Три дни след Съединението на Княжество България и Източна Румелия княз Александър Батенберг назначава капитан Рачо Петров за началник на щаба на Действащата армия. В това си качество Петров планира, координира и направлява отпора срещу сръбските войски, нападнали България в началото на ноември същата година. Въпреки очертаващото се числено надмощие на сърбите, убеждава министрите против намеренията на княза да изтегли войските към Ихтиман. За да спре обхода на южния фланг и да спечели време за съсредоточаване на южнобългарските войски на Сливнишката позиция, хвърля Радомирския отряд, събран от разбити и необучени части без артилерия, в самоубийствена атака срещу Моравската дивизия край Брезник. За участието си в Сръбско-българската война е награден с орден "За храброст" II степен.
През Сръбско-българската война е командир на Пети Пехотен Дунавски полк, началник на Сливнишкия отряд и началник на централния участък на Сливнишката позиция. Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен. За участието си във войната е награден с Орден "За храброст" IV степен и повишен във военно звание майор.
Ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. На 5 ноември Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.
Kапитан Михаил Савов e командир на левия фланг в битката при Сливница. В първия ден на битката, 5 ноември, отразява атаките на сръбската Дринска дивизия срещу укрепленията около Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България. Притиснат от по-многочислен противник, отказва да изпълни заповедта на командира на Западния корпус да отстъпи и помага за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят. Участва и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с орден "За храброст" III степен.
В началото на войната княз Александър Батенберг го назначава за командир на Западния корпус. След боевете при Сливница командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден "За храброст" II степен и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.
При избухването на Сръбско-българската война (1885) на 2 ноември дружината на капитан Кутинчев се оправя от София към Сливница, от където заедно с 2-ра дружина на 3 ноември се оправят към Сливнишката позиция, като на 5 ноември дружината е разположена на десния фланг на позицията. В самото начало на Сливнишкото сражение е ранен командващия на полка капитан Андрей Блъсков и командването е поето от капитан Кутинчев. Проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември.
След края на сражението, на 8 ноември той е назначен за титулярен командир на полка. На 10 ноември 1-ва и 4-та дружина под общото командване на Кутинчев влизат в състава на авангардния отряд на майор Петър Стоянов, който овладява Драгоман (10 ноември) и Цариброд (11 – 12 ноември). Участва, в превземането на Пирот. След войната е награден с Военен орден "За храброст" – IV степен и получава едногодишно старшинство в чин капитан.
Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и последвалото изтегляне на руските офицери капитан Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По време на Сръбско-българската война допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На третия ден от сражението, 7 ноември, в момент на колебание на главния щаб и командването на Западния корпус, капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката предотвратява сръбския контраудар към рида Три уши и затвърждава успешния завършек на битката.
Командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония. По време на сраженията маневрите на отряда успяват да създадат сериозно объркване в сръбските сили. В последния ден на боевете Коста Паница и неговите хора успяват да изтласкат сърбите и да преминат в настъпление.
Като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник. Там, макар отрядът му да е разбит, той успява да спечели ценно време за прегрупиране на българските войски. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден "За храброст" IV степен.
В Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница, а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в преследването на отстъпващите сръбски войски и в овладяването на Цариброд и на Пирот. За проявена храброст и за качествата си на командир е награден с орден "За храброст" III степен.
През Сръбско-българската война (1885) командва Комщицкия отряд, който разбива батальона на майор Милошевич на 6 ноември при селата Ропот и Комщица. Под командването на Коста Паница участва в боевете при Славиня, Височка Ржана и Пирот. За проявеното мъжество и умелото си командване е награден с Орден "За храброст" IV степен.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е заместник-началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница. Ръководи операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление.
По негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври. През Сръбско-българската война полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча и при Сливница, където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември е тежко ранен и по-късно умира от раните си. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден "За храброст" IV степен.
През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден "За храброст" IV степен.
