавах я, докато седяхме в сянката пред простичка селска къща. Дали наистина насърчавах дъщеря ми да пуши? Ами... да, но не говорим за Silk Cut, а за дебела пура, която кубински фермер на име Франсиско току-що ни беше свил от собствената си тютюнева реколта. Бяхме 12 души в туристическата група и поред всмуквахме от ароматния дим и го завъртахме из устата си. (Димът от добра пура не се гълта, така че не би трябвало да причинява особени вреди, нали?)
Шокиращото различие на Хавана
Нито една от нас не беше ходила в тропиците, така че палмовите дървета и влажността бяха нещо ново за нас. Но още по-ново беше шокиращото различие на Хавана. Тя е, както я описва писателят Хенри Шъкман, място, където "безкрайната хватка на консуматорския капитализъм изчезва".
Докато пътувахме от гарата, можехме да видим, че няма реклами. Никакви коли, бельо или газирани напитки, борещи се за нашето внимание. Никакви златни арки. Надписите край пътя бяха с идеологически девизи: Socialismo o muerte ("Социализъм или смърт!" - бел.р.).
Малкото магазини бяха скромни и непретенциозни, повечето бяха просто дупки в стената. Бях завела тийнейджърка на място, където нямаше никакви възможности за шопинг!
Отседнахме в "Плаза" - хотела, в който са нощували Анна Павлова и Албърт Айнщайн. Обикаляхме из града в чудесно запазени коли от 50-те години. Имахме урок по салса върху терасата на покрива на хотела. И там беше и другата голяма стъпка в обучението на дъщеря ми за Куба - музеят на рома "Havana Club". Не мисля, че тя почувства липсата на супермаркети.
Кубински пороци
"Витамин R" демонстрираше сериозно присъствие по време на пътешествието, основно в коктейли, от познатия "Куба либре" до "Тунтурунтун" (кубински жаргон за "върви по дяволите"), съдържащ още портокал и гренадин. За възрастните местната бира Cristal и мохитото (с лайм, мента и захар) скоро станаха ежедневно удоволствие. А децата получиха личен пример за самостоятелно изследване на комбинации между ром и TuKola - местната марка кола.
От Хавана заминахме на запад до Виналес и прекрасната долина със странни извити варовикови хълмове, наречени "моготе". В малка ферма там аз се превърнах в ужасната майка, подлъгвайки дъщеря ми да опита злото на тютюна - и да пие домашно отгледано кафе, черно като ада и силно като смъртта.
Виналес е първокласна територия за отглеждане на тютюн, като затворената долина служи като хумидор, пазещ най-добрия тютюн в Куба. Целият остров всъщност оставя усещането за хумидор, тъй като бяхме там през горещия влажен август - "дъждовния сезон". Но сутрин зората беше ярка и оставаше така чак до средата на следобеда, когато дъждът започваше да се лее.
Ходехме или яздехме коне през тютюневи полета и посещавахме живописни сушилни за тютюн, направени от палмови листа. Късахме гуави направо от дърветата и банани с дължината на показалец, още горещи от слънцето.
Децата в групата подхождаха към уроците по пушене усърдно, но дали възприемаха много от Хулио - нашия гид във Виналес? Екзотичните птици и пеперуди, медицинската ценност на различни растения, това, че всеки моготе има собствена уникална екосистема, че в Куба може да те осъдят на 30 години затвор за убийство на крава...? Едва ли.
Но те виждаха сами колко различен е техният живот...
Семействата в Куба живеят в малки, едноетажни дървени къщи с дъсчени прозорци; работи от рода на оран се извършват от бикове и рала, не от трактори. Улиците обаче бяха оживени - и навсякъде имаше музика - от групи в кафенетата, до шумен регетон в централен Виналес в петък вечерта - и перфектна салса в клуб на открито.
Няколко дни по-късно в биосферния резерват на ЮНЕСКО в "Лас Теразас", дали нашите тийнейджъри бяха смаяни от живописното езерно поселище - с историята на опустошението от ръцете на колониалните плантатори на кафе и последващото му възраждане като общност за екотуризъм?
