Опиумните години, които светът изличи насила

Пушач на опиум във Виетнам, края на 19 век.

Вижте галерията

Историческа истина е, че с опиум злоупотребяват поети като Шарл Бодлер, като Артур Рембо, дори по-късно Пабло Пикасо и Жан Кокто, който описва изживяванията си на абстиненция и пристрастеност в книгата "Опиум“. Кокто пише, че не е пушил повече от "десет лули“ на ден, като е започвал с по три сутрин, към 9 часа. Така той вярвал, че като пуши сутрин ще намали шанса от пристрастеност, за която вече се е знаело колко е опасна. Според Кокто "опиумът остава уникален като усещане" и е за предпочитане пред другите наркотици като морфин.

Интересното за опиума е, че докато китайците не измислят системата за изпаряването му някъде през 18 век, няма подходящ начин за консумацията му. Той може да се яде или да се пуши заедно с тютюн. Но яденето причинява много лоши странични ефекти, като например запек за седмици наред. А горенето му убива някои алкалоиди и намалява въздействието му. С измислянето на системата за изпаряване и вдишване, той се превръща в "лекарство". Внезапно всички лоши ефекти изчезват и по този начин се вдишва много голяма част от морфиновото съдържание на опиума, което причинява сънливост.

Париж е град, в който всички се наслаждават на опиума по това време. Наричан "кафявата фея", опиумът пристига във Франция след като войниците се връщат у дома от френски Индокитай (тогава така са наричани Виетнам, Камбоджа и Лаос).

Не след дълго "среднощното масло“ се превръща в една от най-модните дроги във френската столица.

Качественият опиум, ако се пуши с правилните устройства, енергезира, а не оставя хората легнали на пода. Лежи се на пода единствено, за да се пуши – това е най-удобната позиция да се държи лулата на лампата. Затова и старите фотографии показват как хората лежат, но това е не точно защото са надрусани.

Твърди се, че през втората половина на 19 век, градът, в който има най-много луксозни опиумни "бърлоги“ и в който има най-голям процент пристрастени в САЩ е Сан Франциско. По същото време Чарлс Дикенс и други известни писатели изобразяват Лондон като абсолютно наводнен от опиумната опасност, но според експертът Стивън Мартин, това е по-скоро художествена измислица. Знае се единствено, че по това време опиумът се продава буквално под тезгяха в аптеките в Париж.

Приема се, че в края на 19 век в Париж града е имало 1200 опиумни квартири. Легендарното кабаре Мулен Руж също е било място за продажба на опиум и е разполагало със собствен таен опиумен салон.