Повечето от нас биха пътували към града на каналите през летището до близкия град Тревизо, до който има директен полет от София. И все пак – ако ви се удаде възможност да кацнете на летището на самата Венеция, не пропускайте да погледнете навън.
„Марко Поло“ е на север от града и заходът откъм лагуната осигурява гледка за милиони – от въздуха Венеция изглежда като рисувана от детска ръка рибка, която сякаш плува към сушата.
Дори мисълта за пътуване към Рио е красива, но някои кацания допълват тръпката. Международното летище на бразилската перла „Галеяу“ е далеч от града, но вътрешните полети кацат на по-малкото „Сантос Думон“, което е точно на прочутия залив Гуанабара.
Това осигурява директна гледка към Рио, планините отзад и плажовете на преден план.
Това е международното летище на столицата на тропическия рай – Мале, разположено на близък остров. Кацането изглежда точно така, както искаме бихме искали да видим Малдивите за пръв път и пръснатите им бели, пясъчни атоли из Индийския океан.
Източният заход, който често се използва за кацане на най-голямото летище на Лондон осигурява пълна картина към столицата на Великобритания. Докато се движи към „Хийтроу“ , самолетът лети над Темза, минава над Гринуич, а после и над Лондон Бридж, катедралата „Сейнт Пол“ и дори Бъкингамския дворец. Накрая се вижда и „Уембли“ и в общи линии с едно кацане можете да си спестите разходка с туристически автобус.
Точно както обещава името на летището, при кацане получавате гледка от Лазурния бряг на Франция, тъй като аерогарата на града е на брега, или по-точно – на изкуствено създадена суша. При захода от ляво се ширва Лазурният бряг. От дясно, за съжаление, е само море.
Доста летища по света са в малки долини, сгушени насред величествени планини. Летището на австрийския Инсбрук служи като основно за цялата австрийска част на Тирол и кацането там е като приземяване право в сърцето на Алпите.
Гледката е още по-впечатляваща през зимата, когато всичко наоколо е в сняг.