Не мисля, но им хареса преминаването по въжена линия над езерото и гората - и се забавляваха (я, магазин!) на изобретателните занаятчийски предмети, изработени от наличните материали, включително от пръстенчета от кутии бира Cristal, оформени в подложки за чаши и портмонета.
Socialismo o muerte...
Разхождайки се край реката, за да поплуваме следобед, чухме въодушевени гласове през дърветата. Оказаха се на група млади жени в зелени армейски униформи, студенти от университета в Хавана, които са на десетдневно военно обучение през лятната си ваканция.
Те бяха флиртуващи и разговорливи като всяка група тийнейджърки в слънчев следобед, но всяка носеше спокойно през рамото си "Калашников" - там, където нашите дъщери обикновено премятат чанта с козметика.
Тийнейджърите в туристическата група (две момичета и три момчета между 14 и 16 години) прекарваха времето си в автобуса в разговори, кикотене и игра на отгатване на парчетата в техните iPod плеъри, но когато наближихме южния бряг на Куба, мисля, че те млъкнаха и слушаха внимателно, когато нашият гид Луис говореше за инвазията в Залива на прасетата (проваления американски опит за инвазия и сваляне на режима на Кастро по време на президента Джон Кенеди - бел.р.).
Как през 1961-а подкрепяните от ЦРУ бунтовници (кубински имигранти в САЩ, въоръжени от ЦРУ - бел.р.) избират този гъмжащ от комари и крокодили регион, така че американската намеса да остане по-незабелязана. Как самолетите на нашествениците са били боядисани в цветовете на кубинските военновъздушни сили. И как опитът за преврат е довел до унижение за администрацията на Кенеди и е накарал кубинците да уважават Кастро.
Танк, използван от кубинските войски, и един от самолетите на нашествениците (произведен във Великобритания) са изложени в музея в Залива на прасетата, но най-болезнени са снимките на 176 кубинци, убити в боевете: черни и бели, някои на възраст, а други не по-големи от тийнейджърите в групата.
Култът към Че
Последните няколко дни от обиколката ни предстоеше да прекараме на прекрасен атлантически плаж. Но първо трябваше да дойде отговорът на отдавнашния въпрос на дъщеря ми - мемориалът на Че Гевара в град Санта Клара. Християнството, макар да се толерира, не е особено демонстрирано в съвременна Куба, но Че е обект на почит.
Атмосферата в мавзолея беше по-тиха и благоговейна, отколкото в много църкви. На шортите и потниците с презрамки се гледа с упрек, както и на разговорите. Има камъни, дървета и растения от сечището в Боливия, където е бил екзекутиран Че, както и вечен огън, запален от Фидел Кастро.
Съседният музей съдържа стотици снимки на красивия герой - израснал в Аржентина, практикуващ зъболечение върху свой другар в джунглата, в прикритие, за да се измъкне от дебненето на ЦРУ... Неговото имущество е по-трогателно: бяла престилка от времето на студентството му като лекар, стъклен и кожен инхалатор за астма - и естествено запазената марка, баретата със звезда.
Вероятно това изглежда като древна история на нашите тийнейджъри, а Hasta la victoria siempre! на Че е отстъпила на примирието с капитализма под формата на туристически комплекси и автобуси с чужденци, но младите бяха замислени, когато напускахме Санта Клар. От идеалистичното минало на Куба се насочвахме към нейното слабо известно бъдеще - новите курорти на верига от острови край северния бряг.
Нашият хотел - "Вила лас Брухас", върху остров Кайо лас Брухас, беше скромен, с 24 стаи в дървени къщички край покрит с палми бял плаж (фантастичен за гмуркане). Но по на изток хотелите бяха по-големи и агресивни на вид, снабдени с фонтани и покрити с мрамор. Специално построеното "село" (празно през този не-пиков сезон) оставяше усещане за кръстоска между Дисниленд и "Шоуто на Труман".
